Решение № 173 от 17.03.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Бургас, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Др. Андонова

Парашкевова при участието на секретаря Петя Хр. Колева като разгледа докладваното от Антоанета Др. Андонова Парашкевова Гражданско дело № 20252100100275 по описа за 2025 година Ищецът по настоящото дело И. Е. И.-*,действаща чрез своята майка и законен представител Е. А. И., чрез пълномощника адв. Николай Димитров с адрес на адвокатската кантора гр.София,пл.“Позитано“ № 2, сграда „Перформ Бизнес Център“ ,етаж 3 е предявил против ЗД„ Евроинс “ АД, ЕИК 121265113 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43 , иск за осъждане на ответника да й заплати сумата от 60000 лева/след направено уточнение с молба вх. № 4543 от 07.03.2025 год. относно размера на претенцията/, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди-болки и страдания от получени телесни увреждания,в резултат на настъпило на 12.06.2024 г. ПТП,причинено от застрахован при ответното дружество водач на МПС ,ведно със законната лихва върху посочената сума, съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебната претенция-09.09.2024 год. до окончателното й изплащане.Твърди, че на 12.06.2024 г., около 10:40 часа е настъпило ПТП на пътя на с.Винарско и с.Кръстина, 5392 км. 4 800,като водачът на товарен автомобил „Мерцедес“ марка „А.“, peг. № ** И. В. И. се движел с несъобразена с атмосферните и пътните условия скорост, при което ударил пешеходеца – И. Е. И.. В резултат на удара, пешеходката получила 1 травми, изразяващи се в счупване на основата на черепа, темпорална фрактура в областта на лява пирамида и левостранен мастоидит.Посочва,че за произшествието е бил съставен Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица на РУ Камено, ОД на МВР Бургас,като по случая е било образувано и досъдебно производство № 26/2024 г. по описа на РУ Камено.Описва предприетото лечение,хода на оздравителния процес и физическите и психичните й болки и страдания, които са ги съпровождали. Заявява, че към датата на събитието за товарен автомобил „Мерцедес“ марка „А.“, peг. № ** е налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество „ЗД Евроинс“ АД. Посочва,че е предявена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ към застрахователя, към която са били приложени относими документи,но въпреки,че е била образувана щета № 1500125716 от 24.09.2024 г., с писмо рег. № 7937/2/24.09.2024 г., ответникът я е уведомил ,че следва да представи допълнителни доказателства- влязъл в сила краен акт на наказателната производство и други документи, които били в процес на съставяне,а на 07.12.2024 г., е получила уведомително писмо, че към настоящия момент не е налице правно основание за изплащане на обезщетение по заведената щета. Счита,че изложеното обосновава наличие на правен интерес от предявяване на настоящия иск, като се развиват подробни съображения и относно размера на претенцията.Представя и ангажира доказателства. Претендира разноски.

Предявеният иск по отношение на търсеното обезщетение е с правно основание в чл. 432 от КЗ, а предявеният иск по отношение на законната лихва е с правно основание в чл.86 от ЗЗД.

Ответникът „ЗД Евроинс“ АД, чрез пълномощника си юрисконсулт Йордан Славов в своевременно подадения писмен отговор, изразява становище за неоснователност на исковата молба.Не оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за товарен автомобил „Мерцедес“ марка „А.“, peг. № ** към дата на събитието, както и постъпила претенция, по реда на чл. 380 КЗ, по която е образувана щета № 1500125716.Оспорва механизма на ПТП,описан в констативния протокол и изложен в исковата молба. Заявява, че водачът на товарния автомобил не е нарушил правилата за движение, както и че не са налице действия или бездействия от негова страна, които да са допринесли за 2 настъпването на инцидента. Твърди, че в пътната лента на влекача са се движили няколко деца, сред които и пострадалата, която била изостанала от групичката, същевременно видимостта на водача била силно ограничена от затревените банкети, както и поради обстоятелството, че към момента на произшествието е навлизал в десен завой.Заявява , че * И. И. е била клекнала ,за да си връзва обувката и въпреки, че шофьорът се е движел в рамките на позволената скорост, не е успял да спре и да избегне удара.

