Решение № 4048 от 07.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4048 гр. Пловдив, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20255330116638 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Е. Т. В., ЕГН: **********, против „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, с която са предявени обективно и кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗПК за прогласяване недействителността на клаузата от сключения между страните Договор за потребителски кредит с № *** г., обективирана в Глава VI „Параметри по кредита по поискана и закупена допълнителна услуга“ и предвиждаща заплащането на закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 180 лева поради противоречието й със закона, както и за прогласяване недействителността на клаузата от сключения между страните Договор за потребителски кредит с № *** г., обективирана в Глава VI „Параметри по кредита по поискана и закупена допълнителна услуга“ и предвиждаща заплащането на закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 140 лева, поради противоречието й със закона

Ищцата твърди, че на *** г. сключила с ответника процесния договор за кредит по силата на който й била предоставена в заем сумата от 400 лева, при ГЛП 40,70% и ГПР 47,43%. Излага, че съгласно Глава V от договора ответникът е предоставил допълнителна услуга „Фаст“, за което ищецът се задължил да заплати възнаграждение за предоставената услуга в размер на 180 лева, както и допълнителна услуга „Флекси“, за което ищецът се задължил да заплати възнаграждение за предоставената услуга в размер на 140 лева.

1

Твърди се, че ищцата е усвоила изцяло заемния ресурс, но не е заплатила сумата по процесния договор, включително и сумата в размер на 180 лева по клаузата за закупена допълнителна услуга „Фаст“ и допълнителна услуга „Флекси“.

Посочва се, че клаузите противоречат на изисквания на ЗПК, както и на добрите нрави, доколкото предвиденото възнаграждение за закупена допълнителна услуга възлизало в размер на близо 50 % от заемната сума, без размерът да зависи от евентуалното неизпълнение на договора. Било предвидено възнаграждението за допълнителна услуга да се кумулира с месечните погасителни вноски по кредита и това водело до неговото скрито оскъпяване за сметка на потребителя. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски

В законоустановения срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който се поддържа становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят относно факта на сключване на процесния Договор за потребителски кредит с № ***г. и неговите параметри. Тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото писмени доказателства.

При тези данни, съдът намира, че между ищеца и ответното дружество е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за потребителски кредит с № ***г., при което ищцата Е. В., като физическо лице, е имала качеството на кредитополучател и на потребител. В тази насока същата се ползва със законоустановената потребителска закрила, паради което приложение в случая следва да намерят правилата на ЗПК и ЗЗП, както и общите норми на ЗЗД.

Предвид горното следва да се отбележи, че съдът споделя изложеното в исковата молба относно противоречието на процесния договор с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото не са посочени реално приложимите годишен лихвен процент и годишен процент на разходите по договора, а ГПР е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. За да достигне до този извод съдът съобрази, че възнаграждението по пакета от допълнителни услуги е следвало да бъде взето предвид от кредитодателя, при изчисляването, и впоследствие при посочването в договора, на процента на годишните разходи за потребителя.

Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е 2 задължително условие за получаване на кредита.

В случая възнаграждението по закупения „пакет от допълнителни услуги“, е разход по кредита, по смисъл на цитираната разпоредба, доколкото е пряко свързано с и произтича от договора за кредит. Целта на същото, съгласно посоченото в преддоговорната информация, е да обслужи сключването и изпълнението на договора. Качеството на това възнаграждение като разход по кредита се извежда още от реда за неговото изплащане, а именно едновременно с погасителните вноските по кредита, съгласно уговореното в погасителния план. Следователно е налице нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото не е посочен в текста на договора действителния и реално приложим в отношенията между страните размер на ГПР по кредита.

С оглед характера на посочените в договора „допълнителни услуги“, за които е предвидено възнаграждение (приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, възможност за променя на погасителния план) се налага също така изводът, че те се отнасят за действия по усвояване и управление на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява събиране на такси и комисионни от кредитора. Отделно от предходното, разглежданите услуги се характеризират с условност и зависят изцяло от волята на потребителя да се ползва от тях, поради което същите не представляват реално предоставена услуга, получена от кредитополучателя, срещу което последният да дължи заплащане на договорена допълнителна цена за пакета от допълнителни услуги. При това положение съдът намира, че целта на посочената договорна клауза е да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата, т. нар. скрита възнаградителна лихва.

Предвид гореизложеното се споделят съображенията на ищеца за нарушение на изискванията на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, доколкото в процесния Договор за потребителски кредит с № ***г. не са посочени действителните размери на лихвения процент и годишния процент на разходите. Следователно на основание чл. 22 ЗПК целият договор за кредит е недействителен, от което следва недействителността на клаузите за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Предявените искове са изцяло основателни.

При този изход на спора, право на разноски има ищцата на основание чл.

78, ал. 1 ГПК, които възлизат в размер на 51, 13 евро за заплатена държавна такса.

В полза на адв. С. Н. от *** следва да се присъди възнаграждение за оказаното безплатно процесуално представителство по първоначалните искове по делото по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдВ в размер на 205 евро, определено от съда съобразно липсата на фактическа и правна сложност на делото, нявяването на адвоката в открито съдебно заседание и знчителния брой дела с идентичен предмет в съдилищата в Република България, по които е формирана непротиворечива съдебна практика.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Е. Т. В., ЕГН:

********** и „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752 , че клаузата от сключения помежду им Договор за потребителски кредит с № *** г., обективирана в Глава VI „Параметри по кредита по поискана и закупена допълнителна услуга“ и предвиждаща заплащането на закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 180 лева и клаузата от сключения между страните Договор за потребителски кредит с № *** г., обективирана в Глава VI „Параметри по кредита по поискана и закупена допълнителна услуга“ и предвиждаща заплащането на закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 140 лева СА НЕДЙСТВИТЕЛНИ, поради противоречието им със закона.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752 да заплати на Е. Т. В., ЕГН: ********** сумата от 51, 13 евро /петдесет и едно евро и тринадесет евроцента/– разноски за заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752 да заплати на адв. С. К. Н. от ***, с БУЛСТАТ: ********** сумата от 205 евро /двеста и пет евро/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на ищеца А.М.А., ЕГН: ********** в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4