Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 994 от 11.12.2024, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 4363/2024
Вид
Решение № 994
Подписан
11.12.2024
В сила
03.06.2025
Състав
Анита Христова Велева

Цитирани разпоредби

  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 147, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 152, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 6, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 57, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.72 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.72,ал.1,т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 74, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.74,ал.2,т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.343б,ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл.207 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 994 гр. Б., 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20242120204363 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба на М. Л. Р. ЕГН:**********,чрез адв.С. П. с посочен съдебен адрес ***************** против Заповед за задържане на лице № 431зз-449/05.10.2024 г., издадена от полицай при 01 РУ-Б. в отдел „Криминална полиция“при ОДМВР-Б..

Със жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане, като се оспорва процесуалната законосъобразност на същата, поради немотивираност на същата, т.к. не е посочена правна квалификация на евентуално престъпление, във вр. с което се осъществява задържането. Поддържа се, че предвид непотвърдената с резултат от биологични проби употреба на метамфетамин, липсват достатъчно обосновани данни за съпричастност на лицето към извършено престъпление и задържането е произволно по см. на чл.5,пар.1 от ЕКПЧ. Акцентира се и,че липсва обоснована необходимост от прилагането на принудителната административна мярка по чл.72 ЗМВР,предвид което е нарушен принципът за съразмерност на чл.6 АПК.

В о.с.з жалбоподателят не се явява и не се представлява . Депозирана е писмена молба /л.58/ за разглеждане на делото в отсъствие на жалбоподателя М. Р. и неговия процесуален представител адв.С. П., с която се настоява за отмяна на оспорената заповед за задържане по изложените в жалбата съображения и се отправя претенция за присъждане на разноски съобразно списък на разноските.

Ответникът по жалбата – С. А. Р., моли съда да отхвърли жалбата срещу издадената от него заповед за задържане.

Жалбата е процесуално допустима.

Подадена е срещу акт, който може да бъде оспорен по съдебен ред- чл. 72, ал.4 от ЗМВР и от лице с правен интерес от оспорването /чл. 147, ал.1 от АПК/, в качеството на засегнат от него адресат.

За спазен съдът приема и 14-дневния преклузивен срок по чл. 149, ал.1 АПК-в заповедта не е посочена изрично датата на получаване на екземпляр от нея от жалбоподателя, но предвид отразената в декларацията по чл. 15, ал.1 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. датата 05.10.2024 г., съдът приема,че заповедта за задържане е връчена на същата дата. Жалбата до съда е подадена на 19.10.2024 г.,подписана чрез КЕП чрез системата ЕПЕП. В заповедта е отразено, че жалбоподателят е получил екземпляр от нея, както и че същият е освободен на 06.10.2024 г. в 12.50 1 часа, и двете удостоверени с подписа му.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Със Заповед за задържане на лице № 431зз-449/05.10.2024 г., издадена от полицай при 01 РУ-Б. в отдел „Криминална полиция“при ОДМВР-Б., жалбоподателят е задържан на 05.10.2024 г. в 23.50 часа за срок от 24 часа. Вписаните в заповедта фактически и правни основания за задържането му са: "на основание чл.72,ал.1,т.1 ЗМВР има данни за извършено престъпление- на 05 .10.2024 г. ,в гр.Б.,на ул. „Б.“ до хотел „Б.“ управлява л.а. марка „Хонда“, модел „Сивик“, рег.№******** след употреба на наркотични вещества, установено с техническо средство Drug test 5000 с фабр.

№ARRC-0041, който отчете положителен резултат-метамфетамин.“

От доказателствата по преписката, изпратена по реда на чл. 152, ал.2 АПК и допълнително изпратените в изпълнение на указанията на съда, дадени с разпореждането за насрочване на делото в открито с.з., се установява, че С. А. Р. към 05.10.24 г.е заемал длъжността полицай в група „Патрулно-постова дейност“ към сектор „Охранителна полиция“ при 01 РУ-Б. при ОДМВР- Б. / удостоверение от 31.10.2024 г. на ОДМВР-Б.,Типова длъжностна характеристика на длъжността полицай – старши полицай в сектор/група „Охранителна полиция“ група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“/ Участък на РУ при ОДМВР.

