Решение № 303 от 26.10.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 303 гр. С., 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана К. Димова при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно наказателно дело № 20262230200950 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58а и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. И. С., ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 9952/07.07.2026 г., издадено от началника на отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа" към дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура", с което на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 3000, 00 (три хиляди) лева/1533, 88 (хиляда петстотин тридесет и три евро и осемдесет и осем цента) за административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата).

С жалбата се иска НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че при съставяне на АУАН и НП са допуснати нарушения на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

В съдебното заседание по делото жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява от процесуален представител.

Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, изпраща представител, в лицето на юрк. К.. Представила е писмено становище, с които се иска съда да потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно, като излага съображения в тази насока. В съдебно заседание изложените в отговора доводи се потдържат. Претендира се юрисконсултско 1 възнаграждение.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства прие за установена следната фактическа обстановка:

На 30.04.2026 г. в 09:58 часа на път I-6, км 387, в посока гр. С. - гр. С., на вход за гр. С., Г. И. С. е управлявал и извършвал превоз на товари с ППС с пет оси, представляващо състав от МПС- во с две оси марка, , „ДАФ“, модел, ФТ ЦФ 85.460 с per. №, .......... и полуремарке с три оси с рег. №.......... като същият бил спрян за проверка от св. Т. Н. М. на длъжност главен инспектор в отдел "Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа" към дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура".

В хода на проверката било установено, че водачът извършва превоз на товар – фракция. При направеното измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел РW-10 № К0200011 и ролетка № 1301/18/5 м/, било констатирано, че при измерено разстояние между осите 1. 40 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 31. 050 т, при максимално допустимо натоварване на оста 24 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква "б" от Наредбата, като превишаването било с 7. 050 т.

От измерените параметри на превозното средство се установило, че същото е тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Органите на АПИ приели, че с поведението си Г. И. С. е извършил нарушение на 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Поради това на 30.04.2026г. Т. Н. М. на длъжност главен инспектор в отдел "Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа" към дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура", издал срещу него акт за установяване на административно нарушение № 0011411 от 30.04.2026 г. Видно от приложена по делото разписка, Г. С. получил препис от акта в деня на съставянето му.

В законоустановения срок срещу АУАН не са постъпили възражения от нарушителя.

Въз основа на гореописания АУАН, В.А., Началник на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура", издала наказателно постановление № 9952/07.07.2026 г. Препис от него бил връчен на Г. С. на 15.07.2026 г.като на 24.07.2026 г. жалбоподателя е подал жалба срещу НП.

Съдът прие за установена горната фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства, а именно показанията на св. Т. Н. М. и св.Г. Н. М.,които кредитира напълно като безпротиворечиви и взаимно допълващи се . Дава вяра и от писмените доказателства, а именно пощенски плик с пощенско клеймо, кантарна бележка, известие за доставяне, 2 разписка от 30.04.2026 г. за това, че на жалбоподателя е връчен АУАН, малък талон на МПС, пътен лист, 3 бр. заповеди на председателя на УС на АПИ и др. документи удостоверяващи техническата годност на ел. везна.

Описаните доказателства и доказателствени средства са относими към предмета на доказване, събрани са по надлежен процесуален ред, като спомагат за установяването на времето, мястото, начина на извършване на деянието, неговия автор, компетентността на органите, издали АУАН и НП, както и датата на връчване на НП и датата на подаване на жалбата. Тези доказателствени източници са непротиворечиви и еднопосочни, като съдът не намира, че са налице основания за съмнение в тяхната достоверност, поради което ги кредитира изцяло.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл.

58д, т. 1 от ЗАНН, а именно – наказателно постановление, в предвидения в чл.

59, ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок и от правнолегитимирана страна – санкционираното лице. Поради това същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът прие,че жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Видно от представените по делото заповеди, издадени от председателя на Управителния съвет на АПИ, АУАН и НП са издадени от компетентни за това органи, в кръга на службата им. Същите са издадени в предвидената от закона писмена форма. При съставянето на АУАН и НП са спазени предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове като АУАН и НП съдържат реквизитите по чл. 42 респ. 57 от ЗАНН. Нарушението е описано достатъчно ясно както от фактическа страна, така и от правна страна като в тази връзка , съдът намира, че възраженията за допуснати процесуални нарушения на разпоредбите на чл.

42 и чл. 57 от ЗАНН, наведени в жалбата, са неоснователни.

Предвид изложеното, съдът достигна до извода, че в производството по установяване на административно нарушение и налагане на административно наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на НП като незаконосъобразно.

По отношение на приложението на материалния закон, съдът намери следното:

Г. С. е санкциониран за административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението.

3

Съгласно с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е 3 за сумата от нaтовaрвaнията на ос нa една двойнa ос нa моторни превозни средствa, когато рaзстоянието между осите е над 1, 3 – 24т.

В настоящия случай от материалите по делото се установи от обективна страна, че на 30.04.2026 г. в 09:58 часа на път I-6, км 387, в посока гр. С. - гр.

С., на вход за гр. С., Г. И. С. е управлявал и извършвал превоз на товари с ППС-во с пет оси, представляващо състав от МПС –во с две оси марка, , „ДАФ“, модел, ФТ ЦФ 85.460 с per. №, .......... и полуремарке с три оси с рег.

№.......... като в процеса на извършената проверка било установено, че водачът извършва превоз на фракция.

При направеното измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел РW-10 № К0200011 и ролетка № 1301/18/5 м/, било констатирано, че при измерено разстояние между осите 1. 40 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 31.050 т, при максимално допустимо натоварване на оста 24.000 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква "б" от Наредбата, като превишаването е с 4. 385, т.

Предвид изложеното, съдът намира, че Г. И. С. е осъществил от обективна страна състава на административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т.

2, пр. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

От субективна страна жалбоподателят е действал виновно, доколкото съзнавал, че натоварването на ос е по-голямо от допустимото и въпреки това е извършил превоза.

За извършеното нарушение на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 3000, 00 лева. Съгласно актуалната редакция на тази разпоредба (в сила от 07.09.2025 г.), наказва се с глоба 3000 лева водач, който, без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Тази разпоредба предвижда наказание в абсолютен размер, като нито административнонаказващият орган, нито съдът може да измени наказанието, като го намали или увеличи като в тази връзка, съдът намира, че наложеното на Г. И. С. наказание е правилно определено.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че 4 неправилно той като водач на процесното ППС-во е санкциониран, вместо собственика или превозвача на същото, доколкото разпоредбата на чл. 177 ЗДвП предвижда наказание именно за водача на ППС. Несъстоятелно е и твърдението на защитата за липса на уведомление по чл. 189е, ал.2 ЗДвП, тъй като от приложената разписка (стр.27) е видно наличие на същото, изготвено при спазване на нормативните изисквания.

Съдът счита,че в конкретния казус не са налице условия за приложение на чл. 28 ЗАНН, тъй като липсват обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид.

Въз основа на горното, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. По тази причина следва да бъде уважена претенцията на въззиваемата страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото и предвид обстоятелството, че същото се е развило в рамките на едно съдебно заседание, съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на въззиваемата страна разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размера - 130, 00 лева/66, 47 евро/.

Въз основа на горното, С.ски районен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 9952/07.07.2026 г., издадено от началника на отдел началника на отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа" към дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура", с което на Г. И. С., ЕГН **********, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 3000, 00 (три хиляди) лева/1533, 88 (хиляда петстотин тридесет и три евро и осемдесет и осем цента) за административно нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.