Решение № 4200 от 24.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4200 гр. Пловдив, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20235330100593 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от С. М. В., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ж.к. „Т.“, бл. *** против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434 със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Люлин“ № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46, представлявано от **** С. К. К. и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Люлин“ № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46, с която са предявени обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № ****/**** г., сключен между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, както и нищожността на договор за предоставяне на гаранция № ****/****., сключен с „Файненшъл България“ ЕООД.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД бил сключен Договор за паричен заем № ****/**** г., а между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД бил сключен Договор за предоставяне на гаранция № ****/*****г.

По сключения договор за паричен заем била предоставена сумата от 800 лева, с лихвен процент в размер на 35 % годишно и ГПР в размер на 41,29%. Ищецът следвало да върне сумата от 888,90 лева. Счита, че с договорения фиксиран годишен лихвен процент от 35% се нарушавали добрите нрави и се внасяло неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансовата услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя, поради което уговореното възнаграждение било нищожно. Договореният фиксиран годишен лихвен процент от 35% надхвърлял повече от три пъти законната лихва, което нарушавало добрите нрави.

1

Твърди, че не са спазени императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, а именно в договора за потребителски кредит да е разписан действителният размер на ГПР. Твърди, че действително прилагания ГПР е различен от посочения в договора.

Кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 41,29% бил заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика довела до неравнопоставеност на уговорката за ГПР, което водило до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащи от това последици по чл.22 ЗПК.

Кредиторът не изпълнил задълженията си по чл.5 от ЗПК, тъй като заблуждаващо предоставил на кредитоискателя стандартен европейски формуляр за кредит в размер на 800 лева, с посочен лихвен процент от 35 % и ГПР 41,29 %, с общ размер на всички плащания 888,90 лева. Поради това, че не била предоставена вярна информация, потребителят бил лишен от възможността да вземе информирано решение, което е довело до неравнопоставеност в кредитно правоотношение.

Счита, че сключения договор за предоставяне на гаранция е нищожен, а поставяне на изискване за заплащане на възнаграждение, за осигуряване на лично обезпечение противоречало на целта на Директива 2008/48 .

П р е д в и д гореизложеното е сезирал съдът с искане за прогласяване недействителността на Договор за паричен заем № ****/****г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Договор за на гаранция № *****/****., сключен с „Файненшъл България“ ЕООД .

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество„Изи Асет Мениджмънт“ АД, със становище за неоснователност на предявените искове.

Оспорва наведените доводи за нищожност на договорите. Счита, че в закона няма ограничение на свободата на договаряне досежно размера на договорната лихва.

Сочи, че ищецът е бил уведомен за размера на договорната лихва, съгласил се е с него, поради което не може да се приеме наличие на неравноправие и нарушаване на добрите нрави.

Твърди, че не са нарушени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК. Сочи, че възнаграждението на дружеството - гарант не е дължимо на заемодателя и не е част от заемното правоотношение, поради което не следва да се включва в ГПР. Посочва, че възнаграждението на гаранта се дължи, независимо дали отговорността на гаранта е ангажирана или не. Поддържа, че нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не изисква в договора да се посочи механизмът на пресмятане на ГПР. Излага, че в договора не е уговорена възможност за промяна на ГПР, поради което не са предвидени и уговорени допълнителни допускания. Счита, че твърденията за недействителност на договора за предоставяне на гаранция са неоснователни и твърди, че договорът за гаранция не противоречи на добрите нрави.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД е депозирало отговор на исковата молба, със становище за неоснователност на предявените искове.

Оспорва наведените доводи за недействителност на договора за предоставяне на гаранция. Счита, че договорът за гаранция не е в противоречие с добрите нрави и не е лишен от правно основание. Счита, че престациите са еквивалентни. Сочи, че длъжникът срещу възнаграждение в неголям размер, получава сигурност, че ако не 2 изпълни задълженията си в срок, ще бъде ангажирана отговорността на гаранта.

Твърди, че с предоставената гаранция извършва възмездна услуга в полза на заемодателя, като договорът е сключен по възлагане на ищеца, при условие за получаване на възнаграждение. Поддържа, че дружеството, изпълнявайки гаранционни сделки по занятие, няма интерес да сключва безвъзмездни сделки.

Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е подписан договор за паричен заем от ****., по силата на който на ищеца е предоставена в заем сумата от 800 лева, при годишен лихвен процент от 35% и ГПР в размер на 41,29% за срок от 30 седмици, платим на 15 вноски в размер на 59,26 лева всяка и общо дължима сума в размер на 888,90 лева. На същата дата между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция № ****/*****., по който е уговорено възнаграждение от 416,10 лева дължимо разсрочено, ведно с всяка погасителна вноска по договора за заем, към които се прибавя сумата от 27,74 лева.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

По договора за заем е усвоена сума от 800 лева, при уговорени - ГПР – 41,29 % и ГЛП - 35 %. В чл. 4 е предвидено, че потребителят следва да предостави обезпечение в 3-дневен срок от сключването, чрез две физически лица поръчители, които следва да отговарят на конкретни условия, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество-поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

Във връзка с договора за заем на същата дата е сключен и договор за предоставяне на гаранция /поръчителство/ с ответника „Файненшъл България“ ЕООД, с който дружеството се е съгласило да отговаря солидарно с ищеца по заема срещу възнаграждение от 416,10 лева. В чл. 2 е уговорено, че договорът влиза в сила при непредоставяне на някое от другите обезпечения по договора за заем. В чл. 3, ал. 2 и ал. 3 е посочено, че плащанията се извършват на заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

Като писмени доказателства по делото са приети Договор за паричен заем от ***** и Договор за поръчителство от същата дата.

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, извършена от в. л. Т. Р. се установява, че съгласно разпоредбите на процесния договор за паричен заем,, фиксираният годишен лихвен процент 35%, годишния процент на разходите е в размер на 41,29%, а общо дължимата от заемателя сума по договора е в размер на 888,90 лева. След извършени изчисления вещото лице установява, че посочения в договора фиксиран годишен лихвен процент 35% е неточен, тъй като действително приложения видно от погасителния план е в размер на 35,12%.

Размерът на ГПР, изчислен съобразно формулата за изчисление в Приложение № 1 към ЗПК е 41,29% и като разход в същия е включена единствено дължимата лихва.

В. л. е изчислило, че ако в ГПР се включи като разход и дължимата сума за 3 гаранта, двуседмичната вноска възлиза на сумата от 87 лева, а ГПР е в размер на 452,44%.

Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като компетентно изготвена, отговаряща пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорена от страните.

Относно договора за заем:

Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда принципа на законността /чл. 4 КРБ/. За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип на гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/.

Съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези:

1/ при нарушение на добрите нрави - т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС; Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о; Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о.

2/ при неравноправни клаузи във вреда на потребителя – Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о.

3/ при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства - Решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о; Решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.

Затова, следва да се извърши проверка налице ли е основание за нищожност на договора/договорите според твърденията в ИМ и в кръга на описаните, за които съдът, дори и без довод по предявения иск, следи служебно.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

В случая, не са спазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване 4 на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

В процесния договор никъде не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.