Решение № 260182 от 31.08.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№260182/31.8.2020г. гр.Варна,31.08.2020 год.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, ХLII - ри състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА при участието на секретаря Христина Христова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №16006 по описа на ВРС за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът по делото С.Т.И., ЕГН **********, със съд. адрес:

***, чрез адв. Ц.Б.,***,с адрес за връчване на книжа * е предявил в условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове против ответника О. Д.

Н. М. В. *.

Исковата молба се основава на следните твърдени правно релевантни факти и обстоятелства: През периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. С.Т.И., ЕГН **********, твърди, че е полагал труд като мл. инспектор в Сектор „СПС“, на структурно подчинение към О. Д. Н. М. В..Съгласно Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ ищецът бил със статут на държавен служител. Орган по назначаването се явявал директорът на ОДМВР- Варна по силата на чл.159, ал.1 от ЗМВР и Заповед 8121 з-140/24.01.2017г. на министъра на вътрешните работи, обнародвана в Държавен вестник бр.13/2017г. За процесния период ищецът е полагал труд на 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време. Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. По силата на чл. 178, ал.1, т.З от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащали допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Горното кореспондирало и на Закон за държавния служител. Съгласно чл. 67, ал. 1 от него брутната заплата се състояла от основна заплата и допълнителни възнаграждения.

Извънредният труд при работещите на смени не се компенсирал с допълнителен платен отпуск, а се заплащал с допълнително възнаграждение, според размера на положения труд. Нормалната продължителност на работното време била регламентирана в чл.187 от ЗМВР, като съгласно ал.1 от същия член тя е била продължителност 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.

От 14.10.2016г. съгласно чл.187, ал.З от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислявало в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени - сумирано за тримесечен период, като съгласно ал.5, т.2, работата извън редовното работно време се компенсирала с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период.

Така например, изчислените допълнителни възнаграждения за първото тримесечие следвало, според ищеца да бъдат изплатени на служителите до края на месец април, за второто - до края на месец юли, и т.н. Преди 14.10.2016 г. работното време на работещите на смени се е изчислявало ежемесечно. И при действието на двата варианта възнаграждението за положения труд се дължало в месеца следващ месеца на полагането на труда, както гласял чл. 33, ал. 1 от Наредба 8121з-776/29.07.2016г. на Министъра на вътрешните работи. Предметът на иска,пояснява ищецът, че произтича от размера на нощния труд полаган в системата на МВР, както и от нормите за неговото полагане и съответните дължими изчисления. До началото на април 2015 г. имало изрична разпоредба за преобразуването му при изчисляване на работното време, но след въвеждане в правния мир на цяла нова Наредба, относно работното време тази методика,твърди ищецът, че останала неуредена със специална норма и следователно трябвало да се прилага общата такава. Съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Понятието „нощен труд“ , подчертава ищецът в исковата си молба,че намирало своето легално определение в чл.140 от Кодекса на труда КТ/, съгласно който: „ал. 1 - нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.; ал. 2 - Нощен е трудът, който се полага от 22.00 ч. до 06.00 ч. „Следователно ,прави извод ищецът, коефициентът се определял като нормалната продължителност от 8 часа дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7=1.143. Заплащането на нощния труд като такъв и заплащането след преобразуването му били уредени с две различни правни норми на чл.8 и чл.9 от НСОРЗ, което ги правело различни правни институти. Двете плащания се дължали кумулативно и независимо едно от друго.

Това било пряко следствие на факта, че служителите на смени в МВР през нощта полагали 8 часа нощен труд, по-дълъг от нормалния 7-часов такъв. ЗМВР изрично разграничил заплащането за извънреден и за нощен труд в чл.178 и чл.

179 от същия. Разликата между номиналния брой часове нощен труд за тримесечен отчетен период и умножаването им с коефициент

1,143 се явявала своеобразен извънреден труд, за който следва да се прилага съответната часова ставка. Изрично уточнява ищецът в исковата си молба, че не претендира допълнителното възнаграждение за полагане на нощен труд, което е в размер на 0,25 лева на час. Не претендира допълнително възнаграждение за полагане на извънреден труд като разлика между сбора на общо отработените часове за един отчетен период и нормата часове за отчетния период. Ясно е заявено в исковата молба, че ищецът претендира допълнително възнаграждение за своеобразния извънреден труд след преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен такъв, който се получавал по силата на посочените общи трудови норми, приложими при липсата на специален регламент за служителите на МВР.Изчисленията направени от ищеца за всеки отчетен месец (до септември 2016г.), съответно отчетно тримесечие (от октомври 2016г.) от процесния период от 01.10.2016 г. до

30.09.2019 г., са направени в обстоятелствената част на исковата молба /стр. 3 –та/ при следните наведени твърдения:Основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се определяло с Наредба 8121 з-919/13.07.2017г. на Министъра на вътрешните работи, обнародвана в Държавен вестник. Претенцията за главницата се формирала като разликата между часовете положен нощен труд преди и след приравняването му към дневен с коефициент 1,143, умножена по часовата ставка за извънреден труд, формирана при завишаване на нормалната часова ставка с петдесет на сто съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР., /като претенцията е изброена по тримесечия и суми даващи общия сбор на претендираната главница/.

За периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът обобщава, че положил общо 1648 /хиляда шестстотин четиридесет и осем/ часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлизал на 1883,66 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд водело до своеобразен извънреден труд от 235,66 часа, който следвало да бъде допълнително заплатен от ответника. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР, задължението на ответника към ищеца за целия период възлизало на 1965,44 лв. главница. При тези твърдения е отправеното и искане по см. на чл. 127, ал. 1 т. 5 ГПК а именно: да бъде постановено Решение по силата на което да бъде осъден ответника Областна дирекция на МВР - Варна да заплати на ищеца

С.Т.И., ЕГН ********** сумата от 1965,44 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 235,66 часа за целия процесен период 01.10.2016г. -31.09.2019г. по настоящия иск, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законовата лихва върху главницата от 1965,44лв. от датата на предявяване на иска – 07.10.2019 год. до окончателното изплащане на сумата.Обективирано е искане за присъждане на всички направени по делото разноски, включително разходи за адвокатска защита.На основание чл.127, ал.4 от ГПК ищецът е посочил следната адвокатска банкова сметка, ***: IB AN: BG 70 STSA 9300 0026 2250 11;

BIC: ***.

Предявените искове са заявени в условията на обективно кумулативно съединяване като главният иск е с правна квалификация чл. 178, ал. 1, т.

3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР а акцесорния с правна квалификация чл. 86, ал.

1 ЗЗД На последно място в исковата си молба ищецът е обосновал избора си на РС Варна като местно компетентен да разгледа спора по същество и е направил и доказателствени искания.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор. На първо място ответникът намира предявените искове за допустими, предявени пред надлежен първоинстационен съд, като не прави възражения за неподсъдност на иска. По същество в отговора на искова молба ответникът оспорва изцяло предявените искове – както за сбора от главни задължения, така и акцесорния иск за законна лихва.Ответникът не оспорва обстоятелството че за периода 1.10.2016 – 31.9.2019 г. ищецът заемал длъжността старши полицай в група ПОММББ при сектор СПС при ОД МВР Варна, като за това представя кадрова справка.

По отношение на претенцията с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл.

179, ал. 1 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за исковата сума, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие на преобразуване на нощен труд към дневен такъв за процесния период, ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането, според ответника следва да се вземе предвид следното:

Ответникът твърди, че приложимият закон, уреждащ служебно правоотношение е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл и КТ по арг. на чл. 142,ал. 2 ЗМВР. Предвид характера на заеманата от ищеца длъжност през процесния период твърди ответника, че ищецът полагал труд и през нощта /от 22.00 ч. до 6.00 ч./ като работното време на държавните служители се изчислявало в работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал.3 ЗМВР. От алинея 5 на същата разпоредба , според ответника , било видно, че работата извън редовното работно време до 280 ч. годишно се компенсирала по следния начин: 1. Допълнителен платен годишен отпуск за работна в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работа в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; 2. Възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период – за служителите, работещи на смети. Ищецът предвид заеманата от него длъжност, сочи ответника, в процесния период работил на 12 часови смети, определени със Заповед № 365 з – 3139/31.8.2016 г. относно разпределение на работното време на държавните служители в ОД МВР Варна по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР и § 86 ПЗР на ЗИД на ЗМВР /обн. ДВ , бр. 14/2015 г./ В обобщение от изложеното в отговора на искова молба ответникът твърди, че ищецът е държавен служител а служебното правоотношение на ищеца било уредено в специалния закон ЗМВР. Спирайки се на правен анализ на приложимото към исковия период законодателно разрешаване на въпроса относно заплащането на труда на служителите в правоотношение като на ищеца, ответникът обобщава, че съгл. чл.142 ал.2 ЗМВР правоотношението в което се е намирал за исковия период ищеца е регламентирано със МВР. Твърди се че към момента за който е заявена претенцията е действала издадена от Министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121 з – 791/28.10.2016 г., респективно основание за заплащане на исковата сума – главница ведно с лихви не било налице. С оглед неоснователността на главния иск е изразено становище и за неоснователност на акцесорното искане за присъждане на законна лихва. По същество ответникът желае ВРС да отхвърли исковете и да присъди в полза на ответника съдебно - деловодни разноски. Изразено е становище по искането на ищеца за допускане на ССчЕ като не е направено искане за допълване на въпросите към ССчЕ, предвид твърдението, че е налице чисто правен спор. От своя страна ответникът е направил искане за приобщаване към материалите по делото на приложените с отговора на искова молба заверени за вярност с оригинала копия на документи като писмени доказателства.