Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 531 от 24.04.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 1027/2022
Вид
Решение № 531
Подписан
24.04.2026
Състав
Райна Стефанова

Цитирани разпоредби

  • чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.176, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 229, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 229, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 366 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 230 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 232, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 233, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 236, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.236, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 238, изр. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.36 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 206, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 301 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 531 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-19, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова при участието на секретаря Маргарита Ив. Д.а като разгледа докладваното от Райна Стефанова Търговско дело № 20221100901027 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба с вх.№ 32984/30.05.2022 година, уточнена с молба вх.№ 43463 от 08.07.2022 година, на „БУЛГАРГАЗ БГ“ ООД, с ЕИК 201811666, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. ********, представлявано от управителя Д.Н.Г., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, срещу „ПРОМИШЛЕНА ЕНЕРГЕТИКА“ АД, с ЕИК 838180083, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул. „********, представлявано от изпълнителния директор С.И.Ч., за заплащане на следните суми:

- 32 400 лв. - общ размер на главниците, съгласно споразумение между страните от 12.06.2020 г.;

- 5523 лв. - общ размер на законната лихва за забава от датата на падежа на всяка вноска до 30.05.2022 година;

- законна лихва върху главниците от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

Ищецът твърди, че по молба на И.Ч. - изпълнителен директор на „Овергаз Инженеринг“ АД и баща на управителя на ответното дружество С.Ч., на 03.11.2017 г. заплатил по банков път задължение на „Овергаз Инженеринг“ АД към „Промишлена енергетика“ АД в размер на 36 000 лева, което „Овергаз Инженеринг“ АД не можело да изпълни поради финансови затруднения. Поддържа, че е следвало да бъде сключено тристранно споразумение между „Овергаз Инженеринг“АД, „Булгаргаз БГ“ ООД и „Промишлена енергетика“ АД, по силата на което „Промишлена енергетика“ 1

АД да върне на ищцовото дружество платената сума от 36 000 лева. Сочи, че с И.Ч. многократно били проведени разговори и срещи и че на 12.12.2018 г. е изпратил на „Промишлена енергетика“ АД проект на споразумение, но такова не е било подписано. Твърди, че по-късно бил разбрал, че И.Ч. е освободен от заеманата длъжност.

Сочи, че на 12.06.2020 г. между „Промишлена енергетика“ АД и „Булгаргаз БГ“ ООД е било подписано процесното споразумение, задължаващо ответника да погаси задължението към „БУЛГАРГАЗ БГ“ ООД в общ размер на 36 000 лева, което следвало да бъде заплатено на равни месечни вноски по 3600 лева, последната вноска от които през месец април 2021 година.

Излага твърдения, че на 07.04.2021 г. ответникът е погасил една вноска в размер на 3600 лева, като не е правил други погашения. Поддържа, че непогасеният остатък от задължението възлиза на 32 400 лева.

Моли съда да осъди ответника „Промишлена енергетика“ АД да му заплати сумата от 32 400 лева - главница, 5523 лева - лихви, изчислени от датата на падежа на всяка дължима вноска до 30.05.2022 г. и законна лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението.

С уточнителна молба с вх. № 41423/02.05.2023 г. (л.186) ищецът е приложил справка по чл. 366 ГПК относно размера и периода на законната лихва върху всяка от главниците от 3600 лева, както следва:

- за главница с падеж 10.07.2020 г. – законна лихва за периода 11.07.2020 г.

– 30.05.2022 г. в размер на 690 лева;

- за главница с падеж 10.08.2020 г. – законна лихва за периода 11.08.2020 г.

– 30.05.2022 г. в размер на 659 лева;

- за главница с падеж 10.09.2020 г. – законна лихва за периода 11.09.2020 г.

– 30.05.2022 г. в размер на 628 лева;

- за главница с падеж 10.10.2020 г. – законна лихва за периода 11.10.2020 г.

– 30.05.2022 г. в размер на 598 лева;

- за главница с падеж 10.11.2020 г. – законна лихва за периода 11.11.2020 г.

