Протокол с решение от ОСЗ № 1747 от 23.02.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 8639/2025
- Вид
- Протокол с решение от ОСЗ № 1747
- Подписан
- 23.02.2026
- В сила
- 20.03.2026
- Състав
- Пламена Недкова Славова - Милева
Цитирани разпоредби
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33 · Закон за потребителския кредит
ПРОТОКОЛ
№ 1747 гр. Пловдив, 23.02.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова Сложи за разглеждане докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20255330108639 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:43 часа се явиха:
***
Съдът, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и закона, намира следното:
Подадена е искова молба от Н. П. Д. срещу СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП АД. Твърди се сключен договор за кредит от 19.06.2024 г. за сумата от 1000 лв. Твърди се, че съгласно договора, параграф 4, ако в 3-дневен срок от подписването не бъде осигурено обезпечение чрез поръчителство, отговарящо на определени условия, кредитополучателят дължал неустойка в размер на 203,13 лв. Ищецът намира договора за недействителен, тъй като намира, че договорната лихва противоречи на добрите нрави, а е нарушен и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като не е посочен начинът на изчисляване на ГПР, а договорената неустойка съставлява скрито оскъпяване на кредита, която не е включена в ГПР. Ищецът твърди, че клаузата за неустойка противоречи на материалния закон, както и на разпоредбата на чл. 33 ЗПК. Въз основа на изложеното счита, че платените по договора суми се явяват недължимо платени и моли съдът да осъди ответника да плати на ищеца сумата от 30 лв., платена недължимо по клаузата за възнаградителна лихва, и 50 лв. по клаузата за неустойка, които бяха увеличени в днешното о.с.з, ведно със законната лихва от исковата молба. Претендират се разноски.
В срок е постъпил ОИМ. Ответникът оспорва предявените искове, твърди, че не са приложени доказателства за плащане, счита, че способът по чл. 190 ГПК не е предвиден, за да улеснява една от страните и съставлява доказване на отрицателен факт от ответника. Оспорва направеното искане за присъждане на адвокатски хонорар. Счита, че ищецът не е материално затруднен, тъй като е предявил множество дела пред съда и искането му е злоупотреба с права. При евентуалност възразява за прекомерност 1
Предявени са искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Съдът намира, че договорът за потребителски кредит е недействителен.
Видно от същия е уговорена неустойка в размер на 203,13 лв. при непредставяне на обезпечение, която не е включена в ГПР, за което може да се направи извод от размера на общата дължима сума, в която са включени само главницата и възнаградителната лихва.
Неустойката за непредставяне на обезпечение е конструкция, прикриваща допълнителна печалба за кредитора, тъй като неизпълнението на това задължение не води до преки вреди за кредитора. Ето защо като разход по кредита същата следва да бъде включена в ГПР, което не е сторено.
Нарушен е чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, а платените над размера на главницата суми за лихва и неустойка подлежат на връщане.
Съгласно справката, представена от самия ответник, размерът на тези вземания е 89,06 лв., платени за лихва, и 203,95 лв., платени за неустойка.
Следва същите да се присъдят на ищеца, ведно със законната лихва, както и разноски за държавна такса в размер на 22,14 евро и искания адвокатски хонорар от 204,52 евро. Не се оборват предпоставките по чл. 38 от ЗА, като хонорарът не се явява прекомерен с оглед проведените съдебни заседания и явяването на адвоката в открито съдебно заседание.
Така мотивиран
СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА “София Комерс Кредит Груп” АД с ЕИК 175302519, със седалище и адрес на управление в град София, Столична община – Район “Изгрев”, ул. “Васил Калчев”, бл. 58, ателие 6, да плати на Н. П. Д., ЕГН **********, от ***, по предявените от него искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, следните суми, платени от него, както следва: 45,53 евро/89,06 лв. за възнаградителна лихва и 104,27 евро/203,95 лв. за неустойка, недължимо платени над размера на главницата по договор за паричен заем от 19.06.2024г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 13.05.2025г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА “София Комерс Кредит Груп” АД с ЕИК 175302519, да плати: сумата от 22, 14 евро за държавна такса на Н. П. Д., ЕГН **********; сумата от 204,52 евро за адвокатски хонорар по чл.38 от ЗА на ***.
УКАЗВА на ответника, че може да плати присъдените суми по следната банкова сметка: ***.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок, който тече от днес за ищеца, а за ответника - от връчването му.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10,55 часа.
2
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ Секретар: _______________________
3