Определение № 539 от 26.11.2025, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 539 гр. Търговище, 26.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20253500500389 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ответника Община Търговище, представлявана от пълномощник ст.юрк. Д. К., срещу определение № 1117/10.09.2025 г., постановено по гр.д. № 1729/2024 г. по описа на РСТърговище, с което е отхвърлена молбата на Община Търговище за изменение на постановеното по делото Решение № 331/02.07.2025 г. в частта за разноските.

Частният жалбоподател поддържа, че определението на първоинстанционния съд е неправилно, позовавайки се на направеното признание на иска и липсата на даден повод за завеждане на делото във връзка с разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Изложени са доводи, че още с отговора на исковата молба ответникът е посочил, че ищците владеят процесния имот с идентификатор с № *** по КК за землището на гр. Т., м. „Драка“, който е записан в Протоколно решение № 2/30.07.2008 г. на комисията, назначена съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, Приложение № 1 към Раздел ІІ, т. 1, където са включени „имоти, по отношение на които са допуснати непълноти и грешки при определянето им като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ“. Пояснява, че се касае до имоти с неустановена собственост, които се водят „стопанисвани от Общината“, но без същата по какъвто и да е начин да заявява воля за тяхното своене, нито съответно да претендира собственост върху тях. В тази връзка жалбоподателят счита, че редът за защита правата на ищците е по административен път по ЗСПЗЗ или по нотариален – чрез снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка. С оглед построената сграда в имота, се поддържа, че приложение намира и процедурата по чл. 35, ал. 3 ЗОС, 1 респективно чл. 40 от Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Предвид изложеното, жалбоподателят счита, че са налице предпоставките за прилагане на чл. 78, ал. 2 ГПК, поради което моли за отмяна на обжалваното определение и възлагане на сторените разноски върху ищцовата страна. Алтернативно прави искане за намаляване размера на присъденото възнаграждение до сумата от 400 лв. с оглед определения интерес.

Ответниците по жалбата А. С., Р. С., Д. С. и М. Т. са депозирали отговор на частната жалба, в който излагат становище за правилност и законосъобразност на обжалваното определение и неоснователност на депозираната частна жалба. Посочват, че районният съд е изложил подробно становището си по неприложимостта на чл. 78, ал. 2 ГПК, което споделят.

Правилна е констатацията, че процесната земя не е от тези подлежащи на възстановяване, като собствеността върху нея е била запазена. Считат, че отразяването й като „земя по чл. 19 ЗСПЗЗ“ в кадастралната карта се дължи на грешки в административен акт, чийто съставител е ответникът, в резултат на което и предвид спорността на статута на земята, е невъзможно провеждането на нотариално производство, както и снабдяването със скица и данъчна оценка на имота. Относно възражението за прекомерност смятат, че приложими са правилата за имотните спорове, а не тези за облигационните.

Молят частната жалба да бъде оставена без уважение.

Окръжен съд – Търговище, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

С решение № 331/02.07.2025 г. по гр.д. № 1729/2024 г. на РС-Търговище първоинстанционният съд е уважил предявения от ищците иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като е признал за установено по отношение на Община Търговище, че А. Д. С., Р. М. С., Д. С. С. и М. С. Т. са собственици въз основа на давностно владение и наследство на следния недвижим имот:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***, по действащата кадастрална карта на гр.Търговище, одобрена със Заповед РД-18-18/17.06.2005 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1388 кв.м., находящ се в землището на гр.Т., м.”Драка“, ведно с построената в него сграда с идентификатор № ***, при граници на имота : ПИ №

***; ПИ № ***; ПИ № ***; ПИ №

*** и ПИ № ***.

Със същото решение Община Търговище е осъдена да заплати на ищците направените от тях разноски по делото в размер на 870 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Видно от мотивите към постановения акт, съдът е 2 приел искането на ответника за освобождаване от разноски на основание чл.

78, ал. 2 ГПК за неоснователно, тъй като по делото няма данни процесният имот да е бил предоставен на ищеца по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за да може същият да се ползва от административна процедура – още повече, че е въпрос на преценка на самия ищец по какъв ред да защити правата си. Без уважение е оставено и възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК, предвид близкия размер на присъденото възнаграждение до минималния такъв, определен от Наредба № 1/2004 г. на ВАдС, съобразявайки още фактическата и правна сложност на делото, както и предприетите от адвоката действия за защита интересите на клиентите му.

С молба вх. № 6612/18.07.2025 г. Общината е поискала на основание чл.

248 ГПК съдът да измени решението в частта за разноските, на основание чл.

78, ал. 2 ГПК, като отмени постановеното решение в осъдителната част.

С обжалваното определение № 1117/10.09.2025 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, първоинстанционният съд в допълнение на вече изложените мотиви към съдебното решение е посочил, че дори за ищцовата страна да са били налице други способи за защита на правото на собственост, то ищците не са били длъжни да ги използват, позовавайки се на цитирана съдебна практика.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат на ищеца, като двете предпоставки са кумулативни.

