Определение № 176 от 16.03.2022, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 176 гр. София, 16.03.2022 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Ваня Н. Иванова като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20221800500141 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г. Н. Ч., подадена чрез упълномощения от него адв.

Р.Р., срещу определение от 02. 12. 2021 г., постановено по гр. д. № 290/2018 г. по описа на РС – гр. Елин Пелин, с което е отхвърлена молбата му за изменение на постановеното по делото решение от 06. 11. 2019 г. в частта му за разноските.

В жалбата е посочено, че неправилно районния съд е намалил размера на претендираните от него разноски до 800 лева, направени за производството пред първоинстанцинония съд, за които представил доказателства за действителното и обективно направени такива. Посочва, че обжалваното от него определение е неправилно и противоречи на закона и процесуалните правила, като моли същото да бъде отменено и постановено друго, с което му се присъдят разноски в пълния им размер от 1 240 лева, представляващи сбор от платен адвокатски хонорар, платена държавна такса и разноски за допуснати по делото свидетели.

В срока за отговор на частната жалба такъв е постъпил от насрещната страна – ЗКПУ „С.“, представлявана от Й. М. Б., подаден чрез адв. Р.К., в който се поддържа становище за недопустимост на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, като подадена след изтичане на преклузивния срок, както и чрез адвокат Р., който е без представителна власт за производството по реда на чл. 248 ГПК. Алтернативно, поддържа становище за нейната неоснователност, тъй като първоинстанционния съд правилно е преценил, че исканото адвокатско възнаграждение е прекомерно и правилно е намалил неговия размер, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Моли съда да остави частната жалба без разглеждане, като недопустима, алтернативно – без уважение, като неоснователна, с присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящото производство.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

С решение от 06. 11. 2019 г., постановено по гр. д.№ 290/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Елин Пелин е уважен предявеният от ищеца Г. Н. Ч. иск срещу ЗКПУ „С.“ – с. А., общ. Г. М. с правно основание чл. 58, ал. 1 ЗК, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответната кооперация е осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски за производството 1

– адвокатско възнаграждение, в размер на 800 лева, определени след прието за основателно възражение за прекомерност от страна на ответника.

В срока за обжалване на първоинстанционното решение, ищецът Г.Ч., чрез процесуалния си представител, е депозирал молба за неговото изменение в частта за разноските, по чл. 248, ал. 1 ГПК, с която е поискал претендираните от него разноски в размер на 1 240 лева да му бъдат изплатени в пълен размер. Отговор на същата от ответната страна не е постъпил в срока за това.

Междувременно първоинстанцинното решение е обжалвано от ответната кооперация пред въззивната инстанция, която с решение № 265 от 10. 08. 2020 г., постановено по в. гр. д. № 252/2020 г. по описа на Софийски окръжен съд, е потвърдила същото, а на въззиваемия Ч. са присъдени разноски за въззивната инстанция в размер на 300 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване, съгласно определение № 60462 от 04. 10. 2021 г., постановено по т. д. № 2446/2020 г. на ВКС, по което на ответника по касация – Г.Ч. са присъдени разноски за последната инстанция в размер на 600 лева – адвокатско възнаграждение. С последното първоинстанционното решение е влязло в законна сила на 04. 10. 2021 г.

С определение от 02. 12. 2021 г., постановено по гр. д. № 290/2018 г. на Районен съд – гр. Елин Пелин молбата на ищеца Г. Н. Ч. за изменение на решението в частта за разноските по чл. 248, ал. 1 ГПК е отхвърлена, като неоснователна. В същото е посочено, че освен, че делото не се характеризира с особена правна и фактическа сложност, ищецът не е заплатил дължимата държавна такса за производството, за което ответникът е осъден с решението, а допуснатите до разпит свидетели не са поискали възнаграждение за явяването си, поради което следва да се приеме, че ищецът не е извършил разходи.

С оглед изложеното, съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 81 ГПК предвижда, че във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.

В разглеждания случай, ищецът е имал право на присъждане на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, предвид приетата за основателна и доказана искова претенция.

При направено от насрещната страна възражение за прекомерност на размера на поискания адвокатски хонорар, съдът е длъжен да разгледа същото и да направи преценка на фактическата и правна сложност на производството, извършените от страни процесуални действия във връзка със събирането на доказателствения материал по делото. Ръководейки се от последната първоинстанционният съд е приел, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно и възнаграждението за адвоката на ищеца следва да бъде определено по реда на чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 8 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Установено по делото е, че ищецът при завеждане на исковата си молба не е внесъл дължимата държавна такса, за която сума с решението е осъдена ответната кооперация, както и обстоятелството, че след разпита на допуснатите до разпит свидетели, последните не са поискали заплащане на възнаграждение. С оглед на това, следва да се приеме, че ищецът не е извършил разходи по посочените два пункта. Що се касае до размера на адвокатското възнаграждение, настоящата въззивна инстанция намира, че действително производството не се характеризира с фактическа и правна сложност, а за явяването на пълномощника за всяко едно проведено съдебно заседание е определено възнаграждение от 100 лева, поради което и определеното такова от 800 лева отговаря на извършената от него работа по производството.

С оглед заявеното искане от страна на ответната кооперация за присъждане на 2 разноски и за настоящото производство, такива се следват. С писмения отговор е представен договор за правна защита и съдействие, в който е посочен неговия предмет и договореното възнаграждение, което е в размер на 200 лева и платено в брой.

Предвид изложените съображения и съвпадане на изводите с тези на районния съд, настоящият състав намира, че атакуваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а частната жалба срещу него – да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 02. 12. 2021 г., постановено реда на чл. 248, ал. 1 ГПК по гр. д. № 290/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Елин Пелин, с което е отхвърлена молбата на ищеца Г. Н. Ч. за изменение на решение от 06. 11. 2019 г. по същото дело в частта за разноските.

ОСЪЖДА Г. Н. Ч., ЕГН **********, от с. А., общ. Елин Пелин, ул. „П.“ № 32 да заплати на ЗКПУ „С., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: от с. А., общ. Г.

М., представлявана от Й. М. Б. сумата от 200,00 (двеста) лева, представляваща разноски за производството, за платен адвокатски хонорар.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3