Решение № 261792 от 31.05.2021, Районен съд - Варна

Р

Е Ш Е Н И Е

№

Гр. Варна, __ .05.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА И. при участието на секретаря Веселина Г., като разгледа докладваното от съдия Г. И. гр.д. № 8501 по описа за 2020г.:

Производството по делото е образувано по предявени от И.В. срещу М. М. в условията на обективно кумулативно съединяване, искове, както следва:

1./ с правно осн. чл. 127, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 340, 96 евро, претендирана като припадаща се част от заплатени анюитетни вноски по договор за кредит за покупка на недвижим имот № 1634/13.05.2005г., сключен между „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА” АД и И.В., в качеството на кредитоискател и М.Г. /М./ и Г.Г., явяващи се съкредитоискатели, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 21.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението;

2./ с правно осн. чл. 30, ал. 3 ЗС за заплащане на сумата от 939, 09 лв., претендирана като 1/3 идеална част от общо задължение в размер на 2 817, 26 лв. по изп. дело № 20158080400796 по описа на ЧСИ З.Д., образувано въз основа на изпълнителен лист по влязла в сила заповед № 2916/10.04.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 4966/2012г. по описа на Районен съд – Варна, обективираща следните задължения към „В и К- Варна” ООД, както следва: 1./ сумата от 1 488, 17 лв. незаплатени В и К услуги за съсобствения обект, находящ се в ******за периода от 09.12.2008до 01.04.2013г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.04.2013г. до окончателното изплащане на задължението, обезщетение за забава в размер на 234, 09 лв. за периода от 09.12.2008г. до 01.04.2013г. и сторените съдебно – деловодни разноски от 134, 45 лв., от която 1 488, 17 лв. главница, 383, 17 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от 09.04.2013г. до деня на плащането – 21.10.2015г., 234, 09 лв. обезщетение за забава за времето от 09.12.2008г. до 01.04.2013г., 134, 45 лв. разноски за заповедното производство, 240 лв. разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя, 238, 08 лв. такси по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ, 99, 30 лв. други такси от Тарифата, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 21.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението;

3./ с правно осн. чл. 30, ал. 3 ЗС за заплащане на сумата от 46, 79 лв., претендирана като 1/3 идеална част от задължения в общ размер на 140, 38 лв. по изпълнително дело № 20177160400367 по описа на ЧСИ Н.Г., образувано въз основа на акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД – АУ – 4109 – 1/13.05.2016г., представляваща сбор от данък върху съсобствен недвижим имот, находящ се в ******, придобит с договор за покупко – продажба от 13.05.2005г., за който е съставен НА № **, том II, рег. № ****, дело № 233/2016г., такса „битови отпадъци” и законни лихви върху всяка една от главниците, дължими от 2011г. до 2015г., както и припадащата се част от дължими такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ в размер на 375, 28 лв. от общо 511, 75 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 21.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението;

4./ с правно осн. чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 918, 46 лв., претендирана като заплатени от И.В. задължения в общ размер на 1 836, 91 лв. по изпълнително дело № 20177160400367 по описа на ЧСИ Н.Г., образувано въз основа на акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД – АУ – 4109 – 1/13.05.2016г., от която 155, 96 лв. от общо 248, 12 лв. данък върху МПС, марка „Ауди 80”, рег. № ******, придобит по време на брака между Г.Г. и М. М. в режим на СИО с договор за покупко – продажба от 13.06.2005г., дължими за периода от 2011г. до 2015г. и сумата от 565, 75 лв. от общо 886, 12 лв., данък върху МПС, марка „Рено Еспейс”, рег. № ******, придобит по време на брака между Г.Г. и М. М. в режим на СИО с договор за покупко – продажба от 13.07.2011г., дължими за периода от 2011г. до 2015г. и сумата от 196, 77 лв. от общо 393, 53 лв., представляваща законни лихви върху двете главници за времето от 14.05.2016г. до 15.10.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 21.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението;

Претендират се и сторените по делото съдебно – деловодни разноски.

