Разпореждане № 18031 от 08.02.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 18031 гр. София, 08.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110126555 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Г. В. К. срещу „Сити Кеш“ ООД, която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими. В същото време съдът установи, че считано от 01.01.2026г. официална валута в Република България е евро, която замества националната валута на държавата досега- лев, като всички суми подлежат на автоматично превалутиране в евро по официалния валутен курс, с който България се присъединява към Еврозоната – 1 евро = 1,95583 лева. С оглед на посоченото претендираните от ищеца суми следва да бъдат обърнати в евро, като на страните бъде предоставена възможност в срок до първото открито съдебно заседание да вземата становище по извършеното от съда превалутиране.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.

Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което същите следва да бъдат приети като писмени доказателства.

Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза съдът намира за допустимо и относимо, поради което същото следва да бъде уважено.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 12.03.2026г. от 14:10 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца- препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията.

ПРИЕМА представените от страните писмени документи като доказателства по делото.

ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задача, посочена от ищеца в исковата молба.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-счетоводна 1 експертиза в размер на 150 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА вещо лице М., специалност „счетоводство и контрол“.

УКАЗВА на ищеца на основание чл.127, ал.4 ГПК в срок до насроченото съдебно заседание да посочи банкова сметка или друг начин за плащане.

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните в срок до първото открито съдебно заседание да вземат становище по извършеното от съда превалутиране на претендираните суми.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Предявени от Г. В. К. срещу „Сити Кеш“ ООД са иск с правно основание чл.22 ЗПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че Договор за потребителски кредит №952578/27.10.2023г. е нищожен поради противоречие със закона, както и иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 540,43 евро /1 057 лева/, представляваща недължимо платена сума по нищожен Договор за потребителски кредит №952578/17.10.2023г., сключен между страните.

Ищецът Г. В. К. твърди, че на 17.10.2023г. сключил Договор за потребителски кредит №952578 със „Сити кеш“ ООД, по силата на който му бил отпуснат заем в размер на 1 000 лева при следните параметри: лихвен процент- 40%, ГПР- 47,92%, брой вноски- една. Сочи, че в договора е предвидено изпълнението на задълженията да бъде обезпечено с поне едно от следните обезпечения- банкова гаранция или поръчител, отговарящи на конкретно уговорени от страните условия, като в случай че не такова не се предостави в тридневен срок, на заемателя се начислява неустойка в размер на 785,97 лева, плащането на която се разсрочва с останалите задължения по договора в погасителния план. Заявява, че не е предоставил обезпечение, поради което ответникът му начислил неустойка, като общият размер на заплатената от него сума по сключения между тях договор е 2,057 лева. Излага съображения, че уговорената неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като същата излиза извън присъщата й обезщетителна функция. Поддържа, че клаузата е и неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП. Твърди, че с уреждането на задължение за заплащане на неустойка се заобикаля и разпоредбата на чл.33, ал.1 ЗПК, тъй като по този начин се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди за кредитора. Счита, че в пряко нарушение на императивното правило на чл.19, ал.1 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК ответното дружество не е включило в ГПР разходите за заплащане на неустойка, с оглед на което договорът се явява нищожен на основание чл.22 ЗПК, поради липса на съществен елемент от неговото съдържание. По изложените съображения отправя искане за уважаване на предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се излагат съображения за недопустимост на предявения установителен иск поради липса на интерес. Оспорва се и основателността на предявените искове. Поддържа се, че както процесният договор, така и неговите клаузи са валидно уговорени, а в условията на евентуалност се обосновава приложението на чл.26, ал.4 ЗЗД, съгласно който нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор. Твърди се, че договорът за кредит отговоря на изискванията на ЗПК, като 2 противно на посоченото от ищеца, по отношение на ГПР са спазени всички, закрепени в чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК условия. Обосновава се, че в договора за потребителски кредит и в издадения Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, като се твърди, че неговият размер не надвишава нормативно уредения в чл.19, ал.4 ЗПК праг. Поддържа се, че уговорената неустойка не следва да бъде включвана в ГПР, като се излагат подробни съображения в тази насока. Твърди се, че същата е валидно уговорена, като ищецът е разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл.29 ЗПК. Отбелязва се, че ако ищецът изначално е бил наясно, че не може да предостави исканото от кредитора обезпечение, то очевидно е договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл.12 ЗЗД с ясното намерение да лиши кредиторът от обезпечение по кредита. Сочи се, че ако договореният срок е бил недостатъчен, ищецът е следвало да информира за това кредитора като отправи писмено искане за удължаване на договорения срок или пък да предложи друго заместващо обезпечение. Твърди се, че уговарянето на неустойка не противоречи на добрите нрави, както и че същата не е неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП. Поддържа се, че ищецът е бил наясно с икономическите последици от сключвания договор за кредит. С оглед на изложеното се отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл.22 ЗПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД е да докаже сключването на договор за потребителски кредит със соченото в исковата молба съдържание, както и противоречието му със закона; по иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД – извършено плащане на посочената в исковата молба сума в полза на ответника на основание процесните договорни клаузи.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже: наличие на основание за получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните договорни клаузи, които са били индивидуално уговорени и отговарят на императивните законови разпоредби и добрите нрави.

ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ между страните следните обстоятелства: че на 17.10.2023г. между „Сити кеш“ ООД и Г. В. К. е бил сключен Договор за потребителски кредит №952578, по силата на който на последния предоставен заем в размер на 1 000 лева, че в посочения в договора ГПР задължението за неустойка не е включено като разход, както и че ответникът е получил от ищеца сумата от 1 057 лева по сключения между страните договор.

УКАЗВА на страните, че на основание чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на 3 делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието (http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4