Решение № 33 от 11.01.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Пловдив, 10.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело № 20225300502139 по описа за 2022 година

Обжалвано е решение №806/14.03.2022г. по гр.д.№16505/2021г. по описа на РСПловдив,II бр.с-в от ответника в частта,с която същия е осъден да заплаща ежемесечна издръжка за малолетното си дете К. С. Ф. в размер на 350лв.,като счита,че решението се явява неправилно и незаконосъбразно,поради което моли същото да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което размерът на така присъдената издръжка да се намали до размер на 250лв.Сочи се неправилност на съдебното решение.

Решението е обжалвано с насрещна въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство чрез неговата майка и законен представител А. Р. К. в частта,с която исковата претенция е отхвърлена за разликата от уважената претенция от 350лв. до пълната претендирана такава в размер на 400лв.

Постъпила е и частна жалба по отношение на разноските в първоинстанционното производство по повод определението,с което е отхвърлена молбата за редуциране на разноските,като жалбоподателя счита,че същите следва да се намалят.

В отговора си на въззивната жалба ищецът чрез законния си представител счита същата за неоснователна и моли да се остави без уважение.

Постъпил е отговор и на насрещната въззивна жалба като ответната страна счита същата за неоснователна и също моли да се остави без уважение.

1

Постъпил е отговор и на частната въззивна жалба като ответника по жалбата счита същата за неоснователна и моли да се остави без уважение.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените писмени доказателства в първоинстанционното производство се установява,че детето К. е на 13г. и към настоящия момент е ученик,като също така се твърди,че същото страда от заболяване на ****/****/ и поради тази причина ходи на плуване,тъй като такова лечение му е предписано от лекаря,а освен това страда и от плоскостъпие,поради което за такова лечение са необходими подходящи обувки и стелки.Освен това детето страда и от намалена зрителна острота,като диоптъра му се е увеличил от 1,5 на 2,5 диоптъра.За всички тези заболявания са нужни разходи за детето,като майката му ги осигурява сама,тъй като двамата родители са разведени и с първоначалното решение по бракоразводното дело е била определена издръжка за детето К. в размер на 120лв.,която е напълно недостатъчна за неговото отглеждане и възпитание,като към всички горепосочени разходи във връзка с неговите заболявания следва да се добавят и разходите за закупуване на училищни пособия,свързани с обучението на детето,като същото ходи на уроци по математика,които майката също заплаща, поради което е налице основанието за заплащане на издръжка.От представените доказателства в първоинстанционното производство става ясно,че майката работи във фирма „Пе Та“ и получава средно месечно възнаграждение в размер на 610лв.,а бащата е работил като *** и е получавал средно месечно възнаграждение в размер на 3000лв.,като към настоящия момент не работи,а получава обезщетение за безработица към настоящия момент.И двамата родители нямат други деца за които да се грижат.

В първоинстанционното производство са разпитани и свидетели,като от показанията на св.К.,която е сестра на майката на детето,се установява,че детето е ученик и страда от посочените заболявания,за чието лечение средства се дават единствено от майката.Детето ходи на плуване четири дни в седмицата,закупуват му се обувки и стелки,както и очила.

Св.Н.,която е разпитана от страна на ответника в първоинстанционното производство,заявява,че живее на семейни начала с бащата на детето,като двамата живеят в къща собственост на ответника,който притежава и лек автомобил.Заявява също така,че ответника е работил като ***,но в момента не работи,тъй като поради пандемията от COVID същия е съкратен и в момента е на борсата за безработица,като получава по 1200лв. месечно.Бащата му бил купил очила за 150лв.,като преди това пак му бил купил очила за 130лв.,като също така му бил закупил и стелки.

Пред настоящата инстанция беше разипатана св.М. К.,която в своите показания сочи,че ответника работи и към настоящия момент в Н. като ***,но същата знаела това от нейни роднини,които живеели в селото на ответника,поради което показанията на същата не могат да се кредитират,тъй като няма преки впечатления за фактите и обстоятелствата,за 2 които свидетелства.

Съгласно нормата на чл.143,ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетни деца,независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си,като размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя.Следва да се преценява дали исканата издръжка към настоящия момент няма да представлява затруднение за заплащащия я.

При така събраната фактическа и правна обстановка настоящата съдебна инстанция намира,че решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди,тъй като бащата е в трудоспособна възраст и същия може да упражнява правото си на труд и да получава трудово възнаграждение,като от събраните доказателства се установява,че той не получава нисък доход за стандарта в страната,като следва да се отчете факта,че няма друго семейство и дете,за което да се грижи,а и трудоспособната му възраст водят на мисълта,че няма да представлява затруднение за бащата да заплаща определената от районния съд издръжка за малолетното му дете.Размерът на издръжката е съобразен както с възрастта на детето,така и с нуждите му,а също и с икономическата обстановка в страната.Ето защо настоящата инстанция следва да потвърди решението на пръвоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.

По отношение на частната жалба настоящата инстанция намира същата за неоснователна и следва да я остави без уважение,тъй като присъдените разноски в първоинстанционното производство са съобразени с НМРАВ и същите са в минимален размер,поради което правилно районния съд е оставил молбата без уважение.

Пред настоящата инстанция са претендирани разноски,съобразно представения списък по реда на чл.80 от ГПК от насрещния жалбоподател,но с оглед изхода на делото и тъй като насрещната въззивна жалба не е уважена,то и разноски не следва да се присъждат.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №806/14.03.2022г. по гр.д.№16505/2021г. по описа на РС-Пловдив,II бр.с-в.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3