Решение № 260064 от 05.01.2021, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ .........

05.01.2021г., гр. София

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

Мл. съдия ЛЮБОМИР ИГНАТОВ при секретаря

Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело № 12992 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 535400 от 15.11.2018г. по гр.д. № 70070/2015г., допълнено по реда на чл. 250 ГПК с решение № 36406 от 11.02.2019г. (по същество поправено по реда на чл. 247 ГПК) и последното поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 193940 от 16.08.2019г., Софийски районен съд, 24 състав осъдил С.О.да заплати на К.В.П., ЕГН **********, на основание чл. 49 ЗЗД сума в размер на 2 804.20 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, поради пропадане в необезопасена дупка на 24.06.2015г., и сума в размер на 8 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от счупване на пета предходилна кост на дясното стъпало, съпроводено със силни болки и впоследствие като усложнение на това счупване развила се травматична алгодистрофия, придружено с оток, зачервяване на кожата, затопляне, изтъняване, блестене и претърпян стрес, получени от пропадане в необезопасена дупка на 24.06.2015г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на увредата до окончателното изплащане, като отхвърлил иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 8 500 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата 2 232.70 лв. – разноски съразмерно с уважената част от исковете, а ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата 149.95 лв. - разноски съразмерно с отхвърлената част. Решението е постановено при участието на „М.“ ЕООД, ЕИК *****, и „С. Г. ДРУЖЕСТВО ЗА ХИДРАВЛИЧНИ ДЕЙНОСТИ С.А.“, дружество, регистрирано в Регистъра на дружествата – Париж под № В 562 077 503, чрез клона му в България „С. С.А.“ – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, ЕИК *****.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника С.О., който го обжалва в осъдителните му части с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Първостепенният съд не обсъдил в цялост и в тяхната съвкупност събраните писмени и гласни доказателства, не изяснил правилно фактическата обстановка и интерпретирал неправилно доказателствата, както и не обсъдил направените от ответника възражения. С отговора на исковата молба ответникът оспорил предявените искове, този за имуществени вреди – с доводи, че от представените доказателства не се установяват имуществени вреди в претендирания размер, както и оспорил представената справка като документ с невярно съдържание. Липсвали писмени доказателства по т. 1 – над 60 лв., нямало фискални бонове или рецепти за разходите по т. 3 до 5 вкл.; за т. 7 бил представен касов бон, от който не било видно какво се купува; касовият бон за 97.80 лв. за закупуване на дамски обувки не доказвал, че се касае за ортопедична мокасина. Не били представени писмени доказателства по т. 3 за проведени рехабилитационни процедури на стойност 1 170 лв., нито по т. 4 – относно разходи за път в размер на 550 лв. По отношение на неимуществените вреди районният съд не взел предвид отговорите на вещото лице от СМЕ, че надлъжният паднал свод не е в резултат на увреждането, но е повлиял върху него, не отбелязал и отговора на вещото лице, че понастоящем ищцата е напълно здрава. Кредитирайки напълно свидетелските показания на ищцовата страна, СРС не взел предвид показанията на втория свидетел, който установил, че „говорейки си двете жени...“ ищцата се подхлъзнала и паднала, т.е. невниманието от страна на ищцата допринесло за този резултат. Не било обсъдено, че уврежданията не са довели до промяна на начина на живот на ищцата, не е наложена хоспитализация, няма трайно увреждане на крака, което да доведе до трайно затруднение в движението на същия. СМЕ дала заключение за увреждане – спадане на надлъжния свод, което нямало нищо общо със станалия инцидент. В нарушение на установения в чл. 52 ЗЗД принцип съдът не взел предвид всички относими към определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди обстоятелства. Първоинстанционният съд не съобразил и обстоятелството, че наличието на рампа, а според вещото лице от СТЕ – площадка пред гаражите на ул.

„Булаир“ № 8 (частна собственост), където станал инцидента, възпрепятствало преминаването по тротоар, и именно тази площадка възпрепятствала ищцата да премине по тротоара и предизвикало инцидента. Съдът не взел предвид и показанията на свидетеля на ответната страна, съгласно които последният ремонт на улицата бил правен през 2012 – 2013г., както и че срещу № 8 на ул. „Булаир“ се изграждала масивна ограда на частен имот, което допринесло за недоброто състояние на пътя. Не бил съобразен и безспорно доказаният по делото факт, че предвид възложените от ответника на третите лица помагачи ремонтни дейности на ВиК мрежата в гр. Банкя и кварталите му, извършените от тях изкопни работи довели до нарушаването на настилката на обслужващата улица „Булаир“. Поради това моли съда да отмени решението в атакуваните части и вместо това постанови друго, с което да отхвърли предявените искове, евентуално – да го отмени частично, като определи размер на обезщетенията съобразно представените доказателства.

Срещу решението е подадена въззивна жалба и от третото лице помагач на страната на ответника - „М.“ ЕООД, което го обжалва в осъдителните части с оплаквания за неправилност. Констатацията на съда, че увреждането е причинено от пропадане в необезопасена дупка на пътното платно, не отговаряло на твърденията на ищцата в исковата молба, съгласно която се подхлъзнала на ситен пясък и чакъл. Не било ясно от къде съдът е направил извода за пропадането в дупка и причинната връзка, след като по делото нямало доказателства за фактическата обстановка. Не била взета предвид и констатацията на вещото лице от СМЕ, че ищцата е клинично здрава. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 500 лв. било прекомерно за такъв вид увреждане.