Първата от исковите претенции почива на твърдения, че на 13.05.2005г. И.В., нейният син Г.Г. и М. М., последните по време на брака им, прекратен с развод с решение по гр.д. № 2961/2020г. на ВРС, са придобили с договор за покупко – продажба, за който е съставен НА № **, том II, рег. № ****, дело № 233/2016г. при равни права от по 1/3 идеална част правото на собственост върху ап. 159, находящ се в ******.

Закупуването на процесното жилище е извършено със заемни средства от 15 000 евро, получени в резултат на сключен между съсобствениците и „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА” АД договор за кредит за покупка, по който кредитоискатели са тримата съсобственици, отговарящи солидарно към кредитора.

Съобразно постигнатите договорки кредитополучателите е следвало да върнат на банката общо сумата от 28 390 евро или по 9 463 евро от всеки един от тях.

Ищецът твърди, че в периода от 2005г. до деня на окончателното му погасяване - 13.05.2015г., е платил на банката сумата от 12 144, 91 евро или 2 681, 91 евро в повече.

Твърди се, че доколкото ищецът, в качеството на кредитополучател е платил на кредитора повече от дължимото, ответникът като солидарен длъжник следва да понесе половината от платената сума или сумата от 1 340, 96 евро /2 681, 91 евро /2/.

Първата от претенциите по чл. 30, ал. 3 ЗС почива на твърдения, че по повод образувано изпълнително производство по изп. дело №

20158080400796 по описа на ЧСИ З.Д. по молба на взискателя „В и К – Варна” ООД и изпълнителен лист, издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, ищецът е заплатил начислените в съсобствения имот, придобит на 13.05.2005г. В и К услуги, вкл. освен главница, обезщетения за забава и разноски, така и тези дължими по ТТР към ЗЧСИ, възлизащи общо на 2 817,

26 лв., от която ответникът следва да понесе припадащата се част от 1/3 идеална част.

В исковата молба се поддържа още, че с акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД – АУ – 4109 – 1/13.05.2016г., е установен размера на задълженията за данъци и такси и лихви за просрочени по отношение на придобития на 13.05.2005г. недвижим имот, които ищецът е заплатил по изпълнително дело № 20177160400367 по описа на ЧСИ Н.Г.. От общо платената сума от 140, 38 лв. ответникът съобразно правата си в съсобствения имот от 1/3 идеална част, следва да заплати 46, 79 лв.

В същия акт, издаден от Община Варна са установени задължения за данъци и лихви за просрочие за притежавани два броя МПС, марка „Рено Еспейс”, рег. № ****** и лек автомобил „Ауди 80”, рег. № ******, които са придобити по време на брака, в режим на съпружеска имуществена общност между Г.Г. и М. М., които публични задължения са погасени чрез плащане от ищеца.

Наред с тях, ищецът е заплатил на съдебния изпълнител по изпълнително дело № 20177160400367 и такси по ТТР към ЗЧСИ, от които ответникът явяващ се собственик на ½ идеална част от движимите вещи, следва да заплати на И.В. или общо сумата от 918, 46 лв., с която същата е обедняла за сметка на обогатилата се М. М..

Ответникът М. М. е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който предявените искове се оспорват по основание и размер.

По претенцията по чл. 127, ал. 2 ГПК се оспорва по-голямата част от него да е погасена от ищеца.

В условие на евентуалност е релевирано възражение за погасяване по давност на търсената сума, поради изтичане на петгодишния давностен срок, считано от деня на окончателното погасяване на заемното отношение чрез плащане – 12.05.2015г. до датата на исковата молба – 23.07.2020г.

Претенцията по чл. 30, ал. 3 ЗС се оспорва с твърдения, че начислените за плащане суми за В и К услуги не биха могли да се отнесат към съсобствения между страните недвижим имот, находящ се в ******.

Релевирано е също в условията на евентуалност възражение за погасяване по давност на вземането за посочените суми преди 23.07.2015г.