Намира,че с оглед на така изложеното ,причината за катастрофата е поведението на детето и липсата на родителски контрол. Позовава се на разпоредбите на чл. 108, ал. 2 от ЗДвП, чл. 125, ал. 3 от СК и чл. 8, ал. 8 от Закона за закрила на детето.При условията на евентуалност, в случай че се установи вина на водача на превозното средство, ответното дружество прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца, като счита че приносът следва да се определи на не по – малко от 60%. Не се оспорва вида на претърпените вреди, като и обстоятелството, че в резултат на получените наранявания детето е търпяло болки, но оспорва интензитета и продължителността им . Заявява , че в кратък срок детето се е възстановило напълно, както и че не са констатирани трайни негативни последици за здравословното му състояние, поради което претендираното обезщетение не съответства на търпените вреди.Оспорва и твърденията за настъпила психическа травма в резултат на процесното ПТП. Сочи , че описаната в исковата молба симптоматика, няма нищо общо с обективното състояние на пострадалата. Подчертава , че такива тежки прояви на психически нарушения налагат намеса на специалист, за което не са налице данни по делото. По отношение на твърденията за необходимост от чужда помощ след инцидента, ответникът сочи, че ако такава е налице, тя е свързана с възрастта на детето, а не с получените наранявания. Развива съображения за критериите, при които се определя справедливия размер на обезщетението, като се оспорват изложените в тази връзка доводи от ищеца в исковата молба.

Окръжен съд Бургас като обсъди доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства,намира за установено от фактическа страна следното:

Признават се следните обстоятелства: на 12.06.2024 г. е настъпило ПТП между товарен автомобил „Мерцедес“ марка „А.“, peг. № **, управляван от И.

3

В. И. и пешеходеца И. Е. И.; налице е валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество за моторното превозно средство – товарен автомобил „Мерцедес“ марка „А.“, peг. № ** за датата на произшествието; ищецът е предявил претенции по чл. 380 от КЗ към ответника – „ЗД Евроинс“ АД на дата 05.09.2024 год. , застрахователното дружество е отказало да изплати търсеното обезщетение.

След образуване на производството по настоящото дело на 13.02.2025 год. , в хода му и по-точно на 03.10.2025 год. е било образувано НАХД № 3510 по описа за 2025 год на Районен съд Бургас,приключило със споразумение.На основание чл.300 от ГПК с оглед наличие на одобрено споразумение от 17.10.2025 год. по НАХД № 3510 по описа за 2025 год. на Районен съд Бургас за настоящия граждански съд,разглеждащ гражданските последици от деянието са задължителни и са безспорно установени следните обстоятелства:И. В. И. е виновен в това,че на 12.06.2024 год. на републикански път III-5392,км 4+ 800,в посока от с.Винарско към с.Кръстина,общ.Камено,обл. Бургас при управление на моторно превозно средство-влекач,марка „Мерцедес“,модел „А.“ с рег. № **,собственост на „Олимп 81“ ЕООД-гр.Бругас,ЕИК 204500510,нарушил правилата за движението по пътищата, а именно: чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП-„Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението,не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“,чл.20,ал.2 от ЗДвП-„Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,с релефа на местността,със състоянието на пътя и на превозното средство,с превозвания товар,с характера и интензивността на движението,с конкретните условия на видимост,за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,когато възникне опасност за движението“,чл.116 от ЗДвП-“Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците,особено към децата,към инвалидите,в частност към слепите,които се движат с бял бастун, и към престарелите хора“ и чл.117 от ЗДвП –„При приближаване към място ,където на пътя или в близост до него се намират деца,водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали 4 скоростта,а при необходимост -и да спре“ и по непредпазливост причинил на И. Е. И.,ЕГН ********** средна телесна повреда ,изразяваща се в счупване на основата на черепа,в областта на лявата пирамида,с изтичане на кръв и ликвор от лявото ухо,довеждащо до разстройство на здравето,временно опасно за живота.

