Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 66 от 12.09.2022, Районен съд - Елхово

Съд
Районен съд - Елхово
Дело
Наказателно дело от общ характер 382/2022
Вид
Присъда № 66
Подписан
12.09.2022
В сила
28.09.2022
Състав
Мартина Иванова Кирова

Цитирани разпоредби

  • чл.279, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.279 ал.5 · Наказателен кодекс
  • чл.36 · Наказателен кодекс
  • чл.54 · Наказателен кодекс
  • чл.55 · Наказателен кодекс
  • чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.180 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.189, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

М О Т И В И към Присъда № 66/12.09.2022 година, постановена по НОХД № 382/2022г. по описа на РС-Елхово:

Наказателното от общ характер производство е образувано въз основа на внесен от РП-Ямбол-ТО-Елхово обвинителен акт ведно с БП №156/2022г. по описа на ГПУ-Елхово, с който подсъдимият Е.Р. (E. R.), гражданин на Афганистан, е обвинен в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 22.07.2022 г., в района на гранична пирамида № 165, находяща се в землището на с. Странджа, общ. Болярово, обл. Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

Производството по делото в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия, който е бил призован по реда на чл.180 ал.3 от НПК чрез защитника му, и с участието на назначения му от фазата на БП служебен защитник в лицето на адв. В.Д. от АК-Ямбол, като съдът е приел, че са налице предвидените в закона предпоставки за разглеждане на делото по този ред.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор С.С. при РП-Ямбол, поддържа повдигнатото против подсъдимия Е.Р. обвинение в извършване на престъпление по чл.279 ал.1 от НК, като намира същото за доказано по категоричен начин както от обективна, така и от субективна страна. Предвид на това представителят на обвинението моли съда да признае подсъдимият Е.Р. за виновен по повдигнатото му обвинение и му наложи при условията на чл.54 от НК минимално предвидените в престъпния състав на чл.279 ал.1 от НК кумулативни наказания, а именно – три месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66 ал.1 от НК бъде отложено от изтърпяване за срок от 3 години и глоба в размер на 100 лева.

Назначеният в хода на бързото производство служебен защитник на подсъдимия Е.Р., адв.Д. в хода на устните прения не оспорва авторството на деянието и намира обвинението за доказано по несъмнен начин въз основа на събраните доказателства.

Пледира при индивидуализиране на наказанието спрямо подсъдимия да се вземе предвид наличието на смекчаващи вината му обстоятелства, като в тази насока се изтъкват пълните самопризнания на подзащитния й, с които е способствал за разкриване на обективната истина по делото, чистото му съдебно минало, младата му възраст и подбудите му за извършване на деянието. Поради тези си съображения адв.Д. счита, че наказанието на подс.

Е.Р. следва да бъде определено в предвидения в престъпния състав минимален размер от 3 месеца лишаване от свобода, което да бъде отложено от изтърпяване за изпитателен срок от 3 години и глоба в размер на 100 лева.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, приема за установени от фактическа страна следните факти, а именно:

Видно от обясненията на подсъдимия Е.Р. (E. R.), гражданин на Афганистан, роден на ********** г. в гр. Баглан, Афганистан, дадени в хода на БП в качеството му на обвиняемо лице, същият решил да напусне родината си по произход – Афганистан след овладяване на властта в родната му страна от ислямското фундаменталистко военизирано движение „Талибани“ и влошаване вследствие на това на икономическата и обществена обстановка, като е влязъл на неустановена дата нелегално в Република Турция. Установил се в гр.Истанбул, като намерението му било от там да се придвижи до държава в Европа, където желаел да си намери работа и да заживее. Тъй като не притежавал необходимите документи и надлежно разрешение да влезе на територията на страна от Европейския съюз, подсъдимият се свързал с каналджия, който му обещал срещу заплащане да го преведе нелегално през границата на Република Турция в Република България, а от там да бъде преведен в Сърбия. Каналджията осигурил транспорт и на 21.07.2022г. подсъдимият заедно 1 с други непознати за него 11 лица, и с двама водачи, всички граждани на Афганистан, потеглили от кв.Аксарай, в гр.Истанбул, с автомобил към границата между Република Турция и Република България. След около 4 часа автомобилът спрял до гориста местност, находяща се в близост до турско-българската граница. Там автомобилът спрял, подсъдимият и сънародниците му излезли и тръгнали пеша през гората в посока към границата, водени от двамата водачи.

Сутринта на 22.07.2022г. подсъдимият и спътниците му достигнали до възпрепятстващото съоръжение /ЕСС/, построено на границата между двете държави и с помощта на стълба, осигурена от двамата водачи, го преодолели. По този начин на 22.07.2022 г., подсъдимият Е.Р. влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България в района на гранична пирамида № 165, находяща се в землището на с.

Странджа, общ. Болярово, обл. Ямбол.

След това подсъдимият Е.Р. продължил към вътрешността на страната, воден от двамата водачи – афганистанци, към предварително избрано място, намиращо се между с.Зорница и с.Войника. Сутринта на 26.07.2022 г. подсъдимият и останалите от групата, стигнали до мястото и зачакали. Около 14.00 часа дошъл лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № СА 9895 ТА, управляван от А.Х.Т. от гр.Харманли, обл.Хасково. Подсъдимият Е.Р. се качил в автомобила заедно с другите единадесет афганистански граждани, а водачите се върнали обратно. Автомобилът потеглил и около 14.25 часа на 26.07.2022 г. на входа на с.Войника, откъм с.Зорница МПС-то било спряно за проверка от полицейски служители на РД“ГП“-Елхово.

В хода на извършените оперативно-издирвателни мероприятия се установило, че бруното на възпрепятстващото съоръжение в района на 165 гранична пирамида, находяща се в землището на с.Странджа, общ.Болярово е провиснало, както и са били открити следи от около десетина лица, с посока на движение от ЕСС към вътрешността на страната, които фактически съвпадат с направлението на движение на подсъдимия Е.Р. и останалите лица от групата.

Тъй като при задържането у подсъдимия не е бил намерен национален документ за самоличност, самоличността му е била снета от разследващия орган, по негови данни, вписани и в съставената дактилоскопна карта /л.16 от материалите по БП/. Видно от съдържанието на този документ, лицето се идентифицирало с имената: - Е.Р. (E. R.), роден на ********** г. в гр. Баглан, Афганистан, гражданин на Афганистан. Тази самоличност подсъдимият е заявил чрез преводача, пред разследващия орган, при привличането и разпита му като обвиняем в хода на БП. Така установената във фазата на БП самоличност се възприе и от съда в хода на съдебното производство, предвид липсата на представен и в хода на съдебното следствие документ за самоличност на подсъдимия.

От приложената в материалите по БП справка за съдимост, с рег.№ 927 от 28.07.2022г., издадена от БС при Районен съд-Елхово, след направена справка в ЦБС при Министерство на правосъдието, се установи, че подсъдимият Е.Р. не е осъждан.

От представените по делото от страна на участващия по делото прокурор при РПЯмбол писмо рег.№105450-6563 от 10.08.2022г. на Дирекция „Миграция“ при МВР, докладна записка с вх.№2635/24.08.2022г. на ТЦ-Пъстрогор и писмо изх. № КП-3946/1/ от 07.09.2022г. на ДАБ при МС, се установи, че подс. Е.Р. след като на 09.08.2022г. е бил изведен от СДВНЧ-Любимец поради подадена молба за международна закрила и предаден на служител на ТЦ-Пъстрогор – ДАБ-МС, по данни на ДАБ при МС и Директора на ТЦс.Пъстрогор същият е напуснал самоволно центъра на 22.08.2022 г. и от тогава е в неизвестност. Подсъдимият е регистриран в ДАБ при МС с имена Ехсануллах Раими /Ehsanullah Raimi/ с ЛНЧ ***.

Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен състав въз основа на събраните гласни доказателства – от обясненията на подсъдимия, приобщени чрез 2 прочитането им по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, с които същият след като изрично е заявил, че се признава за виновен по предявеното му обвинение, дава подробни обяснения за механизма на извършване на престъплението; от показанията на свидетелите Д. СТ. Н. /мл. разузнавач в РДГП-Елхово към сектор“ Оперативно издирвателна дейност“/ и П. ИВ. Д. /ст. полицай 04 ГОДГ в ГПУ-Елхово към РДГП/, дадени в хода на съдебното следствие и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.361 вр.с чл.283 от НПК.

Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с останалия доказателствен материал, поради което съдът ги възприе за достоверни. Същите съдържат фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и такива относно формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното престъпление.

Показанията на разпитаните свидетели Н. и Д. се кредитират от настоящия съдебен състав като достоверни, логични и последователни. Липсват индициии за предубеността на свидетелите. Показанията на тези двама свидетели кореспондират с останалия доказателствен материал по делото, в т.ч. и с признанието на самия подсъдим, че е извършил вмененото му престъпно деяние. Възпроизведените от свидетелите факти са пряко относими както към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние, така и към мястото, времето и начина на откриване на подсъдимия като установен заедно с още 11 чужди граждани, представили се за граждани на Афганистан в лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № СА 9895 ТА, управляван от А.Х.Т. от гр.Харманли, обл.Хасково и последвалото задържане на чуждите граждани от служители на ГПУ-Елхово.

Писмените доказателства, приложени по БП № 156/2022г. по описа на ГПУ-Елхово /справка за съдимост на подсъдимия, дактилоскопна карта, Заповед за задържане на лице от 26.07.2022 г., както и представеното от ЯРП по делото – писмо рег.№105450-6563 от 10.08.2022г. на Дирекция „Миграция“ при МВР, докладна записка с вх.№2635/24.08.2022г. на ТЦ-Пъстрогор и писмо изх. № КП-3946/1/ от 07.09.2022г. на ДАБ при МС/, се прецениха за редовни от външна страна, а като кореспондиращи с останалите доказателства по делото, се кредитират от съда.

От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

От обективна и субективна страна подсъдимият Е . Р. (E. R.), роден на ********** г. в гр. Баглан, Афганистан, гражданин на Афганистан, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан, без документи за самоличност, с деянието си е осъществил престъпния състав на чл.279 ал.1 от НК, тъй като на 22.07.2022 г., в района на гранична пирамида № 165, находяща се в землището на с. Странджа, общ. Болярово, обл.

Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежпите органи на властта.

В случая от обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия Е.Р. чрез фактически действия по преминаване през държавната ни граница в посока от Р Турция към Р България. Същото е осъществено като на 22.07.2022г. подсъдимият е влязъл през границата на страната, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропусквателен контрол. Подсъдимият не е имал необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в страната ни, изискуема както с оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата, от която осъществява фактическото преминаване на държавната ни граница – от съседната Република Турция. Или от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279 ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в 3 хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната граница, като е задържан от граничните полицейски органи на входа на с.Войника, откъм с.Зорница, след като е открит в хода на извършена полицейска проверка в лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № СА 9895 ТА, управляван от А.Х.Т. от гр.Харманли, обл.Хасково.

От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Въз основа на доказателствата по делото и направеното от подсъдимия признание в обясненията му, дадени в хода на БП в качеството му на обвиняемо лице, включени в доказателствената съвкупност по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, се установи, че Е.Р. е предприел пътуването си като е напуснал Р.Турция, където е пребивавал за неустановен период от време, след като напуснал родината си по произход и местоживеене - Афганистан поради влошеното от талибаните положение, несигурността и размириците, като намерението му е било да потърси по-добър живот в държава в Европа. С оглед на това поетапно придвижване на подсъдимия и ползването на услугите на „каналджия“, не са налице основанията да се приеме, че Е.Р. е влязъл на територията на страната ни, за да търси закрила поради застрашаване на живота или свободата му по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение или поради излагане на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание , в държавата му по произход – Афганистан. Поради това и съдът в настоящия си състав прие, че действията на подс. Е.Р. са били мотивирани по причини от социално-икономически характер, които не попадат в предметния обхват на закрила по ЗУБ и Женевската конвенция от 1951г. Тези поетапни действия на подсъдимия, навяват на извода, че Е.Р. е бил наясно с обстоятелството, че ще премине през турско-българската граница, както и че му липсва изискуемото се разрешение за влизане в Р България като държава-член на ЕС, бил е наясно и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Същият е съзнавал и че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира целта си – да влезе на територията на Република България, от където да продължи за Сърбия.