Съдът приобщи по реда на чл.144 АПК вр.чл.176 ГПК обясненията на административния орган, които съдът преценява като логични, последователни , безпротиворечиви, както по отношение на моментите, непосредствено относими към събитието на самата проверка за употреба на наркотични вещества с дрегер дръг тест 5000,така и свързаните с нея впечатления на ответника за безпокойство и превъзбудено състояние на водача М. Р., а също и относно самия развой на фактите при задържането. В обясненията си административният орган изтъква,че е придружил водача М. Р. до спешен център на УМБАЛ-Б. във вр. с неприемане показанията на техническото средство от водача и желанието му да даде биологична проба за химикотоксикологично изследване. Съдът съобрази логическата завършеност, информативност и последователност на обясненията на административния орган, които бележат смислова взаимовръзка и съдържателна корелация с останалата писмена доказателствена съвкупност, което обосновава и оценката за тяхната достоверност

В докладна записка 431-26917/07.10.2024 г.,съставена от административния орган С. Р. са отразени идентични фактически положения, а именно,че около 23.30 ч. на ул.“Б.“ до х-л „Б.“ е спрян за полицейска проверка л.а. „Х.С.“ с рег. №*******,с водач М. Л. Р., и пътник Н.И.,като по повод признаци на превъзбудено поведение и „обилно потене“ на водача, била извършена проверка с алкотест дрегер 7510 с фабричен номер №ARPМ 0789,като пробата се оказала отрицателна. Според изложеното в докладната записка била проведена и проверка с техническо средство дрегер “”Drug test 5000” с фабр. №ARRC-0041,като в 23.50 ч. пробата била положителна за метамфетамин. На водача бил съставен Протокол за извършена проверка с №А0002787,издадено му бил талон за медицинско изследване и му били връчени 7 бр. холограмни стикери,като същият дал кръв и урина за химичен анализ в УМБАЛ-Б.. На Р. били съставени 1 бр.АУАН серия GA с №1278569, с който му било иззето 1 бр.СУМПС , и същият бил задържан с процесната полицейска заповед за задържане.

Съдът е изискал и приобщил към писмената доказателствена база и писмена справка вх.

№51163/03.12.2024 г. на БРП, в РП-Б. се осъществява ръководство и надзор върху ДП 577/2024 г. по описа на 01 РУ-Б., и същото се води за това,че на 05.10.2024 г., около 23.30 ч., в гр.Б., по ул.“Б.“, управлявал МПС –лека автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“, с рег.

№*******, след употреба на наркотични вещества- метамфетамин, установено по надлежния ред-техническо средство „Дръг тест 5000“ с фабр. №ARRC-0041-престъпление по чл.343б,ал.3 НК. Според справката по делото няма привлечено лице в качеството на обвиняем и към настоящия момент заключение по химикотоксикологично изследване на ВМА-С. на предоставената от водача кръвна проба не е предоставено.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:

Съдът намира, че оспорената заповед за задържане е издадена от компетентен полицейски орган -„полицай“ в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ участък на РУ при ОДМВР, в кръга на правомощията му, съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР . Компетентността на органа, 2 издател на акта, произтича от чл. 57, ал.1 от ЗМВР и чл. 74, ал.1, вр. чл. 72, ал.1 ЗМВР.

Спазена е предвидената от закона писмена форма, заповедта е връчена на адресата й. Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните, индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по 72, ал.3- ал.6 ЗМВР и му е предоставено копие от заповедта.

В конкретния случай обжалваната заповед е издадена от компетентен орган при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като актът съдържа както правното, така и фактическото основание за постановеното задържане.

