Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17 от 10.04.2020, Районен съд - Гълъбово

Съд
Районен съд - Гълъбово
Дело
Гражданско дело 468/2019
Вид
Решение № 17
Подписан
10.04.2020
В сила
16.06.2020
Състав
СВИЛЕН ИВАНОВ ЖЕКОВ

Цитирани разпоредби

Р

Е Ш Е

Н И Е

Номер………………………10.04.2020 година…………..……..Град Гълъбово

В ИМЕТО НА НАРОДА

ГЪЛЪБОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……………….…Гражданско отделение

На………десети март..………….………………...…….……..……..Година 2020

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВИЛЕН ЖЕКОВ

Секретар

Белослава Колева..………………………………………………………

Прокурор………………………………………………..………………………….. като разгледа докладваното от………………………………съдия Св. ЖЕКОВ гражданско дело номер 468..…по описа за…………...….…………2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 -

257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 523,93 лв., представляваща неплатена главница по договор за предоставяне на потребителски кредит с № 97601/26.11.2016 г., за сумата от 28,63 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 19.12.2016 г. – 13.03.2017 г., за сумата от 188,50 лв. представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение, сумата от 148,21 лв. неустойка за предсрочна изискуемост и за сумата от 136,16 лв. представляваща лихва за забава за периода 10.01.2017 г. – 03.06.2019 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.

Ищецът твърди, че е подал против ответницата Р.Д.А. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 356/2019 г., по описа на Гълъбовски районен съд и издадена заповед за изпълнение. Ответницата била уведомена за издадената заповед за изпълнение при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК били предявени настоящите обективно съединени установителни искове срещу Р.Д.А..

Ищецът сочи, че претендираните вземания произтичат от сключен между „С.К.“ ООД /кредитор/ и Р.Д.А., произтичащи от договор за паричен заем № 97601/26.11.2016 г.

В изпълнение на договора кредиторът предоставил на ответника потребителски кредит с размер 600,00 лв. и договорна лихва в размер на 37,56 лв., като с подписване на договора за заем заемателят удостоверил получаването на заемната сума.

Задължението на кредитополучателката било да върне заемната сума ведно с начислените лихви, в сроковете и при условията, указани в договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи били в договора. Общата сума, която ответницата се задължила да върне била в размер на 637,56 лв., която съгласно клаузите на договора била платима на 15 броя седмични погасителни вноски, всяка в размер на 42,50 лв. Първата погасителна вноска била дължима на 05.12.2016 г., а последната била с падеж на 13.03.2017 г.

Ищецът изяснява, че съгласно клаузите на договора, ответницата се задължила в 3-дневен срок от подписване на договора за заем, да предостави на кредитора обезпечение на задълженията й по договора, а именно - поръчител физическо/и лице/а, което трябвало да представи на ищеца бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи на безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000,00 лв.; през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР или да има кредитна история със статус не по- лош от 401 „Редовен“; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или валидна банкова гаранция, която била издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на ответника по договора, която да била валидна за целия срок на договора за заем, първа по ред ипотека, запис на заповед, залог върху движима вещ. Предвид обстоятелството, че ответницата не била представила на кредитора, нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същата била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 217,44 лв., за която страните били постигнали споразумение да бъде разсрочена на 15 равни вноски, всяка в размер на 14,50 лв., дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем.

Така, общата погасителна вноска, която следвало да заплати ответницата била в размер на 57,00 лв., която включвала вноската по кредита и вноската по неустойката.

Отделно от това била начислена и неустойка за предсрочна изискуемост от 09.01.2017 г. – падежа на петата погасителна вноска, в размер на 148,21 лв. съгласно чл. 7, ал. 4 от договора, т.е. ищецът твърди, че кредиторът на 09.01.2017 г. обявил предсрочна изискуемост на договора за паричен заем.

Въпреки това ответницата не била заплатил изцяло дължимия паричен заем към ищеца. Ищецът признава, че погасената сума била в общ размер на 113,94 лв.

Освен това страните били постигнали съгласие, при забава за плащане на някоя от погасителните вноски, ответницата да дължи законна лихва за забава за всеки ден забава, като на това основание й било начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 136,16 лв. за периода от 10.01.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда.

На 31.10.2017 г. между ищеца и „С.К.“ ООД било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.10.2017 г., по силата на което вземането на „С.К.“ ООД, произтичащо от Договор за паричен заем № 97601/26.11.2016 г., било прехвърлено на ищеца. Ищецът сочи, че в качеството на цесионер се е задължил от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което „А.С.В.” ЕАД имала изрично пълномощно от „С.К.“ ООД. По реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД до ответницата от „С.К.“ ООД чрез „А.С.В.“ ЕАД било изпратено писмо съдържащо Уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-СТК/97601 от 10.11.2017 г. за извършената продажба на вземането, изпратено чрез Български пощи до постоянния/настоящ адрес на длъжника, посочен в договора за паричен заем. Писмото се е върнало в цялост. Ищцовото дружество изпрати второ Уведомително писмо с изх.№ УПЦ-С-СТК/97601 от 16.08.2019 г. за извършената продажба на вземането, изпратено чрез куриерска фирма до постоянни адрес на длъжника, посочен в договора за паричен заем. Видно от обратната разписка към товарителница № 68511004, писмото отново се е върнало в цялост, като получателят не е намерен на посочения адрес.

