Решение № 3199 от 11.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3199 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. И.

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно гражданско дело № 20261100502647 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 8076/06.05.2025г. по гр.д. № 17188/2024 г. Софийският районен съд е признал за незаконно и е отменил уволнението на ищеца И. С. Б., ЕГН:

**********, извършено със Заповед № 7/19.01.2024 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ на управителя на ответника „СЕ-ДАТАСЪЛЮШЪНС“ ЕООД, ЕИК 2059404274, възстановил е И. С. Б. на заеманата преди уволнението длъжност

„Системен администратор“ в

„СЕ-ДАТАСЪЛЮШЪНС“ ЕООД, ЕИК 2059404274 и е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 57 322,69 лв., представляващи обезщетение за оставане без работа след уволнението за периода от 26.01.2024 г. – 26.07.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба пред съда – 26.03.2024 г., до погасяването на задължението, както и сумата от 11 351,08 лв. неплатеното допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за периода 05.09.2022 г. – 26.01.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба пред съда – 26.03.2024 г., до погасяването на задължението.

Отхвърлил е иска с правно основание чл. 150 КТ, вр. чл. 262 КТ за заплащане на сумата от 6 113,96 лв., представляваща възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд в периода 01.12.2022 г. - 01.12.2023 г., в общ размер от 67 часа и 10 минути, от които 50 часа и 45 мин. положени в почивни дни и 16 часа и 25 минути, положени в работни дни, но в извънработно време, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба пред съда – 26.03.2024 г., до погасяването на задължението.

СРС е допуснал предварително изпълнение на решението в частта за присъденото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ и присъденото допълнително 1 възнаграждение по чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 12, ал. 4 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/.

Ответникът „СЕ-ДАТАСЪЛЮШЪНС“ ЕООД е подал въззивна жалба, с която обжалва горепосоченото решение в частта, с която са уважени исковете на ищеца.

Счита, че необосновано СРС е приел, че посочените от ответника причини за прекратяване на трудовото правоотношение не са обективни. В тази връзка посочва, че фактическата обстановка се е била променила и това е довело до невъзможност за работника да изпълнява възложената му работа, което не зависело от волята на страните по трудовото правоотношение. Излага съображения, че ищецът е бил в обективна невъзможност да изпълнява трудовите си задължения, тъй като облигационното отношение между трето за процеса лице „Аватрейд“ /възложител/ и ответника „СЕ-ДАТАСЪЛЮШЪНС“ ЕООД /изпълнител/, което е обусловило назначаването на И. С. Б. за служител на ответника, било прекратено. Това прекратяване не било по вина на никоя от страните по трудовия договор, още повече че имало възможност да бъде прекратено и при липса на вина, едностранно от възложителя „Аватрейд“. Навеждат се оплаквания и в насока, че изготвеният от СРС доклад е непълен и е дадена неправилна правна квалификация на уволнителното основание, като не е изследвано наличието на евентуално друго уволнително основание. Поддържа, че районният съд е допуснал процесуални нарушения и във връзка с осъдителните искове, като делото е останало неизяснено от фактическа страна, тъй като бил отхвърлил искания на ответника за назначаване на експертиза в областта на човешките ресурси, за издаване на съдебни удостоверения и за задължаване на ищеца да даде лични обяснения. Било нарушено правото на ответното дружество на защита във връзка с предприетото от ищеца увеличени на осъдителните му искове, тъй като СРС не му бил предоставил възможност да вземе становище.

Поддържа се, че ищецът не е доказал пълно и главно, че всички предходно заемани от него длъжности са същите или сходни на заеманата длъжност при ответника, както и че знанията и уменията, които е придобил от тяхното изпълнение, са достатъчни за изпълнението на процесната му длъжност, без допълнителни обучения. Наред с това, ответникът работодател нe бил запознат с предходния трудов опит на ищец. Излагат се съображения, че районният съд не е разгледал и възражението на ответника, че с подписването на предизвестието ищецът е посочил, че няма да претендира никакви допълнителни права или компенсации от страна на работодателя, освен тези, които са предмет на предизвестието. Иска се решението в обжалваната част да бъде отменено, исковете да бъдат отхвърлени и да бъдат присъдени разноски.

Ищецът И. С. Б. е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата.

Излага аргументи, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като в предизвестието за прекратяване на процесния трудов договор липсвало всякакво фактическо и правно основание за прекратяването. Именно с това предизвестие било прекратено трудовото правоотношение, а не с последващата уволнителната заповед № 7 от 19.01.2024 г., в която също липсвало фактическо изложение на основанието за прекратяване. Тези формални пороци били достатъчни, за да се признае уволнението за незаконно.

Навеждат се съображение, че трудовият договор на ищеца е бил за неопределен срок, а не до завършване на определена работа, поради което било без значение прекратяването на правоотношението между ответника работодател и третото лице „Аватрейд“. По отношение на претенцията за изплащане на допълнително трудово възнаграждение се поддържа, че предходният трудов опит на ищеца е бил видим от трудовата му книжка, а отделно от това, за дължимостта на това възнаграждение била без значение субективната представа на работодателя. Във връзка с оплакванията във въззивната жалба се посочва, че цитираната от въззивника съдебна практика не е обвързваща и че СРС не е допуснал нарушения във връзка с правната квалификация 2 на исковете и при допускане на увеличението на осъдителните претенции. Настоява се за потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендират се разноски.

