Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 31.05.2022, Административен съд - Велико Търново

Съд
Административен съд - Велико Търново
Дело
42/2022
Подписан
31.05.2022
В сила
21.03.2023

Цитирани разпоредби

  • чл. 146, т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 173, ал. 2, пр. второ · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 3 · Закон за културното наследство
  • чл. 158а · Закон за културното наследство
  • чл. 161, ал. 1 · Закон за културното наследство
  • чл. 84 · Закон за културното наследство
  • чл. 84, ал. 1, т. 2 · Закон за културното наследство
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за културното наследство
  • чл. 11а · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл. 27, ал. 1 · Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№152 гр. Велико Търново, 31.05.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ при участието на секретаря П.И. и прокурора ……………., изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм. д. №42 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 149 и сл. от АПК, вр. с чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове/ЗУСУЕСИФ/.

Образувано е по жалба на ... Д. З., в качеството й на пълномощник на „Геран-99“ ЕООД от гр. В. Търново срещу Уведомително писмо №40/подмярка 45.1 с изх. №01-2600/6804/02.12.2021г. на зам. изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ в частта по т. 1 и т. 3 от Раздел II от уведомителното писмо, в която са приети като недопустими за подпомагане разходи в общ размер на 821 009,42 лв., като част от общите разходи по проектното предложение на жалбоподателя, представляващи част от разходи за „Подобект

1. Реконструкция на съоръжение за съхранение на торови фракции“/по т. 1 от Раздел II/ и част от разходите за „Консултантски услуги за подготовка и управление на проекта“/по т.

3 от Раздел II/.

Жалбоподателят счита оспорваното уведомително писмо за незаконосъобразно в тези му части, издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Счита, че неправилно са определени като недопустими за финансирани посочените разходи, като липсват мотиви относно направеният извод, неправилно са приложение въведените критерии за кандидатстване при оценка на проектното предложение, нарушени са основни принципи на административния процес. Моли уведомителното писмо да бъде отменено в обжалваната му част. Допълнителни съображения излага в писмена защита.

Претендира за присъждане на разноски за производството.

Ответникът по жалбата – Зам. изпълнителен директор на ДФ “Земеделие”, чрез процесуалния си представител оспорва подадената жалба като неоснователна по съображения, които излага в писмена защита. Претендира присъждане на разноски по производството, представляващи възнаграждение за юрисконсулт.

Съдът, като съобрази становищата на страните и взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Уведомително писмо №40/подмярка 5.1 с изх. №01-2600/6804/02.12.2021г. на зам. изп. директор на ДФ “Земеделие“ е връчено на жалбоподателя чрез Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове/“ИСУН“/ 2020 на 06.12.2021г., видно от приложената разпечатка от тази система/стр. 41 от АД №112/2022г. по описа на АССГ/. Жалбата срещу него е подадена до Административен съд София-град на 16.12.2021г. и завадена с вх. №44075 на съда от същата дата. Впоследствие, с Определение №265/13.01.2022г. състав на АССГ е прекратил образуваното пред него производство по АД №112/2022г. и е препратил делото по подсъдност на АСВТ, където е образувано настоящото производство.

Спазен е срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК. Жалбата е подадена от лице, адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес от оспорване и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Между страните не е спорно, че

„Геран-99“ ЕООД – гр. В. Търново е подало проектно предложение, регистрирано в ИСУН 2020 с рег. №BG06RDNP001-5.003-0020, на обща стойност от 1 360 393,49 лв., с което е кандидатствано за получаване на безвъзмездна финансова помощ за подмярка 5.1 „ Подкрепа за инвестиции в превантивни мерки, насочени към ограничаване на последствията от вероятни природни бедствия, неблагоприятни климатични явления и катастрофични събития“ по мярка 5 „възстановяване на селскостопански производствен потенция, претърпял щети в резултат на природни бедствия и въвеждане на подходящи превантивни мерки“ от „Програмата за развитие на селските райони/ПРСР/ 2014 – 2020г.“, с общ размер на претендираната безвъзмездна финансова помощ от 50% от допустимите за подпомагане разходи в размер на 680 196,75 лв.

В хода на образуваното производство оценителната комисия по чл. 33, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, определена със Заповед №03-РД-2523/04.08.2021г. на изп. директор на ДФ „Земеделие“ е изготвила оценителен доклад/стр. 444 и сл. от АД №112/2022г. на АССГ/. Проектното предложение, подадено от жалбоподателя е било допуснато до техническо и финансово оценяване, като при извършеното оценяване предложението е оценено с общ брой 55 точки, одобрените разходи по проекта са в размер на 427 214 лв., а одобрената субсидия за кандидата е в размер на 213 606,99 лв. /стр. 503 от посоченото дело/.

С Уведомително писмо №40/подмярка

5.1 с изх. №01-2600/6804/02.12.2021г. на зам. изп. директор на ДФ “Земеделие“, е било уведомено „Геран-99“ ЕООД, че подаденото проектно предложение е включено в списъка на проектните предложения, предложени за финансиране по процедурата, с одобрен размер на безвъзмездната финансова помощ от 213 606,99 лв., представляващ 50% от одобрените инвестиционни разходи. В частта по Раздел II от уведомителното писмо, озаглавена „корекции в проектобюджета“, по т. 1 от него, са посочени приети като недопустими за финансиране разходи в размер на 801 352,94 лв., представляващи част от общо заявените за финансиране разходи в размер на 876 560,71 лв., отнасящи се за строително-монтажни дейности по израждане на Подобект 1.„Реконструкция на съоръжение за съхранение на торови фракции“. В уведомителното писмо е посочено, че заявените за финансиране разходи се отнасят до извършване на СМР в ПИ с идентификатор ***, който притежава статут на археологична недвижими културна ценност, с категория от национално значение.

