Решение № 1451 от 11.12.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1451 гр. Варна, 09.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20233100501843 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 07.07.2023г. на Прокуратурата на Република България срещу Решение №2263/22.06.2023г. по гр. дело №15413/2022г. на ВРС, 43-ти състав, в частта с което е осъдена ПРБ, на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, да заплати на З. К. Б., ЕГН**********, сумата от 1500.00лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие незаконно обвинение в извършване на престъпление по по чл.354а, ал.2, изр. 2, пр. посл., т.4, вр. ал.1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 НК, за което е признат за невиновен и оправдан с присъда №51/15.06.2021г. по НОХД №38/2021г. по описа на Окръжен съд – Варна, потвърдена с решение №41/23.03.2022г. по ВНОХД №291/2021г. по описа на Апелативен съд – Варна, изразяващи се в изпитани негативни емоции, страх, неудобство, стрес, унижение и притеснение, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2022г. до окончателното изплащане на задължението, както и за разноски съобразно осъдителната част.

Подадена е също и въззивна жалба от 12.07.2023г. на З. К. Б., ЕГН**********, срещу Решение №2263/22.06.2023г. по гр. дело

№15413/2022г. на ВРС, 43-ти състав, в частта с което е отхвърлен искът му з а осъждане на Прокуратура на Република България да му заплати 1 обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие незаконно обвинение в извършване на престъпление по по чл.354а, ал.2, изр. 2, пр. посл., т.4, вр. ал.1, изр. 1, пр. 4, алт.1 НК, за което е признат за невиновен и оправдан с присъда №51/15.06.2021г. по НОХД №38/2021г. по описа на Окръжен съд – Варна, потвърдена с решение №41/23.03.2022г. по ВНОХД №291/2021г. по описа на Апелативен съд – Варна, изразяващи се в изпитани негативни емоции, страх, неудобство, стрес, унижение и притеснение, за разликата над 1500.00лв. до претендираните 5000.00лв.

Във въззивната жалба на Прокуратура на Република България се твърди, че решението, в обжалваните му части, е неправилно и необосновано.

Не са събрани доказателства, че ищецът действително е претърпял неимуществени вреди или ако е търпял, те да са пряк резултат от повдигнатото му обвинение. Още повече, че З. Б. е бил многократно осъждан и в момента на привличането му за процесното деяние е изтърпявал ефективно наказание лишаване от свобода, тоест не е настъпила особена промяна в ежедневието му от новото обвинение. Евентуално счита присъденото от ВРС обезщетение за прекомерно по размер. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и за отхвърляне на иска в нея,евентуално за намаляване на обезщетението. В о.с.з. поддържа доводите си и искането си до съда.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна не депозира отговор, а в о.с.з. оспорва жалбата.

Във въззивната жалба на З. К. Б. се твърди, че решението, в обжалваните му части, е неправилно, незаконосъобразно, немотивирано и постановено при неправилен анализ на събраните по делото доказателства. В противоречие с правната и житейската логика и без да посочи аргумени ВРС не е кредитирал двамата свидетели на ищеца, показанията на които са точни, ясни, последователни и допълващи се. А щом не ги е възприел ВРС е следвало да отхвърли иска изцяло, което не е направил. Отделно ВРС не е оценил достатъчно негативните емоции на ищеца по време на престоя му в изолатора на затвора. Въззивникът не споделя и логиката на ВРС, че защото е бил осъждан 27 пъти досега, то той не може да търпи негативни изживявания от ново му неоснователно обвинение в друго престъпление, още повече че ако бъде признат за виновен по него би бил осъден на лишаване от свобода към горна граница и при строг режим. Освен това като е прекарал около три месеца в изолатор, заключен денонощно, въпреки очаквано скорошно освобождаване, за ищеца е било възможно да възникнат суицидни мисли.

ВРС не е приложел правилно и критерия „справедливост“ в конкретния случай. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и за пълно уважаване на предявения иск. В о.с.з. поддържа доводите си и искането си до съда.

2

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна не депозира отговор, а в о.с.з. оспорва жалбата.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от З. К. Б., ЕГН **********, иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца сумата от 5000.00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие незаконното му обвинение в извършване на престъпление по чл.354а, ал.2, изр. 2, пр. посл., т.4, вр. ал.1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 от НК, за което е привлечен като обвиняем на 15.12.2020г. и е признат за невиновен и е оправдан с присъда №51/15.06.2021г. по НОХД №38/2021г. по описа на ВОС, потвърдена с решение №41/23.03.2022г. по ВНОХД №291/2021г. по описа на Апелативен съд – Варна, влязло в сила на 28.04.2022г., изразяващи се в изпитани негативни емоции, страх, неудобство, стрес, унижение и притеснение, ведно със законната лихва от 28.04.2022г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на 15.12.2020г. бил привлечен като обвиняем по ДП № 1399/2019 г. по описа на Трето РУ-ОДМВР-Варна за престъпление по чл.354а, ал.2, изр. 2, пр. посл., т.4, вр. ал.1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 от НК (че на дата 31.10.2019г., в гр. Варна, в складово помещение в Затвора - гр. Варна, без разрешително, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества, съответно описани, на обща стойност 71.64лв., като деянието е при условията на опасен рецидив). След привличането обвиняемият бил разпитан, а по-рано, още на 31.10.2019г., е било извършено претърсване и изземване от складовото помещение в Затвора, с което действие било образувано и ДП.

Към 31.10.2019г. и към привличането на 15.12.2020г. Б. изтърпявал ефективно наказание „лишаване от свобода“, за срок от 5г. и 10м. в Затвора – Варна, считано от 07.06.2016г.

