Решение № 89 от 07.06.2024, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Чирпан, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ IV, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Тр. Динкова при участието на секретаря Милена В. Ташева като разгледа докладваното от Галя Тр. Динкова Гражданско дело № 20235540100816 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

В Районен съд гр. Чирпан е постъпила искова молба, вх. № 5087 от 16.11.2023 година от И. А. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: ** и настоящ адрес: **, действаща чрез адв. А. Д. – САК, срещу „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201253421 и „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД, ЕИК 203107568, с посочено правно основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. първо ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. първо и второ ЗЗД вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД и цена на иска 666 лв. по иска с правно основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. първо ЗЗД; 36 лв. по иска с правно основание чл.

26, ал. 1 ЗЗД, пр. първо и второ ЗЗД вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД и 330 лв. по отношение на кумулативно съединения иск с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 05.04.2023 година между ищцата и ответното дружество „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201253421 е сключен Договор за потребителски кредит № 202304050245030058 в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

Съгласно чл. 1 от договора кредиторът се задължава да предостави на кредитополучателя потребителски кредит под формата на заем в размер на 300 лв., а кредитополучателят се задължава при условията и в сроковете на този договор да върне предоставения кредит, както и да заплати уговорената лихва и другите разходи по кредита. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора кредитополучателят е длъжен да върне главницата и да заплати лихвите кредита в срок до 06.10.2023 година на вноски съгласно погасителния план по чл. 11, ал. 2 от договора.

1

По силата на чл. 4, ал. 3 от договора в срок до края на следващия ден от сключването на договора кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия на договора. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 336 лева със срок на валидност до 07.10.2023 година.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора в случай, че кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по кредита по чл. 4, ал. 3 от този договор в установения срок и съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора, той дължи на дружеството неустойка в размер на 342 лв.

Неустойката се начислява на месец, считано от изтичането на срока по чл. 4, ал. 3. Начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска съобразно уговорения погасителен план. Договорената годишна лихва по кредита е в размер на 40.05 % от главницата по кредита. Годишният процент на разходите по кредита е в размер на 48.28 % от заетата сума.

За обезпечаване на така сключения договор за потребителски кредит ищцата е сключила и договор за предоставяне на гаранция № 1449318081 от 05.04.2023 година с „Кредит Гарант БГ“ ООД, наричан по-долу за краткост Договор за гаранция. Съгласно сключения Договор за гаранция наредителят възлага, а гарантът се съгласява да издаде гаранция в полза на „НЕТКРЕДИТ“ ООД за сума в размер на 336 лв. с цел гарантиране изпълнение на паричните задължения по договор за потребителски кредит № 202304050245030058 от 05.04.2023 година.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора за гаранция наредителят дължи на гаранта възнаграждение за издаване на гаранцията в размер на 55 лева.

Дължимото възнаграждение за издаване на гаранцията по чл. 1, ал. 2 се изплаща заедно с погасителните вноски по договора за потребителски кредит.

Възнаграждението за издаване на гаранцията, както и всички други плащания по този договор, дължими от наредителя на гаранта, се заплащат по някоя от конкретно посочени банкови сметки с изброени IBAN-и или като наредителят преведе дължимата сума по сметка на бенефициента „Неткредит“ ООД.

Ищцата е заплатила общо сумата от 300 лв. до момента.

Ищецът посочва, че кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, доколкото същият при сключването на договора за потребителски кредит е действал извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като не е посочено точно кои разходи формират ГПР. Записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита на потребителите.

Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита 2 за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула, като спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна така по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Тази неточност в посочването на размера на разходите поставя потребителя в положение да не знае колко точно е оскъпяването му по кредита. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП.