От кандидата „Геран-99“ ЕООД е било изискано двукратно да представи част „архитектура“ и част „Геодезия“ на инвестиционния проект, съответно заверени след проведена съгласувателна процедура по Закона за културното наследство/ЗКН/.

В отговор от страна на жалбоподателя е посочено, че документи са внесени в НИНКН със заявление с вх. №7000-2104/4/ от 27.08.2021г., но произнасяне по заявлението няма. Поради това са редуцирани допустимите за подпомагане разходи на основание т. 14 от Раздел 13.2 „условия за допустимост на дейностите“ от Условията за кандидатстване.

По т. 3 от Раздел II от уведомителното писмо са посочени като недопустими за подпомагане разходи в размер на 19 656,48 лв. от общо заявени 40 000 лв. за консултантски услуги за подготовка и управление на проекта.

Като мотиви за отказа в акта е посочено, че разходите надвишават размера на допустимите такива за консултантски услуги съгласно т. 4, б. „а“ от Раздел 14.2 „условия за допустимост на разходите“ от Условията за кандидатстване и се явяват недопустими за подпомагане съгласно чл. 19, ал. 7, т. 4 от ПМС №162/05.07.2016г.

Така постановеното уведомително писмо на зам. изп. директор на ДФ „Земеделие“, в частта по т. 1 и т. 3 от Раздел II, се оспорва по подборно изложени в жалбата съображения като неправилно определяне вида на разходите в проектното предложение, определени за недопустими, съгласно условията за кандидатстване; неправилен подход при определянето на размера на недопустимите за подпомагане разходи; съществени процесуални като липса на мотиви и неспазване на установената форма; погрешни фактически констатации, довели до незаконосъобразни правни изводи и несъответствие с целта на закона.

Жалбоподателят счита, че административният орган не е положил необходимите усилия за изясняване на релевантните обстоятелства и е нарушил принципа за съразмерност.

Съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

В разпоредбата на чл. 9, ал. 5, изр. последно от ЗУСЕСИФ ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или оправомощено от него лице. От своя страна Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на ЕС (§ 1, т. 13 ДР ЗПЗП). По силата на чл. 11а от ЗПЗП,

Държавен фонд "Земеделие" е акредитиран за единствена за държавата ни РА за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз.

Съгласно разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от

ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който я представлява. На този орган според чл. 10, ал. 1, т. 7 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" е предоставено да взема решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от РА, включително за националните доплащания. Уведомителното писмо е издадено от зам. изпълнителен директор, определен съгласно решението по т. 3 от Протокол №178/10.06.2021г. на УС на ДФ „Земеделие“ и Заповед №03-РД/1734/16.06.2021г., служебно известни на съда.

В този смисъл, оспореното в настоящото производство решение е постановено от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия. От страна на жалбоподателя не се сочат конкретни процесуални нарушения, ограничили правото му на участие в процедурата.

Доколкото в ЗУСЕСИФ и ПМС

№162/05.07.2016г. липсват специални изисквания относно съдържанието на процесното уведомително писмо, то като индивидуален административен акт следва да отговаря на чл. 59, ал. 2 от АПК. Съдът намира, че в случая въпреки привидно информативното си изложение, уведомителното писмо съдържа всички реквизити на индивидуален административен акт като изразената от административния орган воля – да не предостави безвъзмездна финансова помощ за заявените от жалбоподателя разходи, които са приети за недопустими, е напълно ясна, при релевантно посочени фактически и правни основания за това. С оглед на това съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя досежно неспазване на изискването за форма на акта, както и за липса на мотиви. Дали тези мотиви са правилни и направените в тях фактически и правни изводи са обосновани и се споделят от контролните инстанции е отделен въпрос.

Съгласно чл.

33, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, оценяването и класирането на проектните предложения се извършва от комисия, назначена от ръководителя на управляващия орган в двуседмичен срок от крайния срок за подаването им. С оглед правомощията, задачите и целите на тази комисия следва, че тя се явява помощен орган на ръководителя на управляващия орган и не е оправомощена да издава юридически актове, подлежащи на оспорване. Структурния състав на този помощен орган, както и правилата за работа му се определят с акта по чл. 28, ал. 1, т.

1 ЗУСЕСИФ, в настоящия случай ПМС №162/05.07.2016г. за определяне на детайлно правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020г. В разпоредбата на чл. 35 от ЗУСЕСИФ е указано, че комисията изготвя оценителен доклад, в който включва проектните предложения за финансиране, резервните проектни предложения и тези, които са отхвърлени.

От твърденията на страните не се релевират данни за нарушаване на нормите регламентиращи структурирането и дейността на оценителната комисия. От приложените по делото доказателства липсват такива, въз основа на които да се обоснове извод, че в своята дейност, оценителната комисия е нарушила изискванията, регламентирани в чл., чл. 17 – 19 от ПМС №162/2016г. за осъществяване на оценъчната дейност. В тази връзка, в хода на съдебното дирене не се установяват обстоятелства, въз основа на които да се приеме допуснато нарушение на оценъчната дейност. След приключване на дейността си, оценителната комисия е изготвила оценителен протокол, който отговаря по форма и съдържание на изискванията, въведени с нормата на чл. 20 от ПМС №162/2016г.