Решение № 8594 от 27.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8594 гр. /.../, 27.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20221110112405 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 45085/09.03.2022 г., с която от името на /.../ ЕАД, ЕИК /.../ против Г. В. Й., ЕГН ********** са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

Със заявление вх. № 98731/30.11.2021 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. В. Й., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 3687,23 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 31.01.2020 г. до имот, представляващ апартамент № 12, находящ се в гр. /.../, ж.к. /.../, бл. 19, вх. 1, ет. 4, абонатен № 159681, ведно със законна лихва от 30.11.2021г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 598,68 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 16.07.2019 г. – 02.11.2021 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 31,20 лева, 1 представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за имот, представляващ апартамент № 12, находящ се в гр. /.../, ж.к. /.../, бл. 19, вх. 1, ет. 4, абонатен № 159681, ведно със законна лихва от 30.11.2021г. до изплащане на вземането; 4/ сумата от 7,21 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.12.2018 г. – 02.11.2021 г. върху главницата за цена на услугата дялово разпределение. На 08.12.2021 г. е издадена заповед по чл.

410 ГПК. Заповедта е връчена на ответника, като в законоустановения срок същият е депозирал възражение срещу издадената заповед. Ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си на 16.02.2022 г.

Исковата молба е подадена на 09.03.2022 г. / в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.

В исковата си молба ищецът „/.../“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с ответника. Поддържа, че същата има качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма /..../ ЕООД /с предишна правно-организационна форма ООД/, като в тази връзка се посочва, че сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Поддържа, че ответницата е използвала доставяна топлинна енергия през процесния период и не е погасила задължението си, като е изпаднала и в забава по отношение на последното.

Моли се, за уважаване на предявените искове и за признаване за установено, че Г. В. Й., ЕГН ********** дължи в полза на /.../ ЕАД суми, както следва: 1/ сумата от 3687,23 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 31.01.2020 г. до имот, представляващ апартамент № 12, находящ се в гр. /.../, ж.к. /.../, бл. 19, вх. 1, ет. 4, абонатен № 159681, ведно със законна лихва от 30.11.2021г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 598,68 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 16.07.2019 г. – 02.11.2021 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 31,20 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за имот, представляващ апартамент № 12, находящ се в гр. /.../, ж.к. /.../, бл. 19, вх. 1, ет. 4, 2 абонатен № 159681, ведно със законна лихва от 30.11.2021г. до изплащане на вземането; 4/ сумата от 7,21 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.12.2018 г. – 02.11.2021 г. върху главницата за цена на услугата дялово разпределение, за които на 08.12.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 68608/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.

Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещните страни в производството адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника Г. В.

Й., чрез адвокат Я.Х., е депозиран отговор на исковата молба, с който е взето становище по предявените за разглеждане в настоящото производство искове. С отговора на исковата молба се оспорват в цялост предявените искове, като се излагат подробни съображения в този смисъл. Прави се възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца. Оспорва се наличието на облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния имот, което да е обвързвало ищеца и ответника Г. В. Й. през процесния период. Оспорва се, че приложените към исковата молба Общи условия от 2016 г. на ищцовото дружество са одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. Оспорва се и акцесорната претенция за лихва за забава върху претендираната в производството главница за стойността на доставена и потребена в процесния имот топлинна енергия. В тази връзка се сочи, че по делото липсват доказателства, от които да се установява, че ответникът е изпаднал в забава.

Прави се възражение за нищожност на клаузата на чл. 31, ал. 1 от Общите условия на ищцовото дружество, приложими по отношение на процесния период.

Оспорват се и претенциите за главница за цена на услугата дялово разпределение и лихва за забава върху тази главница. Излагат се подробни съображения в този смисъл. Поддържа се, че от ищеца не са ангажирани доказателства, че услуга дялово разпределение действително е предоставена, респективно, че се дължи нейното заплащане. Посочва се, че начинът, по който е формиран размерът на претендираната главница за цена на услугата дялово разпределение е неясен.

Оспорват се исковете и по размер.

Моли се за отхвърляне на предявените срещу ответника Г. В. Й. искове.

Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за 3 установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са за разглеждане искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.

415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и ответника с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството му клиент на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.

В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в настоящото производство вземания.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 4

ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.

Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие 5 подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.