Между договора за потребителски кредит и договора за поръчителство е налице такава тясна корелация и взаимозависимост, че сключването на акцесорния договор за предоставяне на поръчителство на практика се явява част от сключването на договора за потребителски кредит. Това обстоятелство, както и съотношението на дължимото по договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение и размерът на задължението, за което ищецът се съгласява да поръчителства, без да има правото на свободен избор за това, дава основание според ищеца да се приеме, че договорът е сключен в нарушение на добрите нрави и по-конкретно на принципите на добросъвестността, справедливостта и еквивалентността на насрещните престации. Възнаграждението на поръчителя е следвало да бъде включено в ГПР и в погасителния план. Възнаграждението за гарант/поръчител не е включено като разход в ГПР и потребителят няма възможност да откаже предоставянето на подобна гаранция, защото последното е задължително условие за получаване на кредити. Ищцата не е имала възможност да сключи договора за кредит, без да се съгласи по договора да има поръчител, без в противен случай да дължи /нищожната/ неустойка при непредоставяне на обезпечение съгласно чл. 6, ал. 1 от договора, поради което възнаграждението на поръчителя е трябвало да бъде включено в определянето на ГПР по кредита като разход по договора за допълнителна услуга, която е пряко свързана с договора за кредит и е задължително условие за получаването на кредита.

3

Възнаграждението на поръчителя представлява скрита комисионна за кредитодателя, която е следвало да бъде включена в погасителния план и ГПР, което не е извършено, поради което е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

По отношение на евентуалния иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, предложение първо и второ от ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД за прогласяване на недействителна клаузата на чл. 11, ал. 1 от договора, регламентираща възнаградителната лихва по договора, ищецът посочва, че така уговорен размерът на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави. В конкретния случай договорената между страните лихва в размер на 40.05 % годишно надхвърля повече от 3 пъти законната лихва, което е в нарушение на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва. Клаузата на чл. 11, ал. 1 от договора, която урежда възнаградителната лихва по договора, накърнява равноправието между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договаряне, с оглед на което се явява нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

По отношение на иска с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на договора за поръчителство, сключен между ищцата и „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ОО ищецът посочва, че договорът за поръчителство е съглашение между кредитора и поръчителя, а длъжникът е трето за това правоотношение лице, чиято воля не е правопораждащ елемент от фактическия състав, който следва да се осъществи за валидното му възникване. Договорът е едностранен, безвъзмезден и каузален, като правното основание за учредяването на поръчителство е кредиторът да бъде обезпечен срещу евентуалното неизпълнение на задълженията на длъжника по обезпеченото правоотношение. Законодателят урежда договора за поръчителство като съглашение между кредитора и трето, различно от длъжника лице, отчитайки обстоятелството, че кредиторът има легитимен интерес в негова полза да бъде учредено лично обезпечение. Длъжникът няма такъв защитен от закона интерес, поради което сключването на сделка между него и третото лице поръчител е лишена от правно основание. Когато длъжникът учредява лично обезпечение, то не се осъществява целта на договора за поръчителство и същият е лишен от своето основание.

Договарянето, че кредитополучателят ще заплати възнаграждение за поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение пи смисъла на чл. 143, т. 1 от ЗПК. Поставянето на условия за усвояването на кредита чрез осигуряване на поръчителство с високо възнаграждение осъществява фактическият състав на неравноправността и разкрива недобросъвестността на кредитодателя, тъй като ако последният беше постъпил справедливо и добросъвестно с кредитополучателя, потребителят не би се съгласил с клауза за толкова високо възнаграждение при индивидуални преговори.

Доколкото договорът за поръчителство е акцесорен, то 4 недействителността на главния договор за потребителски кредит води до недействителност и на договора за поръчителство поради липса на правно основание за неговото сключване.

Моли съда да прогласи за недействителен Договор за потребителски кредит № 202304050245030058, сключен между И. А. Г. и „Неткредит“ ООД на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Моли съда да прогласи за недействителен Договор за предоставяне на гаранция № 1449318081 от 05.04.2023 година с предмет обезпечаване на задълженията по Договор за потребителски кредит № 202304050245030058 на основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД. Претендира разноски в производството.

Към исковата молба са приложени: Договор за потребителски кредит № 202304050245030058 от 05.04.2023 година, Договор за предоставяне на гаранция № 1449318081 от 05.04.2023 година, документи за извършени вноски от ищцата по договора за потребителски кредит, справка за регистрация по ДДС, адвокатско пълномощно и ДПЗС, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, общи условия, приложими към договорите за предоставяне на гаранции на „Кредит Гарант БГ“ ООД, общи условия, приложими към договорите за потребителските кредити на „Неткредит“ ООД.