Определение № 3184 от 09.10.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3184 гр. София, 07.10.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова като разгледа докладваното от Аделина Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20241100606069 по описа за 2024 година Настоящото производство е по реда на чл. 345 ал.1 вр. чл.341 ал.2 вр. чл.249 ал.3 вр. чл. 248 ал.1 т.3 НПК.

Предмет на въззивна проверка е постановено в разпоредително с.з. определение от 23.04.2024г. по НОХД № 21824/18г. по описа на СРС, 3-ти състав, с което определение по реда на чл.248 ал.1 т.3 НПК е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на СРП при констатирани съществени нарушения на процесуалните правила.В тази вр. и в мотивите към атакуваното определение, като аргумент се навежда довод за липса на описани факти относно съставомерното изпълнително деяние по чл.209 НК на възбуждане на заблуждение, относно смесване на вписаните в ОА парични суми с различен размер и относно произхода на инкриминираната сума (което съответно би рефлектирало и върху процесуалните права на соченото пострадало лице).

Срещу определението в частта му по чл.248 ал.1 т.3 НПК е подаден частен протест от СРП и частна жалба от адв.Д.Я., повереник на конституираните ЧО С.Г. и Ал.Г. с изложено твърдение за незаконосъобразност на същото и с отправено искане за неговата отмяна.

Релевира се довод, че процесният обвинителен титул носи изискуемото съгл. чл.246 ал.2 НПК съдържание, в частност налице е пълно фактическо описание на вменената на подс.М. престъпна деятелност.

В отговор на постъпилия частен протест е подадено по делото писмено възражение от адв.Киров, защитник на подсъдимия, като се излагат съображения за правилност на атакуваното съдебно определение.

Съдът, след като се запозна с изложените в иницииращите настоящото 1 производство документи доводи и след като прецени материалите по делото, намира за установено следното:

Частният протест и частната жалба са процесуално допустими, като подадени от компетентен орган и от правоимащо лице с изявен правен интерес, в срока по чл.342 ал.1 вр. чл.341 ал.2 вр. чл.249 ал.3 НПК и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.Разгледани по същество, същите се явява неоснователни.

Въззивният съд приема, че следва да потвърди атакуваното определение на СРС, макар и не по изложените в същото мотиви.

СГС намира за нужно да подчертае следната фактология:

Производството по НОХД № 21824/18г. е образувано по повод депозиран в съда на ОА против подс.М.М. с вменено му престъпление против собствеността – касае се за престъпление по чл.210 ал.1 т.5 вр.чл.209 ал.1 НК, обективирано чрез деянието по възбуждане на заблуждение, в резултат на което е настъпила щета в размер на 40 000лв.

На първо място СГС отбелязва, че приема за правилна тезата на основния съд за липса на процесуална пречка за изложение на съображения относно наличие на съществени процесуални нарушения, дори и идентични с наведените такива в предходно разпоредително с.з., тъй като новото разпоредително заседание е проведено от нов съдебен състав и с цел съблюдаване принципа по чл.258 НПК за неизменност на състава, следва да се преповторят всички действия, включая и произнасянето по всички точки по чл.248 ал.1 НПК.

На следващо място съдът след цялостно запознаване с депозирания ОА и след запознаване със заявените в хода на проведеното разпоредително с.з. аргументи приема, че в случая сочените в проверяваното определение нарушения не представляват съществени процесуални нарушения по см. на чл.249 ал.4 НПК. В тази вр. напълно споделими са мотивите, отразени в Определение № 287/23.01.24г. по ВНЧД № 308/24г. на СГС и поради това, по мнение на настоящия съдебен състав е излишно тяхното преповтаряне.

Съвсем лаконично се подчертава, че в ОА е налице описание на начина на реализиране на съставомерното изпълнително деяние (подсъдимият „поискал заем“, който нямал намерение да връща) и непротиворечиво е отразен размера на твърдяната причинена имуществена щета.В контекста на последното се изтъква, че досежно произхода на предоставената от пострадалия парична сума действително се наблюдава правота в разсъжденията на СРС за евентуално наличие на СИО и/или търговски оборот от дейността на общата за подсъдимия и пострадалия фирма, но това представлява само и единствено една хипотеза и една житейска възможност, за която обаче не са описани никакви факти в обстоятелственото изложение и поради това, не се констатира противоречие между обстоятелствена и заключителна част на ОА.Т.е.