Ищецът И. С. Б. е подал въззивна жалба срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът му за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд.

Подробно аргументира, че в периода 01.12.2022 г. - 01.12.2023 г. е положил извънреден труд, тъй като е работил през работни дни след работно време, както и през почивни дни, като анализира доказателствата, от които това е установено. В тази връзка посочва, че неоснователно районният съд не е кредитирал електронна кореспонденция между страните, макар същата да не била оспорена от ответника. Иска се решението в тази част да бъде отменено и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца възнаграждение за извънреден труд през претендирания период в размер на 6 113,96 лв. Претендират се разноски.

Ответникът е подал отговор на тази въззивна жалба, с който оспорва същата.

Подробно аргументира, че ищецът не е полагал извънреден труд, като в тази връзка намирала приложение и разпоредбата на чл. 107е, ал. 3 КТ, тъй като е работил от дома си. В евентуалност се поддържат направени с отговора на исковата молба възражения, че уговорката от трудовия договор за място на работа, работно време и работно място била недействителна поради липса на съгласие или като симулативна. Навеждат се доводи и в насока, че претендираното възнаграждение е недължимо, тъй като ищецът злоупотребява с права, защото в продължение на три години не се е явявал на уговореното място на работа. Иска се решението в обжалваната част да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

Ответникът „СЕ-ДАТАСЪЛЮШЪНС“ ЕООД е подал частна жалба срещу решението в частта му с характер на определение, с която е допуснато предварително изпълнение по отношение на присъденото обезщетение за оставане без работа по чл.

225, ал. 1 КТ и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. В частната жалба се поддържа, че СРС не е следвало да допуска предварително изпълнение, тъй като не е бил сезиран с такова искане и не са били доказани предпоставки за това. Също така е допуснал предварително изпълнение на присъденото допълнително възнаграждение, без да е изложил мотиви в тази насока.

Иска се решението да бъде отменено в тази част.

В отговор на частната жалба ищецът поддържа, че правилно и в съответствие с чл. 242, ал. 1 ГПК съдът е допуснал предварително изпълнение, поради което решението му в тази част следва да бъде потвърдено.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното.

СРС е сезиран с искова молба /след допуснато увеличение на размера на предявените осъдителни искове с протоколно определение от 08.04.2025 г./ на И. С. Б. срещу „СЕ-ДАТАСЪЛЮШЪНС“ ЕООД, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 12, ал. 4 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ и чл. 150 КТ, вр. чл. 262 КТ, а именно: за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна и за възстановяване на предишната работа, за заплащане на обезщетение в размер на 57 322,69 лв. за времето, през което е останал без работа поради уволнението в периода 26.01.2024 г.26.07.2024 г., за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в периода 05.09.2022 г. – 26.01.2024 г. в размер на 11 351,08 лв., както и за заплащане на сумата от 6113,96 лв., представляваща възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд в периода 01.12.2022 г. - 01.12.2023 г., ведно със 3 законната лихва върху посочените суми от завеждането на исковата молба – 26.03.2024 г., до окончателното погасяване на вземанията.

Ищецът И. С. Б. твърди, че по силата на трудов договор № 6 от 04.06.2022 г. е заемал длъжността „системен администратор“ при ответника в периода от 04.06.2022 г. до 26.01.2024 г. Излага, че трудовото му правоотношение било прекратено с предизвестие от 27.11.2023 г., изтичащо на 26.01.2024 г., като била издадена и заповед № 7/19.01.2024 г. за прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди, че уволнението е незаконосъобразно, доколкото в предизвестието липсвало каквото и да е фактическо или правно основание за прекратяването на трудовия договор, а в заповедта било посочено само бланкетно основание: „обективна невъзможност за изпълнение на трудов договор“, което затруднявало правото на защита на уволнения служител, който не можел да разбере кои са фактите, довели до неговото уволнение, а така също и опорочавало възможността за съдебен надзор върху законността на уволнението, което водило до незаконосъобразност на същото. Подробно аргументира, че релевантният за уволнението документ в случая е предизвестието, а не заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, но последната също била порочна. Сочи, че брутното му трудово възнаграждение възлизало в размер на 9 541,21 лв. месечно, включващо основна работна заплата в размер на 8 801,85 лв. и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 739,36 лв., представляващо 8.4 % от основната заплата – 0.6 % на година за 14 години на същата или сходна длъжност. Излага още, че същата или сходна длъжност ищецът е заемал и при предходни работодатели и имал натрупан трудов стаж и опит за изпълнение на длъжността в размер на 14 години, но работодателят не е начислявал и изплащал сумата от 739,36 лв. месечно, представляваща пълният размер на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за целия период на съществуване на трудовото правоотношение. Поддържа, че в периода 01.12.2022 г. - 01.12.2023 г. е полагал извънреден труд в размер на 68 часа по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя. Сочи, че част от часовете извънреден труд били положени в работни дни, но в извънработно време, за което се дължало възнаграждение в размер на 50 на сто, а друга част – в почивни дни, за което се дължало възнаграждение в размер на 75 на сто.