Решение № 26 от 27.06.2023, Районен съд - Котел

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Котел, 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тодорка Ст. Цончева при участието на секретаря Нелли Хр. Митева като разгледа докладваното от Тодорка Ст. Цончева Административно наказателно дело № 20232210200014 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

22-0287000631/09.01.2023г., издадено от Началника на РУ Котел към ОДМВР Сливен, с което на основание чл.175, ал.1, т.2 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 50.00лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец на К. Ж. Б. с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.175, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена от Б., чрез упълномощен адвокат, който намира същото за незаконосъобразно и неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди, че АУАН не бил проверен по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН и процедурата по корекцията в акта не е спазена. Нарушението не било установено по безспорен начин с допустимите от закона доказателствени средства, а обвинението се основавало на неправилно пресъздадена фактическа обстановка. Моли съдът да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява и се представлява от защитника си адвокат П. Т..

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява, не представя становище.

1

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 19.12.2022 г. свидетелите С. Г. С. – ПИ в РУ Котел – Участък Градец и Г. Х. С. младши експерт, младши разузнавач – Участък село Градец били на работа. Около 15.45 часа на същата дата пред хранителен магазин „Бъчвен“ жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Ауди“, модел „А8“, собственост на В. Р. Д.. При извършена проверка от страна на полицейските служители С. С. и Г. С. се установило, че в автомобила е монтирано устройство за светлинен сигнал - блицове с мигаща синя и червена светлина, предвидено за автомобил със специален режим на движение.

Жалбоподателят нямал това право да поставя такива светлини, тъй като автомобила, който управлявал не попада в обхвата на разпоредбата на чл.91, ал.3 от ЗДВП. Към момента на проверката блиц устройството не било включено, но се виждало как е поставено на таблото на автомобила отпред до стъклото и е свързано с кабел. Непосредствено преди съставянето на акта жалбоподателят издърпал „лампата“ от таблото заедно с кабела и я предал с протокол за доброволно предаване в участъка в село Градец, община Котел.

За установеното при проверката срещу К. Ж. Б. на 19.12.2022г. е съставен АУАН за нарушения на чл.175, ал.1, т.2 от ЗДвП. Акта е съставен в присъствието на жалбоподателя и му е връчен лично. При съставянето на акта, жалбоподателят в графата за обяснения и възражения записал, че го е направил за красота и за предстоящите празници – Коледа.

На съставения акт, на 06.01.2023 г. актосъставителят извършил корекция в АУАН бл. №416528 в присъствието на жалбоподателя и при полагане на подписите от страна на извършващия корекцията, свидетеля по акта и Б.. Корекцията, била извършена с цел уточнение, тъй като сигналната лампа не е работила, както е било записано в АУАН преди да бъде извършена корекцията и вписано в акта думата „монтирана“.

На 09.01.2023г. наказващият орган – Началник РУ Котел издал атакуваното постановление, с което на основание чл.175, ал.1, т.2 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административни наказания „глоба” в размер на 50.00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец за извършено нарушение по чл.175, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Тази фактическа обстановка съдът намира за установена след анализ 2 на показанията на свидетелите С. С., Г. С., В. Д.. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на посочените свидетели, съдът намира, че по отношение на свидетелката Денева същите не следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото са противоречиви в частта относно знанието на жалбоподателя за блиц устройството и местоположението на същото в автомобила. Твърденията на Денева, че блиц устройството е било предназначено за тротинетката на детето им и е било на седалката на автомобила към момента на проверката, а не на таблото, не кореспондират и не се подкрепят от останалия, събран по делото, доказателствен материал. Още повече, че свидетелката се намира в особени отношения, а именно съжителства на съпружески начала с нарушителя, от което да извлича ползи от твърденията си, същата може да се счита за заинтересувана или предубедена, при което за съда съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за противоречиви и недостоверни. Присъединени са на основание чл. 283 от НПК и писмени доказателства - Акт за установяване на административно нарушение от 19.12.2022 г., който като редовно съставен се ползва с доказателствена сила съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, Справка за нарушител водач, Протокол за доброволно предаване.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН.

