Решение № 229 от 07.10.2020, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

Номер 229

07.10.2020 г.

Град София

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд - София

6-ти наказателен

На 30.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Прокурор:

Мария Митева

Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева

Димитър К Арабаджиев (АП-София) като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20201000600775 по описа за 2020 година

Г. С. В. е признат за виновен в това, че на 20.04.2019г., около 21.25-21.30 часа, на общински път латина, на изхода на с. Рогозен, на около 600 метра след табелата за край на населеното място, 3 ВТ е нарушил правилата за движение, визирани в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, движейки се със ата правоспособност, и по непредпазливост причинил смъртта на

М. Д. К., на 18 г.,

. с чл. 342, ал. 1 от НК, вр. с чл. 54 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК го е осъдил на две години и ние чл. 304 от НПК го е оправдал по първоначалното обвинение за нарушение на чл. 150 от на 1359.52 лева, като е извършено и произнасяне по веществените доказателства по делото. в.

И. Ж. от САК - упълномощени повереници на частните обвинители А. В., Д. С., Г. К., баща Е. А.), Г. А. и Г. Г.ов. ерениците изразяват несъгласие с определеното от първия съд наказание. Смятат, че то е еправилно е определено при превес на смекчаващите обстоятелства и още, че неправилно сред , доброто процесуално поведение на подсъдимия и изразеното от него съжаление за стореното. предприетата линия на защита, която е включвала признание на фактите по реда на чл. 371, т. ото от подсъдимия съжаление е било декларативно и само за пред съда, без да е било заявено ва дали обезопасителните колани в автомобила са били изправни и поради това не можело да се не на съставомерния резултат. По изложените съображения считат, че с определеното от идуалната (спрямо конкретния деец) и генерална (спрямо останалите членове на обществото) аказание да бъде завишено на пет години лишаване от свобода. в.

И. Ж., е постъпил писмен отговор (становище) от частния обвинител М. А. М. , в а и отправеното с нея искане за завишаване на наказанието следва да бъде уважено. р от адв. Д. Х. - служебен защитник на подсъдимия Г. В.. В писмения отговор се есуално поведение на подсъдимия е факт, то е било такова в рамките на цялото наказателно ен и е оказал пълно съдействие на разследващите органи, като в съдебната фаза публично е зражението на поверениците срещу приетото от първия съд съпричиняване, поради 1 а, че по делото е несъмнено установено, че автомобилът на подсъдимия е бил оборудван с обила единствено по тяхно усмотрение. Като отчита тези обстоятелства и постановеното от тмерената санкция е напълно годна да изпълни целите по чл. 36 от НК. о е отчел реда, по който се е развило производството пред първия съд, и доводите във а свой ред е преценил, че не се налага служебно събиране на доказателства в тази инстанция. вната жалба да бъде уважена. Поддържа всички изтъкнати в нея съображения. Извън тях т и друг път е управлявал автомобил с висока скорост, поради което личната му обществена нители и другият им упълномощен повереник адв. И. Ж.. а за неоснователна. Счита, че наказанието правилно е отмерено от първия съд и пледира за исъда. Счита, че с нея наказанието е отмерено законосъобразно, като са отчетени всички Като препраща към съображенията от писмения отговор срещу въззивната жалба на авилността на атакувания съдебен акт,Софийският апелативен съд намери за установено сет и седма, в алтернативата й, в която подсъдимият В. е признал фактите, посочени в изнание се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, окръжният съд и и веществени доказателства, а също и експертизи. Сред тази съвкупност в първата група риан Велков, Г. Г.ов, М.

М., М. М., Ж. М., А. Д., Я. К., Ц. П.; към втората

1-45), писмо от РП Козлудуй с № Р-104/2014 г. (л. 48); том 1 от д.п. - протокол за оглед (л. 424-29), фотоалбум (л. 31-32), копие от дневниците за извършване на проби на водач (л. 59-60), ие № 86/2019г. за М. М. (л. 95), медицинско направление за М. М. (л. 95), медицински (л. 105), медицински документи (л. 110-160), акт за смърт на М. К. (л. 163), удостоверение за . 170), писмо с рег. № 10583/р от 18.06.2019г. от Национален център 112 (л. 172), дневник водач (л. 177); том 2 -характеристична справка за подсъдимия (л. 105); експертизи в том 2 от медицинска експертиза на веществени доказателства (л. 14-16), одорологическа експертиза (л.