Към исковата молба прилага уведомление за извършената цесия от страна на „С.К.“ ООД чрез „А.С.В.“ ЕАД с изх.№ УПЦ-С-СТГ/97601 от 16.08.2019 г, което д бъде връчено на ответницата.

Моли съда да признае за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 523,93 лв. представляващи главница, 28,63 лв., представляващи договорна лихва: за периода от 19.12.2016 г. до 13.03.2017 г., 188,50 лв. представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение: за периода от 19.12.2016 г. до 13.03.2017 г. 148,21 лв., представляващи неустойка за предсрочна изискуемост начислена еднократно на дата 9.01.2017 г.; 136,16 лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 10.01.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане на задължението.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата, чрез особения си представител е подала отговор на исковата молба. Заета е позиция за неоснователност на предявените искове с възражението, че длъжницата не е била уведомена за извършената цесия, тъй като писмата до нея са се върнали като непотърсени. Поради това не било налице валидно уведомяване за извършеното прехвърляне на вземането, а това не можело да се приеме от особен представител.

Моли за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозира молба, с която заявява, че поддържа исковата молба и няма възражения по доклада. Моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените разноски.

В съдебното заседание особеният представител на ответницата адв. Б. заема становище за неоснователност на исковете, като отново сочи, че е особен представител и не може да извърши действията по приемането на цесията.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за безспорно между страните по делото, че между „С.К.“ ООД, като кредитодател, и ответницата Р.Д.А., като кредитополучател, е сключен на 26.11.2016 г. договор за потребителски кредит № 97601, като сумата по кредита била реално предоставена от кредитора и усвоена от длъжницата. За безспорно е обявено и наличието на договор за цесия между „С.К.“ ООД и ищеца.

Съгласно представения по делото договор за потребителски паричен кредит № 97601/26.11.2016 г., сключен между „С.К.“ ООД и ответницата Р.Д.А., ведно с приложените към него Общи условия на кредитора и погасителен план, страните са уговорили предоставяне на кредит в размер на 600,00 лв., с начин на усвояване в брой, с фиксиран годишен лихвен процент 40,08%, и начин на връщане:

15 седмични вноски, всяка от които по 42,50 лв., с краен срок на погасяване – 13.03.2017 г. В приложения към договора погасителен план са посочени падежите на отделните вноски и размерите на главницата и на договорната лихва, които се включват във всяка отделна месечна вноска в общ размер на 42,50 лв., като общият размер на уговорената договорната лихва възлиза на 37,56 лв. В тридневен срок от сключване на договора ответникът е следвало да предостави обезпечение за изпълнение на задължението си – запис на заповед, банкова гаранция или две физически лица поръчители отговарящи на определени изисквания, като е уредено при неизпълнение на това задължение той да дължи неустойка в размер на 217,50 лв. върху заемната сума – 40 % от заемната сума /така чл. 8 от процесния договор/.

Представени са също по делото договор от 31.10.2017 г. за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „С.К.“ ООД и „А.С.В.“ ЕАД, като съгласно Приложение 1 от 31.10.2017 г. към индивидуалния договор, вземането на „С.К.“ ООД, произтичащо от договор № 97601/26.11.2016 г. с длъжник - ответницата, е било прехвърлено на ищеца. „С.К.“ ООД е упълномощило „А.С.В.“ ЕАД в качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на вземания от 31.10.2017 г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия /така пълномощно/.

До ответника е било изпратено от „С.К.“ ООД чрез „А.С.В.“ ЕАД уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-СТК/97601 от 10.11.2017 г. за станалата продажба, за задължението на длъжника към дата 10.11.2017 г. и ответницата е била поканена да заплати сумата посочена в писмото до пет дни от получаване на писмото или да се свърже с цесионера. От известие за доставяне се установява, че писмото не е било доставено и е отбелязано: „пратката не е потърсена от получателя“. Било е изпратено второ по ред уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-СТК/97601 от 16.08.2019 г. и същото съдържание като предходното, но към дата 16.08.2019 г., което съгласно обратна разписка към товарителница също не е достигнало адресата, като е отбелязано, че „адресът е необитаем“ и „телефонният номер е грешен“.

Ищецът признава, че по горепосочения договор за кредит ответницата е изплатила сумата общо в размер на 113,94 лв.

От приложеното ч.гр.д. № 1046/2018 г. по описа на Гълъбовски районен съд, се установи, че съдът е издал в полза на „А.С.В.“ ЕАД срещу Р.А. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 523,93 лв., представляваща неплатена главница по договор за предоставяне на потребителски кредит с № 97601/26.11.2016 г., за сумата от 28,63 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 19.12.2016 г. – 13.03.2017 г., за сумата от 188,50 лв. представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение, сумата от 148,21 лв. неустойка за предсрочна изискуемост и за сумата от 136,16 лв. представляваща лихва за забава за периода 10.01.2017 г. – 03.06.2019 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, както и за разноските по заповедното производство в размер на 25,00 лв. за държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Тъй като длъжницата не е била открита на известните адреси, съобщението до нея е било приложено по делото, на основание чл. 47, ал. 5 и ал.