Твърди още, че с обвинителен акт от 13.01.2021г. на З. Б. било повдигнато обвинение от ВОП за горепосоченото деяние, по което било образувано НОХД №38/2021г. ВОС. С присъда №51/15.06.2021г. по това дело подсъдимият З. Б. бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. След протест на ВОП, пред Апелативен съд – Варна било образувано ВНОХД №291/2021г. по описа на съда, като с решение №41/23.03.2022г., въззивният съд потвърждил оправдателната присъда. Актът на ВАпС не бил обжалван и влязъл в законна сила през м.04.2022г.

Ищецът твърди и че НП срещу него е продължило повече от година и три месеца, а повдигнато му обвинение било за извършване на тежко по смисъла на НК престъпление, като в резултат на незаконното привличане по ДП и след това от незаконното обвинение в престъпление, той претърпял 3 неблагоприятни преживявания и състояния – стрес, несигурност, страх от ново осъждане (от 5г. до 15г.), избухливост, тревожност, подтиснатост, безсъние, нервност, затваряне в себе си, световъртеж, липса на апетит и други негативни емоции – всички от които счита за пряка последица от незаконно повдигнатото му обвинение.

Въз основа гореизложеното и на характера на обвинението, периода на процесуалните действия с участие на ищеца и преживяното в личен, морален и здравословен, аспекти от ищеца се моли за обезщетение в претендирания и справедлив според него размер.

Моли и за законна лихва върху обезщетението от деня на оправдаване.

По същество моли за уважаване на исковете и за съдебни разноски, като в о.с.з. лично и чрез пълномощник поддържа исканията си.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва само привличането на ищеца за обвиняем, повдигането на соченото обвинение срещу него и финалното оправдаване на ищеца по обвинението. Но всички други предпоставки на иска оспорва, като навежда и следните доводи: Твърденията на ищеца за негативни преживявания са силно преувеличени. Не са били реално претърпяни неимуществени вреди.

Ежедневието на ищеца не е било нарушено по никакъв начин, тъй като към този период той е изтърпявал ефективно лишаване от свобода в Затвора – Варна. Б. бил осъждан общо 27 пъти за доказани престъпления, като с последната присъда бил лишен от свобода за 5г. и 10м. Няма и медицински доказателства за увреждания на здравето. Размерът на ищцовата претенция е силно завишен и не е съобразен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, с икономическата обстановка в страната и със съдебната практика в аналогични случаи. Моли за отхвърляне на иска. В о.с.з. поддържа доводите и искането си до съда.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните няма спор и се потвърждава от приложеното в оригинал ДП, че: на 15.12.2020г. З. Б. е бил привлечен като обвиняем по ДП № 1399/2019г. по описа на Трето РУ-ОДМВР-Варна за престъпление по чл.354а, ал.2, изр. 2, пр. посл., т.4, вр. ал.1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 от НК (че на 31.10.2019г., в гр. Варна, в складово помещение в Затвора - гр. Варна, без разрешително, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества, съответно описани, на обща стойност 71.64лв., като деянието е при условията на опасен рецидив); по-рано, още на 31.10.2019г., било извършено претърсване и изземване от складово помещение в Затвора, с което действие било образувано и самото ДП.

Между страните няма спор и се потвърждава от приложеното в оригинал НОХД, ВНОХД още, че: с обвинителен акт от 13.01.2021г. на Б. било повдигнато обвинение от ВОП за горепосоченото деяние, по което е било образувано НОХД №38/2021г. ВОС; с присъда №51/15.06.2021г. по това 4 дело подсъдимият З. Б. е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение; след протест на ВОП, пред Апелативен съд – Варна било образувано ВНОХД №291/2021г. по описа на съда, като с решение №41/23.03.2022г., въззивният съд потвърждил оправдателната присъда; актът на ВАпС не бил обжалван и влязъл в законна сила през м.04.2022г.

От приобщеното ДП се изяснява още, че в хода на ДП, с участието на обвиняемия са били извършени следните действия: разпит, предявяване на разследването и повторно същото на друга дата. От НОХД и ВНОХД е видно, че в о.с.з. пред ВОС и ВАпС подсъдимият се е явявал и се е защитавал лично и чрез пълномощник.

От представената електронна справка за съдимост с бюлетините към нея се установява, че З. Б. е бил осъждан 27 пъти до момента на привличането му като обвиняем по процесното ДП, включително многократно на „лишаване от свобода“ ефективно. Към 31.10.2019г. и към привличането по ДП на 15.12.2020г. Б. е изтърпявал ефективно наказание „лишаване от свобода“, за срок от 5г. и 10м. в Затвора – Варна, считано от 07.06.2016г.

Показанията на св. Ив.Н. съдът цени като базирани на личните му впечатления за част от обстоятелствата. От тях се изяснява, че двамата със З.

Б. са изтърпявали „лишаване от свобода“ в Затвора – Варна, по едно и също време. През есента на 2019г. на Б. било повдигнато обвинение в извършване на престъпление свързано с наркотици, вследствие на което било образувано дело, а ищецът бил заключен в изолатор – единична килия, в която лишеният от свобода бил заключен денонощно с право на 1 час престой на открито, само на обозначено място. През този период Б. и свидетелят не са се виждали, но успявали да говорят през прозорец на килията на Б.. Св. Н. знаел, че ищецът не бил виновен в извършване на престъплението с наркотиците. Б. приел много тежко престоя си в изолатора, който продължил около три месеца, като дори му окапали зъбите. След като бил освободен от изолатора ищецът бил променен – бил потиснат и депресиран, гледал с празен поглед.