Решение № 5478 от 19.12.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 9480/2024
- Вид
- Решение № 5478
- Подписан
- 19.12.2024
- Състав
- ВАНЯ АНГЕЛОВА ГОРАНОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 8449 от 09.07.2024 · ВАНЯ АНГЕЛОВА ГОРАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 , ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.123, ал. 1, т. 3, б. В · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 185 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 1, т.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 5478 гр. С., 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно наказателно дело № 20241110209480 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. М. Д. срещу наказателно постановление (НП) №24-4332-003358 от 19.02.2024г., издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“, упълномощена с рег. №8121з-1632/02.12.2021г., със заповед на министъра на вътрешните работи, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева, на основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл. 5, ал. 1, т.1 от ЗДвП, както и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 80 лева и „лишаване от право да управлявам МПС“ за срок от 1 месец, за нарушение по чл.123, ал. 1, т. 3, б. В от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че при съставянето на акта за административно нарушение и издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, засягащи правото на защита на жалбоподателя и водещи да незаконосъобразност на процесното наказателно постановление. Изтъкват се твърдения, че отразените в АУАН фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция.
1
Твърди се, че административнонаказателното производство е образувано в разрез с разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, както и че случаят следва да се счете за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Претендират се разноски по делото.
В съдебно заседание жалбодателят, редовно призован, не се явява, не се представлява от редовно упълномощен процесуален представител.
Въззиваемата страна – началник сектор СДВР – ОПП, редовно призована, не се явява, не се представлява от процесуален представител.
Съдът, като взе предвид и прецени събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия наказателно-процесуален кодекс поотделно и в съвкупност, съобразно с вътрешното си убеждение, прие за установена следната фактическа обстановка:
На 08.04.2023г. в 09:30 ч. е съставен протокол за ПТП №1871731 от Илиян И., полицейски служител във 2-ра група, отдел ОПП на СДВР. В протокола са описани материални щети на 400 метра оптичен кабел „В.“ и са посочени сведенията на свидетел-очевидец Е.М., според която МПС се движило по ул. „****“ с посока ул. „****“ към „Околовръстен път“ и срещу №** е реализирано ПТП, в резултат на което оптичен кабел на „В.“ е скъсан и се намира на платното за движение. В докладна записка от 08.07.2023г. А.П., мл. автоконтрольор в 01;02; 03 и 05 група – 02 с-р „К.“, докладва, че заедно с партньора мл. автоконтрольор И. са били разпределени на адрес в гр. С., кв.
„****“, на кръстовището на улици „****“ и „****“, където Е.М. заявила, че възприела обстоятелството, около 08:00 часа на същия ден, специален автомобил „**** ****“ с регистрационен № **** да закачва и поваля на земята оптичен кабел. Във връзка с преписка с рег. № УРИ-4332р54497/16.08.2023г. по описа на отдел „ПП“ СДВР е извършена проверка. На 19.01.2024г. е съставен АУАН с №143003 от С. Д., мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР, в присъствието на Е.М., свидетел-очевидец, и Антон Станилов, служител при ОПП-СДВР, против В. Милхов Д. за това, че на 08.07.2023г. около 08:00ч. е управлявал автомобил „**** ****“ с регистрационен №**** в гр.С. по ул. „****“, с посока на движение от ул. „****“, и пред №** повредил около 400 метра оптичен кабел, като след това напуснал произшествието, без да уведоми службата за контрол на „МВР“ по територия.
На
19.01.2024г. в писмена декларация
2 жалбоподателят
В.
Д. потвърждил, че той е управлявал автомобила и е минал по улица „****“, като отрича да има спомен да е закачал или късал кабел с него.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение, на 19.02.2024 г. е издадено процесното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева, на основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл. 5, ал. 1, т.1 от ЗДвП, както и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 80 лева и „лишаване от право да управлявам МПС“ за срок от 1 месец, за нарушение по чл.123, ал. 1, т. 3, б. В от ЗДвП. В НП е прието, че на инкриминираната дата и място жалбоподателят като участник в движението създала пречки за движението, имуществени вреди и опасност за живота и здравето на хората, като причинила имуществени вреди на около 400 метра оптичен кабел; при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуснала, не уведомила службата за контрол и не изпълнила указанията й.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни – показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел С. Д. и писмени такива, приобщени по реда на 283 НПК. Съдът даде вяра на съобщеното от свидетеля в съдебно заседание, като прецени същото като достоверно и непротиворечиво. Съдът обсъди писмените доказателства – АУАН, протокол за ПТП, справка-картон на водача, както и останалите материали по делото, които прецени като събрани и приобщени по делото по общия ред.