7 и сл.), съдебно медицинска експертиза по писмени данни № 164/2019г. (л. 29 и сл.), съдебно ексна автотехническа и оценителна експертиза (л. 35-53). пящите го по съдържание и насоченост гореизброени доказателствени материали, САС прие кога не е притежавал свидетелство за правоуправление на МПС. тели. Вечерта на 20.04.2019 г. двамата и друго момче, техен приятел - свидетелят М. Е. М., се Р 4753 ВТ, който той бил закупил няколко дни по-рано. Подсъдимият бил водач, свидетелят ад вдясно. Нито един от тях не поставил обезопасителен колан с какъвто превозното средство тръгнали към с. Сираково. Още в началото подсъдимият се ядосал от поведението на друг ни, и рязко увеличил скоростта на движение. движел в дясната лента по общински път VRC 1016 между с. Рогозен, общ. Хайредин и с. неравности. На пътя нямало други участници в движението. При изхода на с. Рогозен, на реминал покрай пътен знак А2 "Опасен завой наляво". Разрешената за този пътен участък ляв завой с радиус от 144.73 метра, управлявайки автомобила със скорост от около 129 км/ч, и високата скорост автомобилът станал неустойчив, подсъдимият задействал спирачната дължил по затревения банкет. След това рязко завил наляво, но при връщането му в коридора о. При разделителната осева линия лявата част се повдигнала и колата продължила да се движи во, като се приплъзнала извън пътя в канавката до мястото на установяване в покой. По време днал от автомобила. аналите дали са добре. Отговорил му само подсъдимият, след което, успявайки да се измъкне запалка. В този момент на мястото спрял свидетелят М. М., който се връщал от с. Рогозен с а Спешен номер 112 и помолил за съдействие, след което заедно със свидетеля М. започнали да 2 кия автомобил на подсъдимия. Пострадалият бил в съзнание, но издавал само хъркащи звуци. ойто извозил пострадалия и св. М. М. до ФЦСМП-гр.Бяла Слатина. Въпреки предприетите ното заведение.

АлкотестДрегер 7510“ за употреба на алкохол. Пробата била отрицателна. Отрицателен аправен на подсъдимия с техническо средство "Drager Drug Test 5000". ев“ - гр.Враца, където бил хоспитализиран. Там той претърпял оперативна интервенция и бил а на пострадалия М. Д. К. е констатирана съчетана травма, изразяваща се в:гръбначно-мозъчна рния дроб, далака и двата бъбрека с кръвоизлив в коремната кухина;оток и кръвонасядане итка и дясно коляно. Причината за смъртта е съчетаната травма, довела до остра сърдечнописаните травматични увреждания и е настъпила бързо, но не мигновено. Всички увреждания оследващо изпадане от лекия автомобил на пострадалия. експертизи приемат, че при процесния инцидент: то и дясно коляно, кръвонасядане и драскотини вляво челно. Уврежданията заедно и поотделно кто и разкъсно-контузна рана челно слепоочно с оток, кръвонасядане на гръдния кош вляво. а телесна повреда, а второто на увредата по чл. 130, ал. 1 от НК. автомобил "Фиат Брава", който е навлязъл в ляв завой с радиус от 144.73 метра със скорост от ечна устойчивост; е предотвратен; рвоинстанционния съдебен състав. Установени са по несъмнен начин всички обстоятелства, ; механизмът на неговото осъществяване; лицето, което е било водач на лекия автомобил; ъзка с резултата - смъртта на 18-годишния М.

