Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1432 от 28.04.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 7001/2022
Вид
Решение № 1432
Подписан
28.04.2023
В сила
26.05.2023
Състав
Иван Стойнов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1432 гр. Варна, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20223110107001 по описа за 2022 година

Производството е образувано по подадена искова молба от „Д.З.“ АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр. С. бул. „К.Д.“ № 68, срещу О.В., БУЛСТАТ ........ с адрес: гр. Варна, бул. „О.П.П.“ № 43, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 324,28 лв. /триста двадесет и четири лева и двадесет и осем стотинки/, включваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 210874206/15.06.2021 г. в размер на 309,28 лв. и ликвидационни разноски в размер на 15 лв., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба /31.05.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението и сумата от 26,21 лв. /двадесет и шест лева и двадесет и една стотинки/ обезщетение за забава за периода 14.08.2021 г. – 30.05.2022 г., на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.

В исковата молба ищецът „Д.З.“ АД твърди, че на 22.12.2020 г. е сключил с Г. П. П. договор за комбинирана застраховка „А.“ за л.а. ......“, с рег. № ..... със рок на действие от 23.12.2020 г. до 22.12.2021 г., при уговорено покритие „Пълно Каско“ на рисковете, съгласно ОУ. Излага, че на 10.06.2021 г. в гр. Варна на ул. „Антим I“ е реализирано ПТП, при което застрахованото МПС, управлявано от Г. П., попада в необезопасено и необозначено от ответника препятствие на пътното платно – дупка, в резултат на което претърпява имуществени вреди, описани детайлно в опис-заключение. Сочи, че за вредите е изготвена експертна оценка и за възстановяването им дружеството е определило сума от 309,28 лв., която е заплатило като застрахователно обезщетение на 17.06.2021 г., като във връзка с ликвидацията е реализирало и обичайни разноски в размер на 15 лв. Твърди, че съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу възложителя на възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Счита, че ответникът О.В. отговаря за тези вреди доколкото не е поддържала в изправност пътния участък, който се намира в границите на общината и не е включен в списъка на републиканските пътища и отговорността за поддържането му е на общината съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗП. Сочи, че с писмо от 04.08.2021 г. е поканил ответника доброволно да заплати дължимата сума, но това не е сторено. Моли за осъждане на 1 ответника да заплати претендираните суми и за присъждане на разноски.

Ответникът О.В. е подал в срок отговор на исковата молба, с който оспорва исковете.

Счита, че водачът на МПС не се е съобразил с разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП да управлява превозното средство със съобразена с пътните и метеорологичните условия скорост, което е довело до настъпването на ПТП и вредите по автомобила. Твърди, че претендираните суми са завишени и подлежащите на възстановяване щети са в по-малък размер. Оспорва механизма на настъпване на вредите и счита, че същите не могат да настъпят по посочения начин. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

В постъпилите преди открито съдебно заседание писмени молби страните поддържат наведените искания и възражения. В съдебно заседание страните не изпращат представители.

След преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за установено от фактическа и страна следното:

По делото е представено копие от застрахователна полица №

0312200340030931/22.12.2020 г., ведно с копие от ОУ, от които е видно, че за периода от 23.12.2020 г. до 22.12.2021 г. между ищеца „Д.З.“ АД и увреденото лице Г. П. П. е имало валидно застрахователно правоотношение – комбинирана автомобилна застраховка „А.“ за лек автомобил ......“, с рег. № ..... при уговорено покритие „Пълно Каско“ на рисковете.

Посредством представените копие от искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“ от 15.06.2021 г., копие от свидетелство за регистрация № 011032297, копие от контролен талон № 5886732, копие от опис-заключение на вреди на МПС от 15.06.2021 г., цветни фотоснимки на процесния автомобил и на ПТП и копие от опис-заключение по претенция № 210874206/16.06.2021 г. се установява, че застрахователното събитие е настъпило на 10.06.2021 г., като по време на движение по ул. „Антим I“, гр. Варна лицето Г.

П. П. при управление на собствения му лек автомобил ......“, с рег. № .... попаднало в необозначена и необезопасена дупка, при което настъпило увреждане на автомобила.

Заведена е щета № 210874206/15.06.2021 г., по която застрахователят е изготвил описзаключение за вредите по МПС, като извършилият огледа експерт-оценител е констатирал следните увреждания по автомобила: гума задна лява „Bridgestone Turanza“ 255/35/18 DOT 4817, джанта задна лява и гума предна лява Bridgestone Turanza“ 255/40/18 DOT 4718. За покриване на посочените увреждания, представляващи покрит застрахователен риск, „Д.З.“ е определило обезщетение в размер на 309,28 лева.

По делото е представено копие от преводно нареждане от 17.06.2021 г., от което е видно, че „Дженерали Застарховане“ АД е заплатило на Г. П. П. сумата от 309,28 лева, като основание за плащането е посочена щета № 210874206. Посочен е и рег. № на МПС – .....

Ищецът е отправил представената по делото регресна покана от 27.07.2021 г. до О.В., получена от последната (видно от представеното копие от обратна разписка), с която уведомява ответника за настъпилото застрахователно събитие и за извършеното плащане в размер на 309,28 лв., като претендира възстановяване на заплатената сума, ведно с направените ликвидационни разноски в размер на 15 лв. – сума възлизаща общо на 324,28 лв. Предоставен е 7-дневен срок на Общината, считано от получаване на поканата за доброволно заплащане на сумата.