– 30.05.2022 г. в размер на 567 лева;

- за главница с падеж 10.12.2020 г. – законна лихва за периода 11.12.2020 г.

– 30.05.2022 г. в размер на 537 лева;

- за главница с падеж 10.01.2021 г. – законна лихва за периода 11.01.2021 г.

– 30.05.2022 г. в размер на 506 лева;

- за главница с падеж 10.02.2021 г. – законна лихва за периода 11.02.2021 г.

– 30.05.2022 г. в размер на 475 лева;

- за главница с падеж 10.03.2021 г. – законна лихва за периода 11.03.2021 г.

– 30.05.2022 г. в размер на 447 лева;

- за главница с падеж 10.04.2021 г. – законна лихва за периода 11.04.2021 г.

– 30.05.2022 г. в размер на 416 лева.

Представя писмени доказателства.

Претендира разноските, направени в настоящото производство.

Ответникът „ПРОМИШЛЕНА ЕНЕРГЕТИКА“ АД, с ЕИК 838180083, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул. „********, представлявано от 2 изпълнителния директор С.И.Ч., чрез адв. К. Б. - САК, със съдебен адрес: гр.София, ул. „********, ап./офис 11, в срок е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Сочи, че „Овергаз Инженеринг“ АД е било длъжник на „Промишлена Енергетика“ АД към ноември 2017 година. Не оспорва, че на 03.11.2017 г. ищецът е заплатил по сметка на ответника задължение на „Овергаз Инженеринг“ АД към „Промишлена Енергетика“ АД в размер на 36 000 лева.

Сочи, че не му е известно основанието, на което „Булгаргаз БГ“ ООД се е задължило да заплати тази сума по негова сметка вместо „Овергаз Инженеринг“ АД.

Оспорва твърденията на ответника, че между „Промишлена Енергетика“ АД, ищцовото дружество и „Овергаз Инженеринг“ АД е била налице уговорка за сключване на тристранно споразумение. Оспорва като невярно твърдението, че „Промишлена Енергетика“ АД е следвало да се задължи да върне сумата, за която се твърди, че е заплатена по указание на неговия длъжник „Овергаз Инженеринг“ АД от ищеца„Булгаргаз БГ“ ООД. Оспорва представеното споразумение от 12.06.2020 година.

Излага твърдения, че между него и „Овергаз Инженеринг“ АД е бил сключен договор за наем от 21.02.2017 г. на производствената база на „Промишлена Енергетика“ АД в гр. Ямбол. Сочи, че „Овергаз Инженеринг“ АД има неизплатени задължения към него, произтичащи от този договор за наем.

Поддържа, че между него и ищеца не са били налице договорни отношения през процесния период и че „Промишлена Енергетика“ АД няма ликвидни и изискуеми задължения към ищеца. Твърди, че „Промишлена Енергетика“ АД има изискуеми вземания към „Овергаз Инженеринг“ АД и направеното плащане от ищцовото дружество през 2017 г. е било отнесено като частично погасяване на задълженията на „Овергаз Инженеринг“ АД към „Промишлена Енергетика“ АД.

Намира за неясни твърденията на ищеца за начина, по който представеното споразумение от 12.06.2020 г. поражда ангажимент за ответното дружество.

Излага, че приложените от ищеца имейли не са били адресирани до действително съществуващи електронни адреси на ответното дружество.

Поддържа, че към момента на нареждането на сумата от 3600 лева между страните е бил сключен неформален договор за наем на автовишка, собственост на „Промишлена Енергетика“ АД, като уговореният срок е бил изтекъл още февруари 2021 година. Сочи, че в проведените разговори с „Булгаргаз БГ“ ООД по повод връщане на автовишката е бил повдигнат въпросът с платената четири години по-рано сума от 36 000 лв. по задължение на „Овергаз Инженеринг“ АД, като ищецът е заявил, че поради тази причина задържа вещта.

Твърди, че заплатената от него на 07.04.2021 г. сума в размер на 3600 лв. по сметка на ищеца представлява погрешно направен превод, поради което намира, че подлежи на връщане.

В условията на евентуалност, ако предявените искове бъдат приети за основателни, ответникът прави възражение за прихващане на претендираните от ищеца суми с дължимо от последния обезщетение по чл.236, ал. 2 ЗЗД в 3 размер на 44 616 лева за продължаване ползването на автовишката от ищеца, въпреки противопоставянето на ответника, считано от 08.03.2022 г. до 23.08.2022 г., ведно със законна лихва за забава по чл. 86 ЗЗД, начислена за периода от 08.03.2022 г. до 23.08.2022 година в размер на 2082,08 лева.

Излага, че вземането му произтича от сключен между „Промишлена Енергетика“ АД, в качеството му на наемодател и „Булгаргаз БГ“ ООД, в качеството му на наемател, неформален договор за наем на автовишка от 05.02.2021 г. Сочи, че процесната вещ е собственост на „Промишлена Енергетика“ АД и представлява тип JLG 450 AJ, сер. № 0300040491.

Поддържа, че в удостоверение на неформалното съглашение, включително и по отношение предаването на фактическата власт (държане) на автовишката, е налице Приемно-предавателен протокол (ППП) от 05.02.2021 г., който е подписан от представител на „Булгаргаз БГ“ ООД - г-н Б.Г., и от изпълнителния директор на „Промишлена Енергетика“ АД - г-н С.Ч..

Ответникът твърди, че видно от представения ППП, уговореният наем на ден без ДДС е 220 лв. за срок от 15 дни. Сочи, че след изтичането на срока на наемното правоотношение - 20.02.2021 г., е осъществил многобройни опити, както по телефон, така и чрез разменена кореспонденция с управителя на „Булгаргаз БГ“ ООД относно връщане на наетата вещ и заплащане на наемната цена за използване на съоръжението, но без резултат.

Заявява, че поради това на 02.06.2021 г. е подал сигнал, въз основа на който била извършена проверка от ОД МВР - гр. Ямбол и образувана пр. пр. пред Районна прокуратура - гр. Ямбол, съгласно която са налице данни за обсебване на процесната вещ, след което преписката била изпратена по компетентност до Софийска районна прокуратура. Поддържа, че с постановление на Районна прокуратура - гр. Ямбол с изх. № 3618/02.12.2021 г. били установени изложените от него обстоятелства. Твърди, че съгласно проведеното разследване ответникът е използвал вещта, включително след уговорения наемен срок от 15 дни, както и впоследствие.

Излага, че е предявил претенциите, произтичащи от наемното правоотношение пред СГС, вкл. за обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД, за периода 15.03.2021 г. - 07.03.2021 г., във връзка с което е образувано т.д. № 453/2022 г. по описа на съда. С настоящото възражение за прихващане, направено в условията на евентуалност, претендира обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД в размер на 44 616 лв. и обезщетение за забава съгласно чл. 86 ЗЗД, в размер на 2082,08 лева, дължими за периода 08.03.2022 г. - 23.08.2022 г., с оглед неоснователното задържане на вещта, въпреки противопоставянето на наемодателя.

Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на исковите претенции.

Оспорва истинността на представеното от ищеца споразумение от 12.06.2020 г., като сочи, че положеният върху документа подпис не е на С.Ч., изпълнителен директор на „Промишлена Енергетика“ АД. В случай че ищецът заяви желание да се ползва от оспорения документ, намира, че следва да бъде открито производство по чл. 193, ал. 2 ГПК, като ищецът представи документа в оригинал.

Оспорва и верността на споразумението, както и достоверността на посочената дата 12.06.2020 година.

Оспорва истинността на представените електронни писма и верността на 4 съдържанието им, като счита, че не са изпратени от отразените в тях изпращачи.

Представя писмени доказателства.

От ищеца е депозирана допълнителна искова молба в законоустановения срок, с която се оспорват твърденията и възраженията на ответника за нередовност на исковата молба и неоснователност на предявените искове.

Ищецът оспорва като неотносимо твърдението на ответника за грешно направен превод от последния в размер на 3600 лева.