Решение № 7487 от 09.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7487 гр. София, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20251100503355 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Същото е образувано по въззивна жалба на Л. Г. Ч., ответник в първоинстанционното производство, чрез назначения му особен представител – адв. С. С. срещу решение № 20134702/09.01.2025 г. на СРС, 161 състав, постановено по гр.д. 31 051/2019 г., с което същият е осъден да заплати на основание чл. 410 ал.1 т.1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД сумата от 2 235, 62 лв. – главница за регресно вземане по платено застрахователно обезщетение по щета № 470418181861072 по л.а.

„Мерцедес“ с рег. № Е ****, във връзка с произшествие на 15.11.2018 г. в гр.

София, виновно причинено от ответника като пешеходец при внезапно пресичане на пътното платно, ведно със законна лихва за период от 31.05.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1349, 12 лв. – разноски, сторени по делото.

В жалбата са наведени твърдения, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.

Заявени са твърдения, че от писмените доказателства по делото – докладна 1 записка до Началника на 6-то РПУ на СДВР, механизма на произшествието е различен от твърдяния в исковата молба и от показанията на свидетелката Т..

Заявени са твърдения, че сочената свидетелка е видяла въззивника да тича хаотично между движещите се коли, след което се е ударил в нейния автомобил, поради което същият е бил видим за водача на автомобила от достатъчно разстояние. Твърди се, че в подписана декларация за пред КАТ свидетелката била заявила, че се е движила с 30 км/ч като показанията й в съдебно заседание били, че се движила с 10 км/ч, поради което били заинтересовани. Не била извършена проверка от страна на СРС за достоверността на показанията й чрез съпоставянето й с писмените доказателства – декларацията й пред органите на КАТ.

Заявени са възражения, че мотивите на решението не съдържат произнасяне по възраженията касаещи механизма на ПТП, вината на въззивника, съпричиняването и относно размера на претендирано обезщетение. Необоснован се явявал и извода на СРС за внезапно навлизане на въззивника върху платното за движение. Твърди се, че поведението на водача на лекия автомобил не е съобразено с изискванията на чл. 5 ал.2 т.1 от ЗДвП и чл. 20 и сл. от ЗДвП. Твърди се, че вредите описани в исковата молба и възприети от вещото лице не са били в съприкосновение с тялото на въззивника и са получени при други обстоятелства.

Иска се отмяна на решението като бъде постановено ново, с което искът да бъде отхвърлен изцяло.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в първоинстанционното производство ЗЕАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, чрез адв. Д. Р., в който са наведени съображения относно правилността на обжалваното решение и искане за неговото потвърждаване. Претендират се сторените в производството съдебни разноски.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите 2 към спорния предмет императивни материалноправни норми.

В първоинстанционното производство е разгледан осъдителен иск по чл. 410 ал.1 т.1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 410 ал.1 т. 1 от КЗ установява възможността за ангажиране на регресна отговорност на прекия причинител, към заплатилия обезщетение застраховател по имуществена застраховка. Правнорелевантните факти, подлежащи на установяване с оглед фактическия състав на разпоредбата включват наличие на сключена имуществена застраховка от собственика на увреденото имущество, настъпило застрахователно събитие в срока на действие на договора, изплатено застрахователно обезщетение. От своя страна застрахователното събитие следва да има характер на деликт, причинен от ответника като пряк причинител, носещ белезите, посочени в разпоредбата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД – противоправно поведение, причинени вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с поведението и вредоносния резултат. По отношение на субективния елемент на фактическия състав – вината е установена оборима презумпция в нормата на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД.

Не е формиран спор относно обстоятелството, че по отношение на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № **** е налице валидно сключен договор, покриващ риска „Каско“ с ищцовото дружество към 15.11.2018 г.

Фактът на осъществено ПТП на сочената дата с участници въззивника – ответник и лекия автомобил, застрахован при ищеца се установява при съвкупна преценка на ангажираните гласни и писмени доказателства.

Механизмът на неговото осъществяване е установен с оглед изводите на вещото лице по допуснатата САТЕ респ. протокола за ПТП и показанията на свидетелката Т..

Твърденията, заявени във въззивната жалба, обосновани с докладна записка до началника на 6-то РУ на СДВР не могат да бъдат споделени от съда в решаващия му състав, доколкото същата има характер на писмени свидетелски показания, съставени за нуждата на друго производство, което в рамките на общия исков процес се явява недопустимо доказателствено средство и правилно не е било ценено от състава на СРС. Идентичен характер има и съставената писмена декларация от свидетелката Т. за целите на производството пред СДВР.

3

Заявените в рамките на въззивната жалба възражения, насочени към разрушаване презуптивната сила на нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД, касаеща субективния елемент на фактическия състав на непозволеното увреждане – вината не могат да бъдат споделени от състава на съда. Вината на въззивника е установена при съвкупна преценка на свидетелските показания на Т., изводите на САТЕ и издаденото НП 18-4332-024895/11.12.2018 г. на СДВР, отдел „ПП“.

Възражението за съпричиняване, съобразно писмения отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК касае единствено управляване на МПС с превишена скорост, каквато по делото не се установява. Дали е била 10 км/ч или 30 км/ч, същата попада в разрешената такава за населени места по чл. 21 ал.1 от ЗДвП, каквото е било възражението за съпричиняване, заявено в отговора на ответника – въззивник. Противоречие с нормата на чл. 5 ал.2 т.1 от ЗДвП е заявено за първи път във въззивната жалба и в този смисъл това възражение е преклудирано. Преклудирано е и възражението, че водачът не е предприел необходимите маневри, за да избегне удара. Дори, изцяло хипотетично, да се приеме, че същото е заявено в срок, то се опровергава от обясненията на автоексперта Другански в съдебно заседание от 09.10.2024 г., съобразно които ударът е бил най-вероятно технически непредотвратим за водача на лекия автомобил, обосновано с времето за навлизане на пешеходеца в платното за движение на лекия автомобил и изминатото от него разстояние за период от по-малко от една секунда, който е по-кратък от времето за реакция на водача на автомобила.

Възраженията, заявени във въззивната жалба и касаещи размера на обезщетението, обосновани с включването на предна решетка, челно стъкло и габарит се опровергават от изводите на САТЕ и отбелязванията в протокола за ПТП, които в тази част имат обвързваща доказателствена сила като непосредствено възприети от служителя-съставител на протокола.

Останалите предпоставки на фактическия състав не са спорни между страните и по отношение на същите не са заявени възражения в рамките на въззивната жалба, поради което настоящият съдебен състав не намира причина да ги ревизира.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

4

При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на въззиваемата страна – ищец се следва сумата от 299 лв. – съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, посочени в списъка по чл. 80 от ГПК, предвид ангажираните доказателства за реално заплащане на сумата.

Предвид изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20134702/09.01.2025 състав, постановено по гр.д. 31 051/2019 г. г. на СРС, 161

ОСЪЖДА Л. Г. Ч., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ЕАД, ЕИК 000694286 сумата от 299 лв. – разноски в настоящото производството.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5