Затова следва да бъде разгледана по същество.

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.175, ал.1, т.2 от ЗДвП. Посочената разпоредба представлява сложен фактически състав, съдържащ едновременно правилото за поведение и санкцията при нарушаването му. Същата предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който е поставил или използва устройство за подаване на светлинен или звуков сигнал, предвиден за автомобил със специален режим на движение, без да има това право. По делото безспорно се установи, че на 19.12.2022 г. в село Градец, община Котел жалбоподателят е бил водач на лек автомобил „Ауди“ модел „А8“ с 3 рег. **************, на който е поставил блиц лампа, представляваща устройство за подаване на светлинен сигнал, предвиден за автомобили със специален режим на движение. В чл.91, ал.3 от ЗДвП са изброени изчерпателно превозните средства със специален режим на движение /МПС на Спешна медицинска помощ, ДАНС, МВР и др./, като сред тях очевидно не попада описания в акта и наказателното постановление автомобил „Ауди“ модел „А8“ с рег. **************, собственост на В. Д.. Затова жалбоподателят не е имал право нито да поставя, нито да използва въпросното устройство за подаване на светлинен сигнал, което полицейските служители са установили на моторното превозно средство в деня на проверката. В този смисъл, след като един автомобил не е със специален режим на движение и въпреки това има устройство за светлинен сигнал, то водачът му следва да носи административно-наказателна отговорност за това, тъй като след като управлява това превозно средство той следва да съблюдава изискванията на ЗДВП, а именно да не управлява автомобил с поставено такова устройство. За да се приложи тази норма обаче следва отговорното лице да има качеството на „водач“ на МПС. Според разпоредбата на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата, а съгласно т. 28 от същия параграф „участник в движението“ е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя, като такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя. В настоящият казус, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно е установено, че към момента на проверката водач на автомобила е жалбоподателят. Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната и субективната страна на нарушението по чл.175, ал.1, т.2 от

ЗДвП, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. При индивидуализацията на санкцията наказващият е спазил принципите на чл.27 от ЗАНН - глобата е определена в минимален предвиден в закона размер, а лишаването от правоуправление е дори за минималния срок.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното производство, каквито са оплакванията на 4 жалбоподателя. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че не е спазена процедурата при извършената от страна на АНО корекция, тъй като не са били положени подписите на актосъставителя и свидетеля по акта, същите са положени непосредствено след словесния текст относно „поправката“ Словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма от ЗДвП. Доказано е извършеното от жалбоподателя нарушение, а именно поставяне на устройство за подаване на светлинен сигнал, предвиден за автомобили със специален режим на движение, без да има това право, макар и наказващия орган да е преценил да го санкционира само за първата алтернативна форма на изпълнителното деяние. Описаните в акта и наказателното постановление факти се установяват от показанията на свидетелите С. С. и Г. С., които са последователни, еднопосочни и логични, а също и от приетите по делото писмени доказателства. Не на последно място, самият нарушител е направил признание за извършеното деяние на процесната дата. Не са допуснати и съществени процесуални нарушения на предвидената в ЗАНН процедура относно връчването на акта и наказателното постановление. Освен това, деянието е формално, на просто извършване, за съставомерността му вредни последици не са необходими.

С въвеждането на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН се предвиди възможността в производството по оспорване на наказателни постановления и електронни фишове да се присъждат разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказва да бъде издаден такъв, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Такива макар и поискани от жалбоподател няма да бъдат присъдени предвид факта на потвърждаване на наказателното постановление.

Така мотивиран, Съдът

5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0287-000631 от 09.01.2023 г., издадено от Началник на РУ- Котел, с което на основание чл.175, ал.1, т.2 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец, на К. Ж. Б. с ЕГН ********** за извършено нарушение по чл.175, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Сливен, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Котел: _______________________ 6