Относно присъдената в цял размер претенция за имуществени вреди не било взето предвид, че ищцата не е доказала всички претендирани разходи с документи, а представената справка не следвало да се кредитира, тъй като била оспорена своевременно от ответника. Моли съда да отмени решението в атакуваните части и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковете, евентуално – да намали присъдените суми.

Въззиваемата страна К.В.П. не е депозирала отговор на жалбата на ответника по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК. В открито съдебно заседание на 21.10.2020г. оспорва тази жалба. С писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва и жалбата на третото лице помагач. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение в атакуваните части като правилно.

Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Третото лице помагач на ответника - С. Г. Д. ЗА ХИДРАВЛИЧНИ ДЕЙНОСТИ С.А.“, чрез клона му в България „С. С.А.“ – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, не е депозирало писмени становища по жалбите. В открито съдебно заседание на 21.10.2020г. процесуалният му представител моли съда да уважи въззивните жалби и да отмени първоинстанционното решение в атакуваните осъдителни части.

Третото лице помагач и въззивник „М.“ ЕООД не взема становище по жалбата на ответника.

Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбите, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 12 и чл.

235, ал. 2 и 3 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за установено следното:

С исковата молба, уточнена на 30.12.2015г., първоинстанционният съд съдът е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 2 804.20 лв. - обезщетение за имуществени вреди, търпени в периода 24.06.2015г. – 15.11.2015г., описани по пера в уточнената искова молба и в справка на л. 31, и за сумата 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди; В условията на евентуалност са предявени искове за същите суми на основание чл. 50 ЗЗД, по които няма произнасяне в атакуваното решение, съответно не са предмет на въззивна проверка. Претендирана е и законната лихва върху главниците от датата на увреждането - 24.06.2015г., до окончателното плащане.

Ищцата твърди, че на 24.06.2015г., около 11.10 ч. в гр.

Банкя, на ***, движейки се по улицата в посока центъра се подхлъзнала на ситен чакъл и пясък, с който била покрита настилката на улицата, в резултат на което изкълчила десния си крак, залитнала и попаднала в дупка в непосредствена близост до утаителна шахта, с дълбочина на дупката в мястото на падане около 20 сантиметра. Вследствие на падането получила счупване на крака на базата на V-та метатарзална (предноходилна) кост вдясно. На същия ден посетила спешен кабинет в УМБАЛСМ „Пирогов“, където след извършен преглед било установено счупването, поставена ортеза за имобилизиране на крака за пет седмици и насочена за домашно лечение. Лечението било проведено чрез обездвижване на крака и рехабилитация, включваща лечебна физкултура, масажи и механотерапия, като приемала и препарати за болката. За придвижване използвала първоначално две, а впоследствие една патерица, като все още изпитвала болки в крака. Повече от месец след инцидента, на 30.07.2015г. посетила „Пирогов“ с оплаквания от болки в стъпалото при ходене и след преглед лекуващият лекар констатирал зачервяване на дясното стъпало, палпаторна болезненост на пета метатарзална кост и клинични и рентгенови данни за посттравматична алгодистрофия, поради което било назначено продължаващо лечение и контролен преглед след 20 дни, както и установени данни за продължителна временна нетрудоспособност. След проведеното лечение, на последващ преглед на 18.08.2018г., проведен в УМБАЛСМ „Пирогов“ било констатирано, че въпреки процедурите десният глезен е оточен, с хематом, а придвижването й е затруднено и се осъществява с една патерица. На 21.08.2015г. била освидетелствана в „Александровска болница“, където било установено, че „в областта на външния и вътрешния глезен на десния долен крайник, както и в областта на дясното ходило има зеленикави кръвонасядания и слабо умерено изразени отоци, повече по външната повърхност. Счупването на базата на V-та предходилна кост вдясно с рентгенови данни за алгодистрофия осъществява медикобиологичния признак - трайно затруднение в движението на долния десен крайник“. На 24.09.2015г. отново била прегледана в „Пирогов“, като й било препоръчано продължаване на назначената рехабилитация. В резултат на нараняването и проведеното продължително лечение ищцата направила разходи: 1. за прегледи - в размер на 100 лв.; 2. за материали, лекарства и помощни средства за придвижване и ходене (описани в уточнената искова молба) - в размер на 784.20 лв.; 3. за осъществяване на рехабилитационни процедури, в т.ч. физиотерапия, механотерапия и масажи – 39 процедури по 30 лв., или 1 170 лв.; 4. за транспортни разходи от Банкя до София и обратно – 550 лв. Като имуществена вреда е претендирана и сумата 200 лв. - заплатена неустойка по договор от 09.06.2015г. за организирано пътуване до Лондон, от което ищцата се отказала поради претърпяното нараняване и невъзможността да се придвижва самостоятелно. Претърпените травматични увреждания довели до продължително разстройство на здравето й, неопасно за живота.

Изпитвала болки и страдания от нанесените травми, продължаващи и до момента, като в резултат на счупването придвижването й било затруднено. Преживеният стрес от падането станал причина за продължително разстройство на съня, често изпитване на безпокойство и страх от придвижване по улицата и от падане, както и неспособност сама да се справя с ежедневни задачи без чужда помощ. Съгласно разпоредбата на чл. 31 ЗП, изграждането, ремонтът и поддържането на пътищата се осъществява от общината, като ответната община не изпълнила задължението си за поддържане на ул. „Буаир“.