За АУАН се установява, че е съставен, а НП - издадено – от компетентни за това органи, съобразно вмененото им с нарочни заповеди.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Жалбата изхожда от правоимащо лице, депозирана е срещу подлежащ на оспорване административен акт и е депозирана в законоустановен срок.
Наказателното постановление и АУАН са издадени в предвидените в член 34 от ЗАНН давностни срокове, в противовес на твърдяното от жалбоподателя, 3 доколкото актът е съставен в деня, в който е установен нарушителят /изводимо от писмена декларация на Д. от 19.01.2024 г./; НП е издадено на 19.02.2024 г., т.е. в рамките на законоустановените срокове.
В хода на административнонаказателното производство на жалбоподателя са били повдигнати обвинения за осъществени от негова страна две отделни административни нарушения.
На първо място, жалбоподателят е санкциониран за нарушаване на разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП. Съгласно сочената правна норма, всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. Въпросното причиняване на имуществени вреди, вменено на жалбоподателя, е квалифицирано от актосъставителя и административнонаказващия орган /АНО/ по следния начин: «причинява имуществени вреди на около 400 метра оптичен кабел». От това лаконично описание не става ясен точният метраж на оптичния кабел, нито пък как вещта се съотнася с процесния случай /къде се намирала същата, чия собственост е, в какъв размер са имуществените вреди/; липсва яснота и по въпроса, какъв е механизмът на извършване на нарушението. С оглед на това съдът намери, че не се установиха описаните в НП фактически твърдения за отговорността, което прави нарушението по пункт първи на атакуваното наказателно постановление недоказано, макар да са налице данни за нарушение на правилата, регламентиращи движението по пътищата; доколкото въвеждането на нови фактически положения е недопустимо в настоящата фаза на производството, единствената закономерна последица на неточното описание на нарушението се явява отмяната на наказателното постановление в тази му част.
По втори пункт на административното обвинение съдът намира, че както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП са издадени при наличие на съществени процесуални нарушения, поради следното: отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушаване на разпоредбата н а чл. 123, ал.1, т.3, б."в" от ЗДвП, според която водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, 4 свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, да уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълняват дадените им указания. Обективните признаци от състава на това нарушение са следните: да е настъпило пътно-транспортно произшествие с причинени имуществени вреди и да е налице липса на съгласие между участниците в ПТП относно обстоятелствата, свързани с него, и напускане на мястото на ПТП от единия от участниците, без да уведоми съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и да не изпълни дадени указания. В настоящия случай в описателната част на АУАН пестеливо е посочено, че жалбоподателят след произшествието напуска мястото, без да уведоми службата за контрол на МВР по територия; в НП писмено е отразено, че при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП, го напуска, не уведомява службата за контрол и не изпълнява указанията й. Така от акта става ясно, че жалбоподателят е бил участник в ПТП, но липсва отразяване на обстоятелството, дали е имало или не съгласие между участниците относно обстоятелствата, свързани с него, което мотивира съда да приеме, че не е налице идентично описание на нарушението в АУАН и в НП - съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, представляващо основание за отмяна на издаденото НП.
Предвид изложеното наказателното постановление, с което на ж албо пода те л я са наложени административните наказания, се явява незаконосъобразно и необосновано, и като такова следва да бъде отменено.
По искането на жалбоподателя за присъждане на разноски: по делото се установява, че не са приложени доказателства за заплащане на съответна парична сума, вкл. за адвокатско възнаграждение. Затова претенцията на жалбоподателя следва да бъде отклонена.
Воден от горното и на основание чл.63 , ал.2 от ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №24-4332-003358 от 19.02.2024г., издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“.
5
НЕ УВАЖАВА искането за присъждане на разноски, сторени от жалбоподателя.
Решението може да се обжалва пред Софийски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6