Видно от изготвеното експертно заключение, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, по назначената съдебна автотехническа експертиза е, че механизмът на настъпване на щетите отговаря на посоченото от ищеца застрахователно събитие, за което е завел щета, определил и изплатил обезщетение, като този механизъм може да доведе до настъпване на описаните щети. В тази връзка вещото лице излага, че на 10.06.2021 г. на ул. „Антим I“ в гр. Варна управлявания от Г. П. П. лек автомобил ......“ , с рег. № .... е попаднал с предно ляво и задно ляво колело в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно за движение, при което са настъпили съприкосновения с ръба на дупката, довели до увреждания – разкъсвания на страничните слоеве на борда на автомобилните гуми, тяхното разхерметизиране и деформация, както и увреждане на покритието на 2 външния ръб на джанта на задно ляво колело. Посочва, че процесните увреждания са възможен резултат от ПТП с описания механизъм. Като обща стойност на щетите определя сумата от 658,85 лева, включваща 358,41 лв. за гума задна лява, 90 лв. за джанта задна лява и 210,44 лв. за гума предна лява. Направените от застрахователя разходи в размер на 15 лева за оглед и експертиза съответстват на обичайните такива при такъв тип щети.

От събраните гласни доказателства посредством проведения разпит на допуснатия на ищцовата страна свидетел Г. П. П., чийто показания съдът кредитира изцяло, се установява, че на 10.06.2021 г. попаднал в необезопасена дупка на ул. „Антим I“ в гр. Варна, което довело до спукване на две от гумите на автомобила му и изкривяване на едната джанта. Тъй като валяло дъжд и дупката била пълна с вода, тя не се забелязвала. Скоростта му на движение била ниска. Сочи, че няма съставен акт за административно нарушение.

При така установените фактически констатации, настоящият състав достигна до следните правни изводи:

Според разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД.

За успешното провеждане на осъдителен иск с посочената правна квалификация в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице, както и че застрахователят е заплатил застрахователно обезщетение за настъпилото застрахователно събитие на посоченото основание и в посочения размер, включително и че е направил разноски в посочения размер. Наред с това следва да бъде установен и фактическият състав на деликтната отговорност в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД, която предвижда безвиновна (обективна) отговорност на възложителя на дадена работа за вредите причинени при или по повод изпълнението й от третите лица, на които е възложена, а именно възлагане на работата от ответника на трети лица; противоправно поведение на тези трети лица, осъществено при или по повод изпълнение на работата, от което да са настъпили вреди, тоест наличие на причинна връзка между противоправното поведение и вредите. Необходимо е и наличие на вина у лицето, на което е възложена работата, която се предполага на осн. чл. 45, ал. 2 от ЗЗД – в тежест на ответника е да обори презумпцията за вина.

В настоящия случай се установи, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение на увреденото лице Г. П. П. в размер на 309,28 лева на основание валидно застрахователно правоотношение по договор за комбинирана автомобилна застраховка „А.“ за лек автомобил ......“, с рег. № ..... при уговорено покритие „Пълно Каско“ на рисковете при реализиран застрахователен риск – настъпило ПТП на 10.06.2021 г. (датата се обхваща от периода на застраховката), от което са причинени увреждания по автомобила и по-конкретно на задна лява гума, задна лява джанта и предна лява гума.

Процесното събитие се е осъществило на ул. „Антим I“ в гр. Варна, като причина за настъпване както на самото ПТП, така и на уврежданията по автомобила, довели до необходимост от заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца е била необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, в която водачът на лекия автомобил е навлязъл, като изводът за така посочения механизъм на процесния инцидент се подкрепя както от представените писмени доказателства, така и от изготвеното заключение по назначената съдебна автотехническа експертиза и дадените от разпитания в о.с.з свидетел показания.

От друга страна, задължението за поддържане на процесния пътен участък, представляващ местен общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от ЗП, е възложено по силата на чл. 8, ал. 3 и чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 от ЗП на ответната община. Съгласно цитираните норми задължение на О.В. е да поддържа общинските пътища, което представлява дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и 3 защита на пътищата, водене на техническа отчетност на пътищата – пар. 1, т. 14 от ДР на ЗП. Наред с това в чл. 167, ал. 1 от ЗДвП е предвидено задължение за лицата, които стопанисват пътя да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствия по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Следователно касае се за общински път, който е публична общинска собственост, като посоченият пътен участък попада в обхвата на общинските пътища, които следва да се стопанисват от общината, на чиято територия се намират, която в настоящия случай се явява именно О.В.. Тя като собственик на посочения пътен участък е длъжна да изпълнява задълженията си по поддръжка на пътната инфраструктура посредством възлагане на определена работа на лица – нейни служители, които следва да вземат съответни мерки при необходимост, включително и да обезопасят и обозначат дупките на пътното платно, за да осигурят безопасно придвижване по пътищата на всички участници в движението. От така изложеното следва да се направи извод за наличие на противоправно поведение, изразяващо се в бездействие на служителите, на които О.В. е възложила работата по поддържане на общинските пътища.