От допуснатта,извършена и приета по делото съдебна автотехническа експертиза,която съдът изцяло възприема,тъй като не страда от вътрешни противоречия,извършена е въз основа на събраните данни в досъдебното производство,подкрепя се от останалия доказателствен материал и не бе оспорена от страните,включително от разясненията на вещото лице при изслушването му в съдебно заседание,се установява следния механизъм на ПТП:на 12.06.2024 год. около 16,30 часа,на път III-5392,кв. 4+800 ,в посока от с.Винарско към с.Кръстина,общ.Камено,обл. Бургас се е движел влекач марка „Мерцедес“,модел „А.“ с рег. № **,управляван от И. В. И..Влекачът е извършвал курс от с.Пещерско в посока към гр.Бургас,движил се е без товар.Скоростта му на движение в района на местопроизшествието е била около 68 км./час,при разрешена скорот от 80 км/ч,дължината на опасната зона за спиране с посочената скорост на движение е около 56 метра.Влекачът се е движил в близост до дясната гранична линия на платното за движение,в дясната пътна лента с ширина 3 м.Разделителната линия между двете пътни ленти-лява и дясна,е непрекъсната линия тип „М1“,което означава,че е забранено пресичането на линията/обяснения на вещото лице в съдебно заседние/.Воланът на влекача се намира на височина 2,40 метра над терена,при което водачът на автомобила е имал видимост от височина минимум 2,50 метра над терена.Десният /спрямо посоката на движение на автомобила/ пътен банкет е установен с ширина 0,5 метра,затревен с висока тревна растителност с височина около 1,3 метра.Автомобилът се е движел в посока изток.Към 16,30 часа слънцето е било в посока югозапад,от което е направен извод,че слънчевото греене не е въздействало на видимостта на водача.Произшествието е възникнало в десен за водача на влекача завой,като единственото ограничение на видимостта е било високата тревна растителност,съизмерима с височината на пострадалото дете.В същото време две деца,поради невъзможност да се движат по пътния банкет,са бутали детска количка в частта от пътното платно в левия край на банкета и десния край на платното за движение.От разясненията на вещото лице в съдебно 5 заседание става ясно,че конкретно детето И. се е движело по платното за движение и то не плътно вдясно,а на разстояние около 1 м. навътре. В един момент то е приклекнало.При наближаване на с.Кръстина водачът забелязал деца,които са бутали детска количка в същата посока.В момента,в който влекачът се е намирал на около 35 метра преди мястото на удара,водачът е забелязал детето И. на платното за движение, предприел действия за спиране на влекача,като е употребил спирачка на около 10 метра преди мястото на удара,като едновременно с това отклонил автомобила наляво.Водачът успял да намали скоростта на движение на автомобила до 34 км /час и да избегне прегазване на детето,но не е успял да предотврати възникването на ПТП,тъй като при скорост от 68 км/ч и опасна зона за спиране 56 метра,влекачът не е могъл да спре безопасно до мястото на инцидента,дори и намалявайки скоростта,тъй като е забелязал децата на разстрояние от 35 метра,т.е. помалко от опасната му зона за спиране. Последвал удар на пешеходката И. И. в областта на главата в дясната предна страна на влекача,при което тялото на детето е било отхвърлено косо вдясно и се е счупил десния фар на автомобила,след удара с детето влекачът продължил своето движение напред,косо вляво в спирачен режим и е спрял на около 10 метра след мястото на удара,в близост до разделителната линия на платното за движение.Вследствие на ПТП пешеходката И. И. е получила фрактура на основата на черепа и е била приета за лечение в болница.От обясненията на вещото лице в съдебно заседание се констатира,че И. И. преди инцидента се е движила и е приклекнала на пътното платно,където се е намирала дясната страна на влекача.Също от разясненията на експерта става ясно,че произшествието не би настъпило,ако детето се бе движило вляво на пътя,тъй като при движение на автомобила отдясно,не би имало конфликтна точка в траекториите им.Показанията на разпитания като свидетел водач на влекача,причинил произшествието,не внасят нова и различна информация относно механизма на произшествието.Независимо от известните противоречия между неговите показания и данните от експертното заключение относно броя на лицата,които са се намирали в пътната му лента преди произшествието,тяхната възраст и движение,както и предприетите от него действия при възприемане на опасността,той не оспорва движението си с изчислената от вещото лице скорост от 68 км/ч и признава,че е видял деца на около 40-50 метра пред влекача в лентата си за 6 движение,следователно в опасната си зона за спиране,така както е определена от експерта-56 м.