Погасяването на задълженията за данъци върху двете МПС и лихвите за забава по изпълнително дело № 20177160400367 по описа на ЧСИ Н.Г., образувано въз основа на акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД – АУ – 4109 – 1/13.05.2016г., чрез плащане е извършено от И.В. с дарствено намерение, поради което се настоява за отхвърляне на осъдителната претенция.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните по делото са бивша снаха и свекърва. Бракът между М. М. и Г.Г., син на И.В., е прекратен с развод след образуване на настоящото производство с решение от 14.10.2020г., постановено по гр.д. № 2961/2020г.

По претенцията по чл. 127, ал. 2 ЗЗД

С договор за покупко – продажба, сключен на 13.05.2005г. в изискуемата от закона форма на нотариален акт № **, том II, рег. № ****, дело № ****., И.В., синът й Г.Г. и снаха й М.Г. /М./, последните по време на брака им в режим на съпружеска имуществена общност, са придобили правото на собственост върху апартамент № 159, находящ се в ******, ведно с прилежащото избено помещение и идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж за сумата от 33 000 евро, от която 18 000 евро, собствени на купувача, а останалите 15 000 евро, осигурени със заемни средства по договор № 1634/13.05.2005г. за банков кредит, сключен с „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА” АД /л. 3/.

За придобиване правото на собственост върху недвижимия имот, И.В., Г.Г. и М. М., в качеството им на кредитополучатели са придобили в собственост сумата от 15 000 евро по договор за кредит за покупка на жилище № 1634/13.05.2005г. срещу задължение да погасят солидарно взетата в заем сума в срок до 16.05.2015г. на равни месечни анюитетни вноски, всяка в размер на 164, 65 евро през първата година, а за всяка следваща сумата от 182, 56 евро.

Съгласно неоспореното от страните заключение на допуснатата ССчЕ, кредитирано от съда и от проведения разпит на експерта в съдебно заседание, се установява, че общият размер на дължимите анюитетни вноски, всяка формирана от главница и възнаградителна лихва, която солидарните длъжници следва да върнат на банката, възлиза на 22 688, 95 евро.

В съдебно заседание, експертът пояснява, че със средства от разплащателната си сметка, ищецът И.В. е платил в полза на банката сумата от 11 636, 18 евро, с която са погасени дължимите месечни анюитетни вноски.

Наред с тях, г-жа В. е погасила лихви за забава и такси, които не са предмет на претенцията по чл. 127, ал. 2 ЗЗД.

Във вътрешните отношения между солидарните длъжници важи принципа за разделност.

При сключен договор за кредит за покупка на жилище с уговорен начин на погасяване за определен срок на месечни вноски с определен падеж, какъвто е и настоящият случай, за да се уважи регресния иск по чл. 127, ал. 2 ЗЗД на платилия солидарен длъжник срещу другите солидарни длъжници, следва платилият да е изпълнил повече от своята част от една или няколко вноски. Ако се приеме обратното при дългосрочните ипотечни кредити – тези със срок на погасяване 10 и повече години, правото на платилия солидарен длъжник да получи платеното в повече би могло да не се реализира при евентуално възражение на другите солидарни длъжници за погасяване на вземането по давност, което го поставя в по-неблагоприятно положение от останалите, които не погасяват задължението.

В конкретния случай, ищецът претендира да е изпълнил в повече от своята част от всички погасителни вноски. Ответникът не твърди да е погасявал в повече от дължимото от него от всяка вноска, респ. от всички до края на срока на договора.

В процеса не са въведени твърдения и не са представени доказателства за изключване на правилото по чл. 127, ал. 1 ЗЗД, т.е. това, което е платено на кредитора се понася по равно от съдлъжниците, поради което във вътрешните им отношения, всеки един от тях следва да понесе сумата от 7 562, 98 евро /22 688, 95 евро, представляваща сбора от всички 120 броя месечни анюитетни вноски, всяка формирана от главница и възнаградителна лихва за целия срок на договора /3/.