Решение № 35 от 20.01.2022, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Ямбол, 20.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Христова И.а при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова И.а Гражданско дело № 20212330102143 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „ЮЦБ“ООД против СТ. П. ИВ. , с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***/2020 г. на ЯРС – 99,90 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги от 27.06.2017 год., както и разноски в производство.

В исковата молба се посочва, че по заявление на ищеца е издадена ЗИ по горепосоченото ч.гр.д., срещу която длъжникът възразил в законоустановения срок , което поражда правният му интерес от предявяване на настоящия иск.

Посочва се, че въз основа на сключени с мобилния оператор с търговска марка „БТК“ЕАД договори ответникът ползвал предоставени мобилни услуги под съответния клиентски номер. Между праводателя на ищеца и ответника бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 16.05.2016 год., с което абонатът добавил за ползване мобилен номер при избран тарифен план, с месечна абонаментна такса и за срок от 24 месеца. На 27.06.2017 год. потребителят добавил ползване на мобилен номер с месечна абонаментна такса 19, 99 лв. с ДДС и за срок от 24 месеца. Въз основа на сключените договори били издадени фактури за отчетен период 22.07.2017 – 22.10.2017 год.

Незаплащането в срок на потребени далекосъобщителни услуги обусловило правото на БТК да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната , в който случай имал право и на неустойка, която ищецът изчислява на сумата от 99,90 лв.- сбор от трикратния размер на месечните такси за всяка абонаментна услуга от сключения договор.

Активната си легитимация ищецът обосновава с качеството си на цесионер по договор за цесия сключен между цедента „БТК“ЕАД със „С.Г.Груп“ ООД и договор за прехвърляне на вземанията от 01.10.2019 год., сключен между „С.Г.Груп“ООД и „ЮБЦ“ООД, който счита, че е надлежно съобщен на ответника, за което излага 1 подробни съображения. Иска се уважаване на иска, както и присъждане на разноски за заповедното и исковото производство.

В депозирания отговор особения представител на ответника оспорва претенцията. Твърди, че договор от 16.05.2016 год. е бил за срок от две години и е изтекъл на 16.05.2018 год., поради което не можело да се претендира неустойка по изтекъл договор. С оглед обстоятелството, че вземането се претендирало въз основа на договор за цесия, следвало да бъде доказано, че и по двата договора дължащата се сума не е заплатена до датата на предявяване на исковата молба.

В съдебно, ищецът не изпраща представител.

Ответникът се представлява от особен представител, който оспорва иска.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д.

№***/2020 год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя исковите суми. Предвид , че длъжникът е уведомен по реда на чл.47,ал.4 от ГПК и в едномесечния срок от уведомяването си за това, заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.

Приложен е договор от 16.05.2016 год., сключен между „БТК“ЕАД и ответника, по силата на който на последния е предоставена мобилна услуга при месечна абонаментна такса в размер на 19,99 лв. с ДДС и мобилен апарат. Договорът е сключен за срок от 24 месеца. В същия е предвидено и, че ако бъде прекратен преди изтичане на крайния му срок по искане или вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка в размер на оставащите до края на срока на договора, но не повече от трикратния им размер месечни абонаменти по техния стандартен размер без отстъпка.

Представен е и договор от 26.07.2017 год., сключен между „БТК“ЕАД и ответника, по силата на който на последния е предоставена мобилна услуга при месечна абонаментна такса в размер на 19,99 лв. с ДДС. Договорът е сключен за срок от 24 месеца. В същия е предвидено и, че ако бъде прекратен преди изтичане на крайния му срок по искане или вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка в размер на оставащите до края на срока на договора, но не повече от трикратния им размер месечни абонаменти за услугите. В този договор ответникът е посочил, че желае услугите по него да се включат в общата сметка по абонатен № *** идентичен с този по договор от 16.05.2016 год./

Приети са и ОУ на оператора.

Представени са още фактура от 22.08.2017 год. , със срок за плащане 08.09.2017 год. за сумата от 90,45 лв.- услуги, подробно описани на стр. 2 и баланс по предходен период; фактура от 22.09.2019 год. със срок за плащане 09.10.2017 год. за сумата 126, 93 лв. – услуги и баланс по предходен период; фактура от 23.10.2017 год., със срок за плащане 08.11.2017 год. за сумата 104, 73 лв. – услуги и баланс по предходен период; фактура от 22.11.2017 год., със срок за плащане 09.12.2017 год. на стойност 457,80 лв.

– корекции/представляващи неустойки/, дарения и услуги от партньори и баланс по предходен период. Всички описани фактури са за клиентски № ***, посочен и двата гореописани договора.

Прието е и копие от договор за прехвърляне на вземанията, сключен на 2

16.10.2018 год., между „БТК“ЕАД– цедент и „С.Г.Груп“ООД– цесинер, по силата на който са прехвърлени вземания, подробно описани в Приложение №1. В чл. 5 от договора е посочено, че от датата на подписването му цесионерът се счита изрично упълномощен за уведомяване на длъжниците по прехвърлените вземания по реда на чл. 99,ал.3 от ЗЗД.Видно от потвърждение за прехвърляне на вземането , описаното в същото вземане срещу ответника в размер на 99,90 лв. е прехвърлено по силата на договор от 16.10.2018 год.

Прието е копие от договор за прехвърляне на вземанията от 01.10.2019 год., сключен между „С.Г.Груп“ООД – цедент и „ЮБЦ“ЕООД – цесионер, по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера свои вземания, по Договор за прехвърляне на вземанията от 16.10.2018 год. , индивидуализирани в Приложение №1- неразделна част от договора.

Представено е още Извлечение от Приложение №1 към договор за цесия от 15.06.2021 год., касаещо вземане срещу ответника на стойност 99,90 лв.

