Решение № 3455 от 06.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3455 гр. Пловдив, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20255330114811 по описа за 2025 година

Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 55 ЗЗД.

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Т. М. Г., ЕГН **********, срещу „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2017,46 евро, която е платена от ищеца и е получена от ответника при начална липса на основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.10.2025 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че в периода от 12.01.2022 г. до 07.03.2023 г. ищцата е заплатила на ответника сума в общ размер на 3945,80 лева, чрез системата на „Изипей“, както следва: сумата от 775,27 лв. – платена на 12.01.2022 г.; сумата от 160,65 лв. – платена на 23.06.2022 г.; сумата от 860,88 лв. – платена на 11.07.2022 г.; сумата от 240 лв. – платена на 17.08.2022 г.; сумата от 240 лв. – платена на 15.09.2022 г.; сумата от 1034 лв. – платена на 17.10.2022 г. сумата от 14,15 лв. – платена на 30.12.2022 г. и сумата от 620,50 лв. – платена на 07.03.2023 г.

Ищцата твърди, че към датите на извършване на плащанията не е имала каквито и да било парични задължения към ответното дружество. Въпреки това от страна на ответника се претендирало заплащането на горепосочената сума. Счита, че не е налице правно основание за получаване от ответника на така платената сума. В случай, че по делото се установи наличие на правоотношение по договор за потребителски кредит, то се твърди, че същият е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който е становище за недопустимост на предявения иск, а по същество – за неговата неоснователност. Счита, че е налице злоупотреба с процесуални права от страна на ищцата, доколкото същата твърди, че за конкретен период от време е платила конкретно посочена сума в полза на ответника и същевременно поддържа, че между страните не са налице договорни правоотношения.

Излагат се съображения и за нередовност на исковата молба, доколкото в нея се съдържали 1 общи твърдения, без да се представят каквито и да било доказателства от страна на ищеца.

Предвид това, ответната страна счита, че исковата молба следва да бъде оставена без движение, като се дадат указания на ищеца да представи доказателства в подкрепа на твърденията си. В случай че такива не бъдат представени, то е направено искане исковата молба да бъде върната, а производството по делото да бъде прекратено. В случай че исковата молба се приеме за редовна и допустима, ответникът счита исковата претенция за неоснователна и недоказана, като отрича възникването на посочените в обстоятелствата част на исковата молба факти. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски по делото.

Възразява за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.

По делото е постъпило писмено становище от ищцовата страна във връзка с направените от ответника в писмения отговор възражения за нередовност на исковата молба и недопустимост на предявения иск. В същото се посочва, че ищцата е платила процесните суми на ответното дружество без наличие на правно основание за това – по прекратени правоотношения. Ищцата поддържа, че към датата на извършените плащания не е имала каквито и да било парични задължения към ответника. Счита, че възраженията в писмения отговор касаят основателността на исковата претенция и са по същество на спора.

Съдът с Определението за насрочване на делото е намерил, че предявеният осъдителен иск е допустим, доколкото ищецът твърди, че претендираната в настоящото производство сума е платена на ответника „Вивус.БГ“ ЕООД, срещу което дружество е насочена и исковата претенция.

В тази връзка, в исковата молба са изложени твърдения и е отправено съответно искане, което се поддържа от ищеца и в постъпилото по делото писменото становище.

Възражението на ответника за нередовност на исковата молба е неоснователно, тъй като представянето на доказателства в подкрепа на твърденията на страните е тяхна преценка във връзка със съществото на спора.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

По делото са приети като писмени доказателства представени от ищцата 8 бр. разписки в оригинал от „Изипей“, издадени за периода 12.01.2022 г. – 07.03.2023 г. за общо сума в размер на 2017,46 евро. От анализа на разписките не се установява за какво са превеждани сумите в полза на ответника тъй като в тях няма посочено основание.

В първо о.с.з от 09.03.2026г. ищецът увеличава иска от първоначалния заведен размер 50 лева на сумата от 2017,46 евро.

С Определение № 3883/26.03.2026г. съдът е отменил дадения ход по същество на делото и с оглед допуснатото изменение на предявения иск е дал възможност на ответника да ангажира доказателства.

Ответникът с възражение вх. № 26605/16.03.2026г. е представил специални условия към договор за кредит № ********* от 14.12.2021г. за сумата от 750 лева; Договор за кредит № ********* от 25.05.2022г. за сумата от 700 лева, ведно с анекс за удължаване на срока от дата 23.06.2022г. към договор за кредит № ********* от 25.05.2022г.; Договор за кредит № ********* от 18.07.2022г. за сумата от 1000 лева, ведно с два броя Анекси към договор № ********* от 18.07.2022г.за удължаване на срока; Договор за кредит № ********* от 06.02.2023г. за сумата от 600 лева ведно с извлечение от програмния си продукт относно така посочените договори.

Ищецът е възразил по приемането на специалните условия към договорите тъй като счита, че това доказателствено искане е преклудирано.

Искането не е преклудирано, тъй като е заявено след изменение на иска по чл. 214 2

ГПК, т.е ответникът представя доказателствата за основанието и размера на задълженията на ищцата, които последната е погасявала с 8-те броя разписки след като тези разписки са представени от ищеца и след като съдът е допуснал изменението на иска. Не може да се отрече правото на ответника да посочва и представя нови доказателства след като е допуснато изменение на иска по отношение размера на претенцията. Претенцията е с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД и имплицитно е свързана със сумите, чийто размер е увеличен от ищеца, ответникът изрично в отговора на исковата молба е оспорил, че сумите, които се претендират като недължимо платени са получени въз основа на правно основание, а конкретният размер, доказва след изменението на иска с прилагането като писмени доказателства на специалните условия по договорите за кредит.

За да проведе успешно доказване на предявения иск ищецът е следвало да установи, че процесните 4 договора за кредит са недействителни – такова възражение е заявено бланкетно още с исковата молба по чл. 22 ЗПК, но в о.с.з от 03.06.2026г. след отмяна ход по същество ищецът нито го конкретизира, нито го допълва, нито пък прави конкретни искания по доказателствата най-малкото да бъде задължен ответникът да представи договорите, за да се извърши преценка недействителни ли са същите поради нарушение на императивните норми на ЗПК и ЗЗД. Ищецът не иска и справка за извършените плащания по договорите, за да се прецени каква сума е погасена за чиста главница и има ли суми надплатени по тези договори за лихви, неустойки и такси, които биха подлежали на връщане ако договорите бъдат обявени за недействителни. Ищецът бланкетно със своя молба вх. № 56672/04.06.2026г. прави оспорвания, че сумите по договорите не са получени, че те не са подписвани, но не заявява искане до съда да задължи ответника да заяви дали ще се ползва от оспорените документи, не заявява искане да се задължи ответника да представи оспорените документи. Всичко това води до невъзможност настоящата инстанция нито да провери договорите валидни ли са, нито подлежи ли на възстановяване някаква сума по реда на чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД в полза на ищцата извън чистата стойност на главницата и каква е тази сума, респ. как се отнася тази сума към общо претендираната за възстановява предмет на иска.

Същевременно не може да се отрече че при наличието на 4 броя договори сключени с ищцата същата очевидно като е извършвала 8 броя плащания чрез изи пей в полза на ответника го е правела със знанието, че има задължения към това дружество, т.е ответникът доказва знание у ищеца, че като е извършвал плащания, то тези плащания са правени въз основа на правни основания – договори за потребителски кредити, което автоматично изключва твърдението на ищеца че сумите са платени без основание.

Предвид на гореизложеното предявения иск подлежи на отхвърляне, а на основание чл. 78 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 евро.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Т. М. Г., ЕГН **********, против „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458 с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2017,46 евро, която е платена от ищеца и е получена от ответника при начална липса на основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.10.2025 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Т. М. Г., ЕГН ********** да заплати в полза на „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458 сумата от 100 евро, която представляват разноски за настоящата инстанция за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4