Преценката за това дали тези изисквания са изпълнени е винаги конкретна с оглед фактите по делото и се извършва от съда разглеждащ спора по същество, като за възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а единствено това на ответника (в този смисъл – решение № 185 от 29.05.2014 г. по гр.д. № 5196/2013 г. на IV г.о. на ВКС).

В процесния случай спорен между страните се явява въпросът за наличието на първата от двете предпоставки, а именно – дали ответникът е дал повод за образуване на производството, като изявлението за признание на иска е извършено както с депозирания отговор на исковата молба, така и е потвърдено в открито съдебно заседание.

От представеното по делото Приложение № 1 към раздел ІІ, т. 1 от Протоколно решение № 2 от 30.07.2008 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ се установява, че процесният имот с идентификатор № *** с площ от 1.388 дка, начин на трайно ползване: друг вид трайно насаждение е включен в списъка на имоти, по отношение на които са допуснати непълноти и грешки при определянето им като земи по чл. 19 ЗСПЗЗ. В т. 1 от мотивите за фактическите и правните основания за съответните констатации и предположения е посочено, че имотите са в съществуващи стари реални граници и възстановими реални граници и представляват съществуваща собственост преди план за земеразделяне. Изрично е посочено, че имотите следва да се обособят като самостоятелна категория различна от „чл. 19, ал. 1 3

ЗСПЗЗ – частна собственост, без име на собственик“. Същото се отнася и за имотите, представляващи съществуваща собственост преди план за земеразделяне, в които има построени сгради, съгласно т. 2 от мотивите.

Видно от приета извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти в гр. Търговище, ЕКАТТЕ: 73626, издадена на 15.01.2013 г., в данните за собствениците и носителите на други вещни права върху поземлен имот с идентификатор № *** е посочено „земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ“, а в информацията относно вида на собственост е записано, че същият е стопанисван от общината. Същото обстоятелство е отразено и в приложената по делото скица на поземлен имот № 15-58364/13.01.2025 г. по КККР на гр.

Търговище, одобрени със заповед № РД-18-18/17.06.2005 г. на изпълнителния директор на АГКК, без последващи промени, в която процесният имот с идентификатор № *** е записан като „земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ“, площ 1388 кв.м. от правото на собственост.

Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ регламентира, че Общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, като след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост.

При анализ на описаните писмени доказателства се установява, че Общината като заинтересована страна, въпреки изрично констатираните непълноти и грешки при регистриране на описаните имоти като земи по чл.

19, ал. 1 ЗСПЗЗ, не е предприела съответни и своевременни действия за коректното отразяване на записването на процесния имот чрез обособяването му в самостоятелна категория различна от „чл. 19, ал. 1 ЗСЗПП – частна собственост, без име на собственик“, съгласно предписанията дадени в Приложение № 1 към раздел ІІ, т. 1 от Протоколно решение № 2 от 30.07.2008 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, в резултат на което същият е станал общински по силата на закона – чл. 19, ал. 1, изр. 2 ЗСПЗЗ.

Съгласно установената съдебна практика на ВКС отразяването на имота като земя по чл. 19 ЗСПЗЗ обуславя необходимостта от предприемане на съдебна защита на твърдяното материално право, доколкото тези земи се предоставени в собственост на общината по силата на закона чл. 19, ал. 1 изр. второ ГПК /в този смисъл – определение № 181/30.10.2017 г. на ВКС по ч.гр.д.

№ 3852/2017 г., ІІ г.о. и определение № 5147 от 12.11.2024 г. на ВКС по ч.гр.д.

№ 3890/2024 г., II г.о./.

Предвид изложеното, настоящият състав приема, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото, доколкото, макар процесният имот изначално да не е подлежал на реституция, след като същият е отразен като земя по чл. 19 ЗСПЗЗ, дори и погрешно, и това обстоятелство е било надлежно констатирано, Общината е следвало да отрази коректно състоянието на имота, каквато промяна в КККР, видно от представената скица, не е извършена.

4

Обстоятелството, че ищецът е разполагал с други средства за защита, които не е използвал, не може да освободи ответника от отговорност за разноските по делото. Ищецът не е длъжен да се възползва от тези други средства, след като има на свое разположение сигурната искова защита (определение № 111/14.03.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 815/2016 г., ІІІ г. о.).

Още повече и предвид обстоятелството, че в процесния случай сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищците – защита на правото на собственост.

По отношение направеното от жалбоподателя искане за намаляване размера на присъденото възнаграждение до сумата от 400 лв. с оглед определения интерес, следва да се посочи, че в случая минималният размер се определя по реда на чл. 7, ал. 5 вр. чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, като договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е малко над този минимум. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 31.10.2024 г., уговореното между страните възнаграждение е за изготвяне на искова молба и за процесуално представителство по делото. Настоящият състав намира, че адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. съответства на фактическата и правна сложност на делото, съобразявайки обстоятелството, че се касае до предявен установителен иск за собственост, както и характера на извършените от страна на процесуалния представител действия - участие в провеждането на открито съдебно заседание и разпит на двама свидетели.