Съдът намира, че отсъстват отклонения от законовите критерии за прецизно формулиране на фактическото и правно основание за задържане в заповедта, в която е посочено: "... на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи : има данни за извършено престъпление- на 05 .10.2024 г. ,в гр.Б.,на ул. „Б.“ до хотел „Б.“ управлява л.а. марка „Хонда“, модел „Сивик“, рег.№******** след употреба на наркотични вещества, установено с техническо средство Drug test 5000 с фабр. №ARRC-0041, който отчете положителен резултатметамфетамин.“.

Настоящият състав оценява като неоснователно възражението за липса на достатъчно информативно фактическо и правно описание,провокиращо неяснота от фактическия състав на задържането по чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, и рефериращо към немотивираност на заповедта за задържане по арг. на чл.74,ал.2,т.2 ЗМВР.

Прочитът на формулираното в заповедта фактическо основание на задържането по реда на чл.72,ал.1,т.1 ЗМВР указва на изчерпателност на пресъздадените факти, относно време, място, начин на изпълнение и фактическо съдържание на общественоопасната проява.

Изложените в заповедта обстоятелства покриват стандарта за ясно ,конкретно и достатъчно детайлно описание на първоначалните данни относими към фактическа рамка на престъпление от Глава 11, Раздел 2 , Престъпления по транспорта и съобщенията НК. Не се наблюдават увреждащи фактическото основание дефицити, които да създават предпоставки за накърняване правото на информация на задържаното лице. Следва да се има предвид,че предварителният извод за престъпна проява на задържаното лице не е дисбалансиран от гледище на оригинерно възприети факти от длъжностното лице, провело на 05.10.24 г. тестване на водача М.

Р. за употреба на наркотични вещества с техническо средство дрегер. Разпоредбата на чл. 72. (1) ЗМВР предвижда,че полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление и посочването на тази норма е достатъчно правно основание по арг. на чл.74,ал.2,т.2 ЗМВР за задържане на жалбоподателя.

Посочената разпоредба единствено " стандартизира", задава модела при установени първоначални данни, вариращи и търпящи изменение в хода на съответната полицейска проверка или доказателствена дейност в досъдебна фаза, да се приложи съответната принудителна административна мярка. Касае се за първоначални, вероятни изводи, които не са свързани със задължителна необходимост от субсумиране и подвеждане под определена правна квалификация.

Функция на полицейския орган е да прецени, дали предварително установените данни за фактически извършеното съответстват на признаците на възможно престъпление, респ. в този контекст да прецени, дали извършеното носи типично ниво на обществена опасност, което предвид индивидуалните негови особености, специфичното съчетание на обективните и субективните негови свойства, определя относително висока степен на противоречие между него и интересите на обществото.

Посочването на правна квалификация на евентуално престъпление е предмет на друг процес, като за целите на полицейското задържане по реда на ЗМВР е необходимо и достатъчно да са изчерпателно и достъпно описани фактическите действия, съставляващи "данни" за престъпление и обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да приложи мярката с преустановителен и социално-превантивен характер. В случая от текстуалното изложение на заповедта е видимо,че описанието на фактите обезпечава фактическа мотивираност на заповедта, т.к. е описано,че се касае за „управление“ на МПС- л.а. марка и модел „Х.С.“ рег.

№******** след употреба на наркотични вещества,установено с техническо средство DRUG TEST 3

5000, - положителен резултат за метамфетамин. Следователно постигнат е минималният стандарт за информативност, с което са прецизно очертани фактическите предпоставки на предвиденото законово основание чл.72,ал.1, т.1 ЗМВР. Изцяло в този смисъл относно липсата на дефицит при непосочване на правната квалификация на престъплението, виж и практиката на касационната инстанция, обективирана в Решение № 361 от 16.03.2022 г. на АдмС - Б. по к. а. д. № 121/2022 г.: