Определение № 2356 от 13.10.2026, Районен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2356 гр. Враца, 13.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Р. П.ова като разгледа докладваното от Гергана Р. П.ова Частно гражданско дело № 20261420108761 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България“ № 81В, ап.3, общ.Столична, обл.София, срещу И. З. А., ЕГН:********** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за суми дължими по Договор за потребителски кредит №569202/14.09.2021 г. между„Сити Кеш“ООД, ЕИК 202531869 „Заемодател“, от една страна, и И. З. А., ЕГН:********** „Длъжник“, от друга страна .

Съгласно изискванията на чл. 410 ал. 3 ГПК към заявлението са приложени договорът за паричен заем и договор за продажба и прехвърляне на вземания.

С оглед разпоредбата на чл. 411 ал. 2 т. 3 ГПК, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това, заповед за изпълнение не се издава за тези вземания. Във връзка с това съдът следва да разгледа дали е налице обоснована вероятност за неравноправност на клаузите на представения договор, по който длъжникът има качеството потребител.

В случая предмет на настоящото заповедно производство са вземания по сключен Договор за потребителски кредит №569202/14.09.2021 г. между„Сити Кеш“ООД, ЕИК 202531869 „Заемодател“, от една страна, и И. З. А., ЕГН:********** „Длъжник“, от друга страна.

С заявлението е посочено, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 05.04.2023 г.„Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133.

По отношение на претендираната неустойка в размер на 161,04 евро:

В процесното правоотношение, в чл. 6.1 от договора, вр.чл.33 от ОУ е уговорено задължение за заплащане на неустойка от страна на потребителя при непредставяне на обезпечение на вземането на кредитора. От сключения договор се установява, че заемателят е поел задължение в тридневен срок, считано от датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от двете посочени обезпечения – поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за 1 страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции е класификация различна от ,,Редовен“ както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход; В т.1 на същата алинея е уговорено, че като обезпечение може да предостави безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер, на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва.

Настоящият съдебен състав намира, че договорът, в частта на уговорената неустойка, противоречи на добрите нрави и клаузата от същия представлява неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, която е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

Съдът намира, че клаузата в подписания от страните договор, уреждаща задължение за заемателя за заплащане на неустойка при неизпълнение на това негово договорно задължение, е нищожна и поради накърняване на добрите нрави, поради което не пораждат задължения за длъжника.

Предвиденото за заемателя задължение в чл. 6.2 от договора за представяне на обезпечение е трудно изпълнимо. За да предостави обезпечението по т. 1 заемателят следва да осигури един или двама поръчители, всеки от които да отговаря на много на брой поставени от заемодателя изисквания / отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции е класификация различна от ,,Редовен“ както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход /. Освен това се изисква заемателят да осигури присъствие на поръчителите в дружеството – заявител.Следва да се посочи, че за заемателя е обективно невъзможно в предвидения тридневен срок да се снабди с тази информация за всекиго от поръчителите, за да я предостави на заемодателя. Освен това част от изискуемата информация представлява банкова тайна по смисъла на чл. 62, ал. 2 ЗКИ, поради което заемателят следва да ангажира всеки един от поръчителите да се снабди лично с тази информация, което допълнително препятства възможността да се изпълни договореното задължение в петдневен срок от сключването на договора. Втората алтернативно предвидена обезпечителна мярка предвижда внасянето на сума от заемателя в полза на заемодателя като банкова гаранция. Сумата следва да е в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва. Не може да се очаква от ответника, че в тридневен срок от сключването на договора той ще разполага със сума, равна на два пъти сбора от заемната сума и договорната лихва за целия период на договора, която да предостави като банкова гаранция.

Не на последно място, видно е, че още със сключването на договора, страните са уговорили, че неустойката ще се изплаща заедно с дължимите месечни вноски, видно от погасителния план. Съдът намира, че изначално заемодателят е предвидил невъзможността за изпълнение на договорното задължение, предвидено в чл.6.2 от договора, поради което в договора е уговорен начин за изплащане на дължимата неустойка.

Следователно уговорената по този начин неустойка за обезщетяване неизпълнението 2 на договорно задължение излиза извън законовите функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия заемната сума и нарушава принципа за справедливост.

По отношение на претендираната сума в размер 187,90 евро – такса, съгласно Тарифа на кредитодателя-разходи /неустойка/ за събиране на вземането поради забава в плащането:

Съдът намира претенцията за такса разходи за извънсъдебно събиране на вземането за нищожна като неравноправна клауза, която съдът дири служебно /чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори/. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. По тази причина тя влиза в пряко противоречие с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Дължимата сума за разходи за извънсъдебно събиране на задължението е уговорено в противоречие с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява от потребителя да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на кредита. Уведомяването на длъжника за допусната от него забава и предупреждение за последиците от нея, посредством телефонни обаждания, изпращане на писма, електронни съобщения, поддържането на нарочен служител, ангажиран с дейността по събиране на вземането са типични действия по управление на лош кредит и съставляват присъщ за основния предмет на договора разход. В горния смисъл е и вече утвърдената съдебна практика – определение № 1/02.01.2020 г. по в.ч.г.д. № 1684/2019 г. на ОС-Стара Загора, определение № 734/30.08.2019 г. по в.ч.г.д. № 1379/2019 г. на ОС-Стара Загора, определение № 585/16.07.2019 г. по в.ч.г.д. № 1286/2019 г. на ОС-Стара Загора, определение № 584/16.07.2019 г. по в.ч.г.д. № 1290/2019 г. на ОС-Стара Загора, определение № 574/12.07.2019 г. по в.ч.г.д. № 1282/2019 г. на ОС-Стара Загора.

Поради изложеното съдът намира, че по отношение на претендираните вземания за неустойка, както и за такса съгласно Тарифа на кредитодателя, заявлението следва да бъде отхвърлено, а на заявителя дадени указания на основание чл.415 ал.1, т.3 ГПК, че в едномесечен срок може да предяви иск за вземанията си, като довнесе дължимата държавна такса.

Така мотивиран, Врачански районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от „АПС Бета България“ ООД, ЕИК: 203374133 срещу №569202/14.09.2021 г. между„Сити Кеш“ООД, ЕИК 202531869 „Заемодател“, от една страна, и И. З. А., ЕГН:********** „Длъжник“, от друга страна в частта за неустойка – 161,04 евро и такса съгласно Тарифата на кредитодателя- 187,90 евро, дължими по Договор за паричен заем, сключен на 14.09.2021 г., между „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869 (Заемодател) и №569202/14.09.2021 г. между„Сити Кеш“ООД, ЕИК 202531869 „Заемодател“, от една страна, и И. З. А., ЕГН:********** „Длъжник“, от друга страна (Заемател).

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, по отношение на които заявлението е отхвърлено, пред компетентния да го разгледа съд, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото определение, като довнесе държавна такса, съгласно чл. 1 от Тарифа за таксите, които се събират от съдилищата по ГПК.

ПРЕПИС от определението да се връчи на заявителя съобразно нормата на чл.7, ал.2 ГПК.

3

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Враца в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________

4