Определение № 99 от 06.02.2025, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 99 гр. Б., 06.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Бункова

Членове:

Божана Манасиева

Крум Динев като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно частно наказателно дело № 20251200600136 по описа за 2025 година

Пред Окръжният съд производството по делото е образувано по въззивната частна жалба на А. Я. П. от гр.Б.,с ЕГН-**********, депозирана чрез адвокат Г. Ю., и е за проверка на невлязлото в сила Определение № 31/14.01.2025г постановено по ЧНД № 1573/2024г по описа на PC Б..

С цитираното определение, решаващия съд е оставил без разглеждане подадената от А. П. жалба срещу Постановление на Районна прокуратура - Б. от 28.11.2024 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство 169/2024 г. по описа на ОДМВР- Б., като е прекратил съдебното производство по делото

Недоволен от така постановеното определение останал П., който чрез защитника си твърди във въззивната частна жалба, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при непълнота на доказателствата по делото, необосновано. Претендира се отмяната му и постановяване на ново такова, с което въззивнияя съд да върне делото на прокурора за продължаване на съдопроизводствените действия, включващи указания действия за събиране на относими към предмета на доказване доказателства. Излага подробни съображения, като сочи, че решаващия съд неправилно е приел, че жалбоподателя П. няма процесуална легитимация да обжалва постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство. Счита, че П. дори и да не е от лицата, посочени в разпоредбата 1 на 243, ал.4 НПК, а именно- обвиняемия, пострадалия или неговите наследници, или ощетено юридическо лице, на които се изпраща постановлението за прекратяване и които могат да обжалват постановлението, той има правен интерес да стори това, тъй като ДП е образувано по негова жалба до РП Б.. Във въззивната жалба се излагат и съображения по същество за начина разследване и анализ на събраните по ДП доказателства, като се оборват доводите на прокурора, изложени в атакуваното пред РС постановление. Изложени са и съображения в частната жалба, свързани с правомощията на съда в производствата по чл.243, ал.5 от НПК и за това какъв следва да е обхвата на съдебния контрол върху постановленията за прекратяване на наказателното производство- събрани ли са възможните за разкриване на обективната истина доказателства, правилно ли са приложени основанията за прекратяване на наказателното производство и дали са налице основания за даване на указания на прокурора относно прилагането на закона.

Окръжният съд, в настоящия състав, като се запозна с изложеното в жалбата, атакуваното определение, намира, че последното е правилно и законосъобразно, поради следното:

Пред РП Б. по жалба на А. Я. П., послужила като законен повод на 28.06.2024 год. е било образувано ДП , за това, че на **** г. в гр. Б., ул. „Д.Х.Т.“ ****, пред надлежен орган на властта — нотариус Дора Аврамова, като свидетел по нот. дело 15 / 2020- г. устно е била потвърдена неистина - че Н.С.Г., Н.Г.Г. и Б.С.К. са владели в продължение на повече от десет години целия имот с идентификатор № *** и намиращите се в него самостоятелни обекти, както следва: еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *** с площ 54 кв. м., сграда отбелязана като „Друг вид сграда за обитаване“ с площ 17 кв.м. с идентификатор *** и селскостопанска постройка с идентификатор ***, че владението им е било спокойно и необезпокоявано от никого, че са поддържали имотите и ги своят - престъпление по чл. 290, ал. 1 НК.

В хода на ДП са събрани гласни и писмени доказателствени средства, като прокурорът е приел, че те са в обем, необходим за разкриване на обективната истина по делото, като анализирайки същите е приел за установено от фактическа страна, че имот с пл. №1131 с административен адрес ул. „С.К.“ № 86, по плана от 1981 г . и 1997 год., с масивна, едноетажна жилищна сграда, с 2 площ 54 кв.м, според регистрите на Областна администрация – Б., е със съсобственост за къщата между Г.А.Г. и С.А.Г.. В годините имотът и къщата в него били условно разделени на две между двамата съсобственици, като едната част била на административен адрес гр. Б., *** /това станало след промяна името на улицата/ и била електрифицирана с абонатен № 1111001242, клиентски №310233143668 с титуляр на договора Н.Г., а втората част с абонатен № 1111001243 и клиентски №300145804555, била с титуляр на договора С.Г..