Ищецът е приложил към исковата молба Уведомление за цесия по чл. 99,ал.3 от ЗЗД от „БТК“ЕАД , действащо чрез пълномощника си „С.Г.Груп“ООД и от последното дружество в качеството си на цедент по договор за цесия от 01.10.2019 год., адресирано до ответника С.И..

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Правното основание на предявения иск е чл. 422 от ГПК и чл. 92 от ЗЗД.

Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.

В настоящото производство в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а именно, че между праводателя му и ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение по повод договор за далекосъобщителни услуги, с твърдените съществени уговорки, че праводателят му е изправна страна по договора, доставил е твърдените услуги, вкл. размера на претенцията си, както и надлежно съобщаване на цесията по реда на чл. 99 от ЗЗД.

Според съда безспорно се установи по делото, че праводателят на ищеца и ответника са били във валидно облигационно отношение по повод сключени договори за предоставяне на мобилни услуги от 16.05.2016 год. и 27.06.2017 год.

Предвид липсата на оспорване, съдът приема, че с полагане на подписа си ответникът, в качеството си на абонат е потвърдил, че е запознат със съдържанието на договорите, с ОУ , съгласен е с тях и ги приема.

Основните възражения на ответника са , че договор от 16.05.2016 год. е изтекъл с изтичане на двугодишния срок, поради което не може да се претендира неустойка по изтекъл договор, както и че ищецът следвало да докаже, че до датата на исковата молба дължащата се сума не е заплатена.

Съдът намира, че между стария кредитор на ответника и ищеца е сключен валиден договор за цесия , който е надлежно съобщен на длъжника. За да има действие договорът за цесия по отношение на длъжника, той следва изрично да бъде уведомен за извършеното прехвърляне и това уведомяване да е направено от цедента/ стария кредитор/ като това задължение на цедента има за цел да защити длъжника срещу 3 ненадлежно изпълнение на неговото задължение, тоест срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Законодателят е въвел изискването съобщението за прехвърленото вземане да бъде извършено именно от стария кредитор, за да се създаде правна сигурност за длъжника и за да се обезпечи точното изпълнение на задължението му. Допустимо е по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД, предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Според Решение №123 / 24.06.2009г. по т.д. №12/2009 год., 2 т.о. на на ВКС, законът не поставя изрично изискване за начина, формата и момента на съобщаването на цесията, затова съобщаването може да се извърши и в хода на съдебното производство по предявен иск за прехвърлено вземане/ какъвто е настоящия случай/ и няма как да бъде ингорирано като по правилата на чл.235 ал.3 от ГПК следва да се вземе предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, който е от значение за спорното право. Характер на такова съобщаване в хода на висящ процес няма самата искова молба, а връченото със самата искова молба уведомление за извършена цесия, изходящо от цедента и адресирано до длъжника. Установи се по несъмнен начин в настоящия казус, че към исковата молба е приложено уведомително писмо , изходящо от цесионера, в качеството му на пълномощник на цедента по договор от 16.10.2018 г. и в качеството му на цедент по договор за прехвърляне на вземанията от 01.10.2019 год., и адресирано до ответника, с което е уведомен за извършената цесия, като препис от това уведомление , ведно с препис от исковата молба са връчени на особения представител на ответника в хода на процеса.

Съдът намира за неоснователно възражението, че ищецът следва да докаже, че претендираната сума не е заплатена до завеждане на иска. Напротив по правилата на чл. 154,ал.1 от ГПК ответникът е този, който следва да установи благоприятния за него факт на извършено плащане, така както му е указано и с доклада по делото. Такива доказателства от негова страна не са ангажирани в процеса. Освен това следва да се има предвид, че действително договорът от 16.05.2016 год. е бил сключен за период от 24 месеца, т.е. за срок до 16.05.2018 год. От наличните по делото данни се установява, че е налице неизпълнение на задължението на абоната в срока на действие на договора да извърши плащане на дължими суми за потребени услуги по представените фактури за периода 22.07.2017 – 22.10.2017 год., т.е. услуги предоставени в срока на действие на договора, което е довело до пораждане правото на доставчикът на услугите да прекрати едностранно същия по вина на потребителя/включително да прекрати допълнително сключения договор от 27.06.2017 год./ и съответни да начисли неустойка, предвидена в индивидуална клауза и в двата договора. Ето защо неоснователно е и възражението, че договорът е изтекъл, напротив той е едностранно прекратен от изправната страна по него.

Други възражения за недължимост на сумата не са ангажирани. Въпреки това и за пълнота следва да се посочи, че Законът за електронните съобщения урежда изрично случаите на недължимост на неустойка в хипотези на безвиновно прекратяване от потребителя на договор за мобилни услуги -в чл. 228, ал. 5 вр. с ал. 3 -при едностранно прекратяване на срочен договор за мобилни услуги в периода на влизането му в сила и в чл. 229а, ал. 1 -при едностранно прекратяване на безсрочен договор за мобилни услуги. Извън изрично уредените случаи уговарянето на неустойка при предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, което има действие занапред, е допустимо (арг. и от чл. 228, ал. 1, т. 4, б. "в" ЗЕС), т.е. законът изрично признава правото на 4 кредитора да обезпечи изпълнението с неустойка. В процесния случай договорната клауза е в съответствие със специалния закон, като касае обезпечаването на срочен договор извън посочените законови хипотези на недължимост на неустойка. Искът за неустойка се основава на клауза, съдържаща се и в индивидуалния договор. Самото прекратяване е уредено в Общите условия. Задължението за неустойка се предпоставя от неспазване на задължение от потребителя, който в случая не е заплатил предоставените мобилни телефонни услуги. Прекратяването на услугите е безспорен факт, т.е. операторът е упражнил правото си да прекрати договора едностранно.