К., а също и причинно следствената а не могат да бъдат отправени упреци във връзка с неправилно установяване на фактологията на са изпълнени отговорно и картината на деянието, описана в обвинителния акт на прокурора чл. 371, т. 2 от НПК и съобразно доказателствените материали, събрани на досъдебното крепят това самопризнание. лствена обезпеченост на констатациите, свързани с факта на управление на превозното равилата за движение и смъртта на пострадалия М. К.. В хода на въззивното съдебно ал нови доказателствени материали, които да разколебаят убеждението на първата съдебна нието, възприети от съда по реда на чл. 371, т. 2 НПК, са верни. Поради това настоящият екции в приетата от ОС-Враца основна фактология на деянията. авилно установени, като при оценката им не са допуснати логически грешки. Съдът в ършил проверка на събраните в хода на досъдебното производство доказателствени материали на подсъдимия В.. Залегналите в мотивите на атакуваната присъда фактически констатации са подсъдимия доказателствени материали, подробно описани на л. 4 - 5 от мотивите на е заключил от правна страна, чеот обективна и субективна страна поведението на подсъдимия р. 1, вр. с ал. 1, б. "в", вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за което го е осъдил. ние, тъй като на 20.04.2019г., около 21.25-21.30 часа, на общински път VRC 1016, между с. с. Рогозен, на около 600 метра след табелата за край на населеното място, в посока с. шил правилата за движение, визирани в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. жил със забранена за конкретния пътен участък скорост. Разрешената скорост е била 90 км/ч., вижва със скорост от 129 км/ч., с която е и навлязъл в опасния завой на пътя. Превишението вомерния резултат. Причинната връзка между нарушената бланкетна норма и смъртта на ческа и оценителна експертиза, според която при движение с разрешената скорост от 90 км/ч 3 ът на подсъдимия е самокатастрофирал, като в пряка и непосредствена причинно следствена ивота, довели и до смъртта му. воспособен водач. По този начин той е осъществил и по-тежко квалифициращото орма на вината непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3, предл. I НК, като подсъдимият не ъжен и е могъл да ги предвиди. подсъдимият е нарушил и чл. 150 от същия закон, тъй като е управлявал автомобил, без да има съдимия за нарушение на тази бланкетна норма. От една страна подсъдимият е предаден на именно защото не е имал съответна правоспособност. Поради това и нарушението на чл. 150 ото дело. От друга страна, по убеждение на този състав обстоятелството, че подсъдимият не е ръзка с резултата, защото при посочените по - горе параметри на скоростта и при навлизане в ала да овладее автомобила и да избегне произшествието. Следва да се посочи, че цедурата, по която се е развило производството пред първата инстанция - съкратено следствие равдаване поради конкретни правни съображения, а не поради недоказаност на обвинението. ото на подсъдимия Г. С. В. наказание лишаване от свобода са неоснователни. д не е допуснал нарушения, изразяващи се в подценяване на отегчаващите обстоятелства, о отегчаващи обстоятелства и пропускане на някои обстоятелства с характер на отегчаващи. ание лишаване от свобода от три до петнадесет години. не е приложил чл. 58а, ал. 4, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като напълно основателно е счел, че ието наличие и най-лекото предвидено в закона наказание по отношение на конкретния т - 23-годишен към момента на деянието, доброто процесуално поведение, изразеното ните на досъдебното производство, известното съпричиняване на резултата от страна на ижение. Във въззивната жалба и в съдебно заседание поверениците на частните обвинители та линия на защита, която е включвала признание на фактите по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и е заявено пред близките на починалото момче; са били изправни и поради това не можело да се приеме, че с непоставянето им пострадалият може да не се приеме, че подсъдимият е имал добро процесуално поведение, като то е било авал на всяко повикване на ръководно-решаващите органи и никога не е ставал причина за се посочи, че доброто процесуално поведение не е предпоставка за развитие на . За приложение на тази диференцирана процедура е нужно само признание на фактите по доказателства от досъдебното производство. В този смисъл с или без добросъвестно съгласно т. 1 Тълкувателно решение № 1/2009г., съдът не би могъл да откаже провеждането на а именно, че изразеното от подсъдимия съжаление е било декларативно и само за пред съда. ето са присъствали близките на починалото момче. Това той е сторил и в досъдебната фаза при торено бе заявено от него и в производството пред въззивния съд. При тези данни и при ачение за главния факт няма как да се приеме, че изразеното от него съжаление е целяло я, което е така предвид обстоятелството, че той и другият пътник в автомобила не са били ля М. М., че превозното средство е било оборудвано с такива и единствено нежеланието на роизшествието и с оглед на това, че пострадалият е изпаднал от автомобила след навлизането в на колана също е съпричинило това. о със скоростта на движение. Факт е, че скоростта от 129 км/ч, с която подсъдимият е ия пътен участък, която е била 90 км/ч. Това обаче му е вменено като нарушение на правилата като фактор, допълнително отегчаващ отговорността. Превишението от 39 км/ч не е ва като се има предвид, че критичната скорост за вземане на завоя според заключението на 4 оворността на подсъдимия. Сред тях основателно е включено обремененото съдебно минало на о така и факта, че при произшествието е пострадал и другият пътник в автомобила, макар и с есъставомерни. Както вече бе посочено, съдът не приема, че превишението на скоростта е на връзка с резултата и е взето предвид при описание на самото престъпно деяние и неговите новната им част са пробации, което означава, че самите съдилища са преценили, че деецът не е а в автомобила увреди са от най-лекия вид. При тези данни очевидно е, че посочените по - горе а и правилно наказанието е определено малко над минималния предвиден в закона размер от т НК с една трета финалният му размер правилно е отмерен на две години и осем месеца би изпълнила целите на индивидуалната (спрямо конкретния деец) и генералната (спрямо нкриминираното престъпно деяние на плоскостта на честотата на този вид неправомерни ни вреди, отразени в официалната статистика, които предопределят специално внимание от яхното санкциониране. ърпяване на наказанието. Посоченият от ОС - Видин "общ" такъв е бил правилно определен, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. правоуправление. Подсъдимият не е правоспособен водач и съгласно трайната съдебна ито не притежава. ни в нормата на чл. 301, ал. 1 от НПК, като законосъобразно е решил тези, свързани с ид изхода му са възложени в тежест на подс. В.. ъдът не намери допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното и нейното изменение. Ето защо прие, че обжалваният акт следва да бъде потвърден. и апелативен съд, НО, 6 състав