През 2006 г. със Заповед № РД 18-32/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК на поземления имот бил даден идентификатор *** и в него били заснети следните самостоятелни обекти: еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *** с площ 54 кв.м без отбелязана в нея самостоятелни обекти, сграда, отбелязана като „Друг вид застрояване“ с площ 17кв.м идентификатор *** и селскостопанска постройка с идентификатор *** с площ 13 кв.м - всички с административен адрес ***. Въз основа на заявление от Н.С.Г., Н.Г.Г. и Б.С.К. , през 2020 г. започнала процедура по признаването на правото на собственост върху недвижим имот, чрез извършване на обстоятелствена проверка, като молителите посочили, че притежават горепосочените обекти /жилищна сграда с идентификатор *** с площ 54 кв.м без отбелязана в нея самостоятелни обекти, сграда, отбелязана като „Друг вид застрояване“ с площ 17 кв.м идентификатор *** и селскостопанска постройка с идентификатор ***/. За нуждите на това охранително производство били представени писмени доказателства , както и пред нотариус Дора Аврамова били разпитани свидетелките В.К., А.А. и Е.Т., които завили, че собственици на трите обекта, находящи се в гр. Б., *** са Н.С.Г., Н.Г.Г. и Б.С.К.. Бил издаден Нотариален акт за собственост върху недвижим имот на основание давностно владение и наследство № 19, Том 1, per. № 279, нот. дело 15 / 2020 г. по описа на нотариус Дора Аврамова, по силата на който Н.С.Г., Н.Г.Г. и Б.С.К. били признати за собственици на:

Сграда с предназначени „Жилищна сграда - еднофамилна“ с идентификационен номер *** по КК и КР на община Б., одобрен със Заповед № РД 18 — 32 / 10.05.2026 г. на изпълнителния директор на АГКК с площ 54 кв. м., с брой надземни етажи — 1, и без самостоятелни обектив с сградата; Сграда с предназначение „Друг вид сграда за обитаване“ с 3 пл. *** по КК и КР на община Б., одобрен със Заповед № РД 18 — 32 / 10.05.2026 г. на изпълнителния директор на АГКК с площ 17 и сграда с предназначение „Селскостопанска сграда“ с идентификатор *** по КК и КР на община Б., одобрен със Заповед № РД 18 — 32 / 10.05.2026 г. на изпълнителния директор на АГКК с площ 13 кв. м., с брой надземни етажи — 1, и без самостоятелни обектив с сградата.

На 09.07.2020 г. е подадено заявление от Н.С.Г., Н.Г. и Б.К. за издаване на удостоверение за търпимост на строеж - „Жилищна сграда — еднофамилна“ с идентификационен номер *** по КК и КР на община Б., одобрен със Заповед № РД 18 - 32 / 10.05.2026 г. на изпълнителния директор на АГКК .Приложили и писмени доказателства, свързани със собствеността на имота и други такива, които касаят промените в него

Към заявлението били приложени редица документи - нотариални актове, копия от градоустройствени планове, заповеди, както и Проект - заснемане на посочената жилищна сграда. Приложено било и конструктивно заключение и изготвен проект, видно от който жилищната сграда била построена през 50-те години на миналия век и за нея нямало налична проекто — сметна документация. Сградата била единна, със застроена площ от 54 кв. м., едноетажна. Посочено било и разпределението на сградата. На 10.07.2020 г. е издадено удостоверение за търпимост на строеж „Жилищна сграда еднофамилна“ с идентификационен номер *** по КК и КР на община Б., одобрен със Заповед № РД 18 - 32 / 10.05.2026 г. на изпълнителния директор на АГКК с площ 54 кв. м., с брой надземни етажи - 1, и без самостоятелни обекти в сградата.