2 наведените в тази вр. доводи в проверяваното определение са напълно излишни.

Въпреки горното и както вече се отбеляза, при извършената служебна проверка на обвинителния титул въззивният съд установява СПН, свързани с наличие на противоречие относно инкриминираната дата и с липса на изрично уточнение на инкриминираното място.Тук следва да се отбележи соченото в ОА обстоятелство, че „в края на 2011г. обв.М. отново поискал заем от К. С.Г.

… последният поставил условие … за подписване на запис на заповед … по предварителна уговорка на 20.12.11г. двамата се срещнали … последният … предоставил в заем на обвиняемия паричната сума от 40 000лв.“.Именно горното създава фактическата база на процесното обвинение – направеният запис е ясен относно хронологическата последователност на събитията, а именно първо в края на 2011г. подс. М. отправя искане за заем и още при този им разговор пострадалият се съгласява (след като условието от негова страна е прието от подсъдимия); едва след това и на проведена на 20.12.11г. втора среща в офиса на Кр. Г. е предадена и инкриминираната парична сума (показател за тази втора среща е и ползваният в ОА запис „по предварителна уговорка“). Т.е. действията на подсъдимия по възбуждане на заблуждение (обективирани чрез искане на заем, който „нямал намерение да връща“) са реализирани в момент, различен от момента на предаване на паричната сума, като този втори момент се отъждествява само и единствено с момента на настъпване на инкриминираната щета.В същото време обаче и съгл. обвинителната диспозиция, за инкриминирана дата се сочи 20.12.11г., а не неустановената дата в края на 2011г., както е отразено в обстоятелствената част на ОА. Разбира се, датата 20.12.11г. също е в края на годината, но цитираният по-горе запис, наред с изричното упоменаване на две отделни дати (независимо, че първата такава не е конкретно установена) създава яснота в обвинителната теза – проведени са две срещи, като на първата среща е извършено деянието по възбуждане на заблуждение и именно на тази среща пострадалият изразява съгласието си за предоставяне в заем на исканата парична сума, а на втората среща, осъществена по „предварителна уговорка“ на точно конкретизираната дата 20.12.11г. е осъществено самото предаване на сумата и подписване на записа на заповед и то по искане на Кр.Г.. Да, процесното престъпление е резултатно такова, но в случая същото само е довършено на 20.12.11г., а съставомерно деяние е реализирано по-рано. При това положение и по мнение на настоящия съд е налице противоречие между обстоятелствена и заключителна част на ОА, което противоречие се оценява за съществено процесуално нарушение, налагащо неговото отстраняване, което може да се извърши чрез връщане на делото в неговия предходен процесуален стадий.

На следващо място се подчертава и липсата на изрично уточнение на мястото на извършване на изпълнителното деяние.Съобразно описаните в ОА факти, на проведената в края на 2011г. среща е реализирано самото деяние, но не се сочи конкретно място на провеждане на тази среща.Мястото на 3 извършване на съставомерното деяние е факт от обективната действителност и като такъв, е част от обективната страна на престъплението и респ. следва да бъде изрично конкретизирано, тъй като по силата на чл.102 НПК е включен в предмета на доказване. Недопустимо е този факт да бъде извеждан посредством аналитичната дейност на съда (напр. базирайки се на обстоятелството, че самата сума е предадена в гр. София, което както вече се отбеляза по-горе, е само мястото на настъпване на инкриминираната щета).Разбира се, двете места е възможно да съвпадат, но въпреки това, ОА следва да съдържа ясно, точно и недвусмислено уточнение в тази насока.

След цялостна служебна проверка настоящият съдебен състав установи допуснати от държавното обвинение нарушения на императивните процесуални правила, различни от отразените такива в проверяваното определение, но въпреки това и тъй като инкорпорираният в диспозитива на обжалвания съдебен акт краен извод се приема за верен, то същият следва да бъде потвърден.

При изложените съображения и на осн.чл.345 ал.2 НПК, СГС ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 23.04.2024г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 21824/2018г. по описа на СРС, 3-ти състав, с което определение е прекратено съдебното производство по делото.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4