Решение № 774 от 22.05.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 774 гр. Плевен, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Димитрова Банкова при участието на секретаря Яна Д. П.а като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско дело № 20254430107249 по описа за 2025 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от „ДЗИ- общо застраховане“ЕАД против „***“ЕОО, в която се твърди, че е предявен настоящия иск, тъй като ответникът е подал възражение срещу заповед по чл.410 от ГПК, издадена по ч. гр.д.№5409/2025г. на ПлРС. Твърди се, че с товарителница от 14.04.2020г.

„***“ ЕООД приема за превоз по шосе от с. ***/*** / Великобритания товар от 1 500 кашона течен сапун от 500 мл. Превозът е осъществен с товарен автомобил с рег. № ЕН 6172 КН с ремарке рег. № ЕН 1321 ЕА.При извършване на превоза на 19.04.2020г. товарната композиция преминава през територията на Белгия, между Брюксел и Гент, като водачът Ивайло Вълчев управлява автомобила с несъобразена с пътните условия скорост и предприема рязка маневра, в резултат на което губи контрол над управлявания от него автомобил и навлиза в крайпътен ров. На място пристигат органите на Пътна полиция на Белгия, които съставят полицейски протокол и налагат на водача Вълчев наказание - глоба в размер на 1 000,00 евро.В резултат на настъпилия пътен инцидент е увреден част от превозвания товар, а именно 2 060 бр. шишета с течен сапун.Във връзка с гореизложеното в „***“ ЕАД, в 1 качеството му на застраховател по застраховка „Товари по време на превоз“ за увредения товар - полица № 510320229000047, е предявена претенция от „Био Фреш“ ООД за изплащане на застрахователно обезщетение за причинените вреди. В тази връзка ищецът е образувал щета № 51032132000010, по която са представени доказателства и е определено застрахователно обезщетение в общ размер на 5 259,66 лева, от които: 3 424,66 лева - стойността на увредената стока и 1 835,00 лева - извънредни разходи, свързани с настъпилото застрахователно събитие. Обезщетението е изплатено с преводно нареждане от 18.06.2020г.С оглед на горното до превозвача е изпратена рекламация, както и регресна покана за заплащане на сума в размер на 5 259,66 лева. Предвид обстоятелството, че „***“ ЕООД не заплатило дължимата сума, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което бе образувано ч.гр.д.№ 5409/25 по описа на РС Плевен. Предвид обстоятелството, че длъжникът възразил срещу издадената заповед за изпълнение, предявява настоящия установителен иск.На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК представя банкова сметка, по която могат да бъдат заплатени дължимите суми:

IBAN № **************, BIC: ***при ***.

Във връзка с гореизложеното и представените с исковата молба доказателства, моли съда да призове страните за решаване на възникналия спор и постанови решение, с което да признае за установено вземането на „***” ЕАД по издадената срещу „***“ ЕООД,заповед за изпълнение за сумата в размер на 5 259,66 лева /пет хиляди двеста петдесет и девет лева и шестдесет и шест стотинки/ - регресно вземане по щета № 51032132000010, ведно с дължимата законна лихва от момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на присъдената сума.Претендира разноски.

Ответникът е възразил, като се позовава на изтекла погасителна давност и че не носи вина , тъй като товара не е укрепен по искане на изпращача.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и съобрази становищата на страните, намира за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№5409/2025г. по описа на ПлРС е, че от страна на дружеството е подадено заявление по реда на чл.410 от ГПК. Въз 2 основа на същото е издадена заповед №2733/15.09.2025г. за изпълнение на парично вземане спрямо ответника за 5259,66 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 19.06.2025г. до окончателното й изплащане, както и направените деловодни разноски.

В законовия двуседмичен срок е подадено възражение от страна на длъжника и е разпоредено на кредитора да предяви иск за вземането си.

Прието е за безспорно, че е налице сключен договор за застраховка по риска, описан в ИМ, изплащане на застрахователното обезщетение , размера, поканата към ответника.

Спорен е въпроса относно изтеклата погасителна давност.

Видно от събраните доказателства, е че заповедното производство е образувано пред РС-Пловдив на 24.06.2025г.датата на щемпела, а в последствие изпратено на РС-Плевен по подсъдност.С оглед предявяването на ИМ, съобразно указания на съда, след възражение от длъжника и съгласно съдебната практика- то следва да се приеме, че датата на заявлението е дата на предявяване на иска. Съгласно практиката, уреждаща регресните права и давността за предявяване на иска- това е изплащането на застрахователното обезщетение- в случая 18.06.2020г.Регреснота право произтича не от договора, а от закона, поради което е приложима петгодишната давност с начален момент изплащане на застрахователните обезщетения.В този смисъл е и цитирана в отговора съдебна практика и ППВС№7/77, както и решения па ВКС по чл.290 от ГПК, задължителни по т.2 на ТР№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.Няма данни да е прекъсвана и спирана давността през този период, при съпоставяне с изброените в чл.116 от ЗЗД, действия.

При това положение съдът счита, че следва да се отхвърли иска като погасен по давност и да не се обсъждат останалите възражения.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи разноски на ответника в размер на 500 евро адвокатско възнаграждение по представен списък.

Претендираното възнаграждение е съобразено с исковата претенция и фактическата и правна сложност на делото и действията на представителя.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „***“ЕАД, ЕИК**************, със седалище и адрес на управление гр.***, против „***“ЕООД, ЕИК************** със седалище и адрес на управление гр.***, иск по чл.422 от ГПК, с който се претендира да бъде установено, че „***“ЕООД, ЕИК************** със седалище и адрес на управление гр.***, дължи на „***“ЕАД, ЕИК**************, със седалище и адрес на управление гр.***, сумата в размер на 2689,22евро/5 259,66 лева/ - регресно вземане по щета № 51032132000010, за която е издадена заповед №2733/15.09.20205г., по ч.гр.д.

№5409/2025г. на ПлРС, ведно с дължимата законна лихва от момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на присъдената сума, като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК „***“ЕАД, ЕИК**************, със седалище и адрес на управление гр.***, ДА ЗАПЛАТИ на „***“ЕООД, ЕИК************** със седалище и адрес на управление гр.***, сумата 500евро, представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4