Решение № 263 от 22.04.2019, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Гражданско дело 2028/2018
- Вид
- Решение № 263
- Подписан
- 22.04.2019
- В сила
- 28.11.2019
- Състав
- СТЕЛА ВЕСЕЛИНОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 , ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 232, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е
Номер
……….. 22.04.2019 г. град К.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Казанлъшкият районен съд II граждански състав
На двадесет и първи март Година две хиляди и деветнадесета
В публичното заседание в следния състав
Председател: Стела Георгиева
Секретар: М.
М.
Прокурор: като разгледа докладваното от районен съдия Георгиева гражданско дело № 2028 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата си молба управителят на ищцовото дружество заявява, че на 03.10.2014 г. в гр. К. ЕТ „Е. - Д.Я.“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от управителя Д.Я. Я. - наемодател и ответникът „Я. „ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** Загора, представлявано от управителя Я. Я.а П. - наемател, сключили Договор за наем на недвижим имот, находящ се, представляващ ***, заедно със складови помещения и цялото оборудване с площ от 150 кв.м., считано от 03.10.2014 г. до 31.12.2015 г. Съгласно чл. 2 от Договора за наем, наемодателят предоставял на наемателя имота срещу месечен наем в размер на 1 000,00 лева.
Твърди, че към настоящия момент наемателят „Я.
„ ЕООД не е заплатил на наемодателя ЕТ
„Е. - Д.Я." месечен наем, както следва: от 03.06.2015 г. до 03.07.2015 г. в размер на 1 000,00 лева; от 03.07.2015 г. до 03.08.2015 г. в размер на 1 000,00 лева; от 03.08.2015 г. до 14.08.2015 г. в размер на 400.00 лева.
Заявява, че Договорът за наем бил прекратен на г. по взаимно съгласие на страните .
Сочи, че на 01.06.2018 г. подал Заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 1436/2018 г. по описа на Районен съд – К.. След получаване на издадената Заповед № 823 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 06.06.2018 г. по ч.гр.д. № 1436/2018 г. на Районен съд – К., длъжникът „Я.
„ ЕООД подал възражение, поради което за тях възникнал правен интерес от подаване на настоящата искова молба.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 124
, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД моли съда да постанови Решение, с което да приеме за установено, че ответникът „Я. „ ЕООД дължи на ЕТ „Е. - Д.Я." сумата от 2 400.00 лева, представляваща незаплатен месечен наем, съгласно Договор за наем от 03.10.2014 г., за периода от 03.06.2015 г. до 14.08.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 01.06.2018 г. до окончателното изплащане, както и разноски по производството, за която сума е била издадена Заповед № 823 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1436/2018 г. на Районен съд – К.. Претендира разноски по образуване и водене на ч.гр.д. № 1436/2018г. на Районен съд К. и разноски по настоящото производство, включително и адвокатско възнаграждение.В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат Л. Н., която моли съда да уважи предявеният иск като основателен и доказан. Подробни съображения излага в писмена защита по делото. Претендира за направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Я. “ ЕООД, чрез адвокат В. Д., с който заявява, че възразява срещу така подадения иск и счита същия за изцяло неоснователен, недопустим и недоказан.
В отговора пълномощникът на ответното дружество заявява, че на 03.10.2014 г., действително е бил подписан Договор за наем между „Я." ЕООД и ЕТ „Е.-Д.Я.", като представляващите/управляващите ги лица били /Д.Я./ и /Я. П./. Сочи, че този договор така и не е влязъл в сила и не е породил задължения за ответното дружество. Ищецът никога не е предавал владението/ползването на ответника, тъй като Я. П. /сестра на едноличния търговец- ищец/ решила да закупи от брат си друг обект - също магазин. Страните се договорили и още на 10.12.2014 г. „Я" ЕООД закупил от ответника, с банков кредит, обект - *** с идент. № в гри извършвал търговска дейност там и до днес. „Я."ЕООД не е ползвал посочения от ищеца обект в - *** през посочения период. Заявява, че Д.Я. е извършвал търговска дейност в магазина на, но не и ответното дружество. Сочи, че от
Нотариален акт за покупко-продажба на недв. имот № . том , рег. № , дело №г. по описа на Нотариус Т. Р. при Районен съд – К. било видно, че ищецът е продал на ответника - *** с идент. № в гр. К., , като на дружеството-ответник по настоящото дело бил предоставен банков кредит от „П." АД и била учредена договорна ипотека върху магазина, в полза на кредитора.
Твърди, че ответникът е бил крайно доверчив, като не е поискал да бъде писмено анулиран/прекратен договора за наем с ищеца, но това било направено поради факта, че представляващите ги лица били и Я. П. лековерно решила, че договорът е без значение, без стойност, тъй като действително владение/ползване не е предавано, страните се договорили, че никоя от тях няма задължения по него и договорили продажбата на другия магазин.
Пълномощникът на ответното дружество заявява, че липсва валидна облигационна връзка между страните с посочения предмет и не е възникнало задължение на ответника за заплащане на търсената сума. Ищецът не е представил по делото приемо-предавателен протокол, който да удостоверява предаване на ползването, а ответникът оспорва да е имало предаване.
Сочи, че наемодателят не установява предоставяне на ползването на имота, описан в договора за наем, поради което и следва да се приеме, че за него не е възникнало и правото да получи възнаграждение в уговорения размер от страна на ответника.
Твърди, че искът е недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло поради „липса на предаване" на имота, предмет на договора. За ответника Договора за наем от. не е влизал в сила, тъй като ищеца-наемодател по договора не е изпълнил задълженията си по него - предаване на ползването.
Заявява, че от изложеното по-горе и от
Нотариален акт за покупко-продажба е крайно нелогично да закупи от ищеца обект - ***, а да „държи" под наем обекта, сочен от ищеца и то срещу огромна сума месечен наем, и това е крайно неизгодно за ответника, в качеството му на наемател. През посочения от ищеца период /от 03.06.2015 г. до 14.08.2015 г./ ответникът е извършвал търговска дейност в *** с идент. № в гр. К., , собственост на ответното дружество. Ответникът не е ползвал имота, описан в Договора за наем от г. и не дължи наем за него на ищеца. Страните устно са уговорили, че договорът е невалиден и не влиза в сила, поради сключването на друга сделка между страните.
Възразява срещу приложения договор, като твърди, че е сключен при крайно неизгодни условия за наемателя, че договорът не е вписан по надлежния ред, че не е извършвано предаване на ползването от ищеца на ответника и същият не е влязъл в сила за „Я.6.К" ЕООД, и съответно не е породил задължения за дружеството-ответник. През посочения от ищеца период/период на исковата претенция/ обекта, който бил описан в договора за наем се е ползвал единствено от ищеца и той е извършвал търговска дейност в този магазин.
Възразява срещу представените от ищеца писмени доказателства и моли, същите да не се приемат.
Възразява срещу изложеното в исковата молба от ищеца, както по основание, така и по размер. Сочи, че ищеца дори не се е легитимирал като собственик на описания в договора за наем – *** в гр. К., както и че липсват каквито и да било доказателства, че ищецът е собственик на магазина, и че е предал магазина за ползване на ответника.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли подадения иск от ЕТ „Е. - Д.Я.", ЕИК *** срещу „Я." ЕООД ЕИК ***, с който се иска да се признае за установено по отношение на ответника „Я." ЕООД, ЕИК ***, че дължи на ЕТ „Елдас - Д.Я.", ЕИК *** сумата в размер 2 400,00 лева - незаплатен месечен наем за периода от 03.06.2015 г.до 14.08.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, т.е. сумите за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1436/2018 г. по описа на Районен съд – К., като неоснователен и недоказан. Претендира присъждането на направените в настоящото производство разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение, съгласно списък с разноски.В съдебно заседание пълномощникът на ответника, адвокат В. Д. моли съда да отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан. Претендира за направените по делото разноски. Излага съображения в писмена защита по делото.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Правното основание на иска е чл.422, ал.1 от ГПК.
Видно от приложеното частно гражданско дело № 1436/2018 г. по описа на Районен съд – К., на основание чл. 410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 823/06.06.2018 г. в полза на кредитора ЕТ „Е.Я." срещу длъжника „Я. “ ЕООД за изпълнение на парично задължение, за сумите : 2 400 лева главница и законна лихва върху главницата, считано от 01.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 248 лева разноски по делото. Посочено е, че вземането произтича от договорен и незаплатен месечен наем съгласно сключен договор за наем от 03.10.2014 г. за обект, находящ се в град К., , представляващ ***, заедно със складови помещения и цялото оборудване с площ от 150 кв. метра. Към настоящия момент наемателя не е заплатил договорения месечен наем, както следва: от 03.06.2015 г. до 03.07.2015 г. в размер на 1000 лева; от 03.07.2015 г. до 03.08.2015 г. в размер на 1000 лева; от 03.08.2015 г. до 14.08.2015 г. в размер на 400 лева.
В срока по чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 1436/2018 г. по описа на Районен съд – К., което е обусловило правния интерес на ищеца от завеждане на настоящия специален установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
От представения по делото договор за наем от 03.10.2014г. се установява, че на 03.10.2014г. между страните по делото е сключен договор за наем, по силата на който ищецът в качеството на наемодател е предоставил за временно възмездно ползване на ответника, в качеството на наемател следния недвижим имот : ***, заедно със складови помещения и цялото оборудване с площ от 150 кв.м., находящ се в град К., , считано от 03.10.2014 г.
В чл.2 е посочено, че неразделна част от договор за наем от 03.10.2014г. съставлява протоколът за предаването на наетия имот, подписан между страните. Посочено е, че наемодателят предоставя на наемателя имота срещу месечен наем от 1 000 лева. Договорът се сключва за срок от една година и три месеца до 31.12.2015г. Страните са се уговорили, че ако след изтичане на наемния срок наемателят продължи де ползва имота със знанието и без противопоставянето но наемодателя договорът се счита за продължен като договор за наем за неопределен срок. Подписите положени под договор за наем от 03.10.2014г. не са оспорени от страна на ответника. Страните по делото не спорят, че договора за наем е прекратен на 14.08.2015г. по взаимно съгласие на страните.
По делото са представени договор за продажба на общински парцел , кв. , град К., чрез търг с явно наддаване от 27.08.2001 г., удостоверение № от г. за въвеждане в експлоатация на строеж: „Сграда с обслужващо предназначение – ***“, с административен адрес: град К., на община К. от които е видно, че ищеца е собственик на процесния недвижим имот.
Представено е и удостоверение за регистрация на обект за търговия на дребно № г. издадено от Областна дирекция по безопасност на храните град П.; разрешение за търговия с тютюневи изделия № от 16.10.2014 г. на Агенция „М.“. Удостоверението е издадено за обект находящ се в град К., и е издадено на фирма „Я. 62К“ ЕООД.
От представеното уведомление № 64 от 10.10.2014 на община К., на основание чл.5, ал.4 от Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на община К. и информационен регистър „Търговска дейност в стационарни и преместваеми обекти“ е вписан Търговски обект „Т.“, с предмет на дейност : продажба на хранителни и промишлени стоки, с адрес на обекта : град К., , стопанисван от „Я. “ ЕООД, с управител Я. Я.а П., собственост на ЕТ „Е.Я.".
Разпечатката съдържа 43 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/48a29e8c-47b3-4169-90d4-dc7be1d5e439