По искова молба, подадена от А. Я. П. в РС Б., било образувано гр. д. № 302 / 2024 г. по описа на PC - Б., с висящо производство, като П. направил искане да бъде признат за собственик на имота, поради изтекла в негова полза придобивна давност. Прокурорът е обсъдил събраните по делото доказателства, като в атакуваното постановление за прекратяване на наказателното производство е приел, че не са налице достатъчно доказателства, въз основа на които да се направи извод, че е извършено престъпление по чл.290,ал.1 от НК, от свидетелите по охранителното производство пред нотариус Аврамова, по издаването на нотариалния акт, както и не са налице и доказателства за извършено престъпление по чл.308 НК 4 и чл.311 от нотариус Аврамова, за извършени престъпления по чл.314, ал.1 НК, както и други престъпления от Глава 9 НК - „Документни престъпления“ по отношение на процедурите пред СГКК - Б., като не са установени данни и за престъпление по чл.291, ал.1 НК.

Решаващият съд в атакуваното определение правилно и законосъобразно, преди да прецени дали са налице процесуалните предпоставки, за разглеждане на жалбата на П. по същество е извършил преценка за допустимостта на жалбата.

За да се отговори на този въпрос следва да се прецени дали жалбоподателят е от кръга лица, които имат процесуалното качество на „пострадал“ от престъпление по чл.290,ал.1 от НК. В разпоредбата на чл.74,ал.1 от НПК законодателя е дал дефиниция на това понятие, като изрично е посочил, че „пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението“. Престъплението ”лъжесвидетелстване” по чл.290 ал.1 НК е престъпление на формално извършване. То засяга или уврежда обществени отношения, които са свързани с правосъдието, поради това засегнати са по-широк кръг от обществени отношения, а не конкретно лице, защото се охраняват обществените отношения, свързани с правилното функциониране на съдебната система. Самото престъпление не съдържа в обективните си признаци конкретни вредни последици, относими към определено лице. Пострадал от едно престъпление може да бъде конкретен субект, когато в признаците на неговия състав са предвидени съставомерни вредни последици, т.е. вредите са елемент от обективната страна от състава на престъплението, посочено в особената част на НК. Само тогава са налице процесуалните предпоставки, съдът да приеме, че има пострадал, който поради това си качество може да атакува актовете на прокурора, които подлежат на обжалване или да се конституира като страна в процеса – като частен обвинител или граждански ищец.

По така изложените съображения се налага правния извод, че А. П. няма самостоятелни права в процеса като пострадал и не разполага със самостоятелни права на участник в досъдебното производство, които да подлежат на съблюдаване от разследващите органи, респ. от съда в правомощията му по контрол за законосъобразност на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Именно поради това и в 5 постановлението на прокурора за прекратяване на НП е посочено, че постановлението следва да се съобщи на П. за сведение, а не за обжалване. Да бъде уведомен за прекратяване на НП е негово право, тъй като от една страна той е сезирал РП с твърдение за извършено престъпление и следва да знае какъв е резултата от жалбата, а от друга, както е посочил и РС той има право на основание чл.200 във вр. с чл.46,ал.4 от НПК да обжалва постановлението на РП- Б. пред по-горестоящата прокуратура.

В предвид на така изложеното, въззивният съд намира, че доводите на решаващата инстанция да остави без разглеждане като недопустима жалбата на А. П. са законосъобразни, поради което са и налице основания за потвърждаване на атакуваното определение. Именно поради недопустимост на жалбата, като такава подадена от лице, която няма процесуално право да обжалва постановлението на прокурора, и настоящата инстанция намира, че няма основание да разгледа направените от жалбоподателя възражения по същество срещу постановлението.

Водим от гореизложеното и на основание чл.243, ал.8 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ: