Решение № 55 от 19.06.2024, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Провадия, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Ст. Михайлов при участието на секретаря М.Я.М. като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно наказателно дело № 20233130200430 по описа за 2023 година Производството е образувано по повод жалба от С. Н. Е., ЕГН ********** от с.Д., общ.Р., обл.Б., ул.“Гоце Делчев“ №6, против НП № 324а96/21.09.2023г., издадено от Началник РУ-Провадия при ОД на МВР-Варна, с което за нарушение на чл.84, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча, на основание чл.84, ал.1 от ЗЛОД му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200/двеста/ лева, на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД му е наложено административно наказание „Лишаване от право на ловуване за срок от 3/три/ години и на основание чл.95, ал.1 от ЗЛОД му е отнето в полза на Държавата ловно дългоцевно оръжие с нарезна цев-марка „Браунинг“, калибър ***

С жалбата се иска отмяна на издаденото НП като незаконосъобразно.

В с. з. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата и моли издаденото НП да бъде отменено, като изтъква обширни доводи в тази насока.

В с. з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Контролиращата страна ВРП ТО Провадия, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

1

На 18.07.2023г. е бил съставен АУАН №324а-96, с бл.№368335 против жалбоподателя затова, че на 01.04.2023г. около 23,56 часа ловува, като, се движи с лек автомобил „Сузуки Витара“ с регистрационен номер ***** извън населено място в местност „Мешето“, землище „Яворово“, ловностопански район с.Ц., общ.Д. с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие марка „Браунинг“, калибър 30-06, №***, с редовно заверен билет за лов, но без писмено разрешително и без да е убил или уловил дивеч според изискванията на чл.43 ал.З, чл.57 ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча и чл.80 ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча.

В акта било отразено, че е нарушена разпоредбата на чл.84, ал.1 от Закона за лова и опазването на дивеча.

Актът бил връчен лично на нарушителя на същата дата, като в него, в графата за възражения, въззивика е посочил, че има такива.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са постъпили такива.

Въз основа на съставения АУАН било издадено НП № 324а96/21.09.2023г., издадено от Началник РУ-Провадия при ОД на МВР-Варна, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.84, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча, на основание чл.84, ал.1 от ЗЛОД му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200/двеста/ лева, на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД му е наложено административно наказание „Лишаване от право на ловуване за срок от 3/три/ години и на основание чл.95, ал.1 от ЗЛОД му е отнето в полза на Държавата ловно дългоцевно оръжие с нарезна цев-марка „Браунинг“, калибър 30-06, №***.

НП било връчено лично на въззивника на 02.11.2023г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.

Тъй като съдът констатира нарушения на процесуалните правила и то от категорията на съществените, които са основание за отмяна на НП, няма да се спира на това дали е доказано извършването на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение или не.

Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В НП следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т. е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. Следва съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.

1, т. 5 и 6 от ЗАНН да има единство между описанието на нарушението, 2 обстоятелствата, при които е извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени. В настоящия случай в съставения акт и в издаденото въз основа на него НП е описано следното нарушение – ловува като се движи с лек автомобил „Сузуки Витара“ с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие – марка „Браунинг“, калибър 30-06, *** , притежавайки билет за лов, редовно заверен за 2023 г., но без писмено разрешително за лов и без да е убил или уловил дивеч, което е квалифицирано, като нарушение на чл.84, ал.1, вр. 57, ал.1, вр. чл. 43, ал. 3 от ЗЛОД . Следва да се отбележи, че в разпоредбата на чл. 57, ал.1 от ЗЛОД законодателят е посочил условията, при които лицата имат право да ловуват, в това число и да притежават разрешително за лов, а в разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД е посочено, че ловуване е и престой или движение на лицата извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не. Следователно нарушаването на която и да е от тези две разпоредби осъществява отделно нарушение на ЗЛОД, а съгласно разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се налага отделно административно наказание.

След като административнонаказващият орган е квалифицирал, като едно нарушение на две различни разпоредби на ЗЛОД описаното в обстоятелствената част на НП нарушение и е наложил едно административно наказание, е ограничил правото на защита на жалбоподателя, тъй като е лишен от възможността да разбере за какво е ангажирана административнонаказателната му отговорност дали за нарушение на чл. 57, ал. 1 от ЗЛОД или на чл. 43, ал. 3 от ЗЛОД , тъй като и за двете е предвидена административнонаказателна отговорност по чл.84, ал.1 от ЗЛОД.

С оглед гореизложеното констатираното от съда нарушение се изразява в неспазване на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, а именно липса на единство между описанието на нарушението и законните разпоредби, които са нарушени.

Отделно от това, видно от материалите по административно наказателната преписка на 18.07.2023г. е бил съставен АУАН №324а-96, с бл.

№368335.

В обжалваното НП №324а-96/21.09.2023г., издадено от Началник РУПровадия при ОД на МВР-Варна е посочено, че същото е издадено на основание АУАН №1155/18.07.2023г.

По приложение по делото АУАН фигурират няколко номера, като за номер на акта е посочен №324а-96, с бл.№368335. Действително в акта е изписан и друг номер, който е 1155/18.07.2023г., но от никъде не става ясно, че това е номера на Акта.

Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН, наказателното постановление следва да съдържа и датата на акта, въз основа на който се издава.

Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява 3 правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил и какво административно наказание му е наложено, за да може да организира защитата си в пълен обем. Административнонаказващият орган е следвало да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително на чл. 57, ал. 1, т.3, т. 5 и 6 от ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество.

Освен това съдът констатира, че не е спазена и процедурата по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, съгласно която административнонаказващият орган е следвало, преди да се произнесе по преписката да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и да прецени възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, да извърши и разследване на спорните обстоятелства. Във възражението против съставения АУАН жалбоподателят е посочил възражения във връзка с образуваното административнонаказателно производство. Възраженията на жалбоподателя, макар и лаконични не са били коментирани и обсъждани в наказателното постановление, и в същото изобщо не е споменато, че са постъпили възражения срещу акта и това е довело до опорочаване на процедурата по издаването на наказателното постановление.

Необсъждането от страна на административнонаказващия орган на наведените възражения относно образуваното производство и констатациите в акта несъмнено представлява съществено процесуално нарушение, което е ограничило правото на защита на жалбоподателя и е довело до невъзможност той да упражни реално и ефективно, в пълен обем това свое право.

Настоящия съдебен състав не споделя становището на процесуалния представител на възиввика, че е изтекъл тримесечния срок за съставянето на АУАН.

Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя.

Видно от данните по делото, нарушителя е бил установен на 01.04.2023г..

По делото са налични данни, че във ВРП ТО Провадия е имало пр. преписка с №6241/15.06.2023г. по повод въпросното нарушение, по която с постановление от 15.06.2023г. е бил постановен отказ да бъде образувано досъдебно производство и материалите са били изпратени на Началника на РУ-Провадия за преценка за образуване на административнонаказателно производство.

АУАН е съставен на 18.07.2023г..

Съгласно разпоредбата на чл.36, ал.2 от

ЗАНН

4 административнонаказателното производство следва да бъде образувано в случая, след отказа на прокуратурата да образува наказателно производство.

В такъв случай административнонаказателното производство е било образувано в законоустановения тримесечен срок от постановяването на отказа на прокуратурата да образува наказателно производство.

От материалите по делото е видно, че в момента на установяване на нарушението, у въззивника не са били открити боеприпаси. В подкрепа на това са свидетелските показания на разпитаните в хода на делото свидетели, които съдът кредитира изцяло, като обективни и изчерпателни. При липсата на такива няма как да се приеме, че жалбоподателя е осъществил състава на чл.84, ал.1 от ЗЛОД. До тези констатации е стигнал и прокурора в хода на извършената проверка в която се установило, че ловната пушка е на въззивника, но същият не представил документи за потвърждение. Твърди, че имал намерение да ходи на платен индивидуален лов на другата сутрин със свой приятел, като всички смятали да пренощуват в хижа в село **. Според въззивника, докато пътували, се сетил, че не носи документите за пушката си, както и патрони и по тази причина помолил водача да се върнат в село Д..

Тези факти не са били отчетени от АНО за да бъде преценена възможността от приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В обжалваното НП липсва мотивна част, за приложението на чл.28 от ЗАНН Разглеждайки конкретния случай в цялост съдът намира, че са налице и основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Невзимайки отношение по това административно – наказващият орган е нарушил чл. 53, ал. 1 от ЗАНН , доколкото тази норма не дава възможност за налагане на наказание /дори и при извършване на нарушение/, ако е налице маловажност.

В ЗАНН не е предвиден законен критерий за маловажен случай на административно нарушение, поради което следва да се изхожда от съвкупността на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойност на вредите, кръг на засегнати интереси, времетраене на нарушението, значимост на конкретно увредените обществени отношения. Съгласно ТР № 1/12.12.2007 г. преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол и доколкото е свързана с правилното приложение на материалния закон е в правомощията на съда при извършване на служебна проверка. В конкретния случай всички тези обстоятелства са изяснени, като дават основание да се приеме, че случаят е и маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК .