Определение № 11552 от 10.09.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11552 гр. Варна, 10.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20253110107286 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по постъпила молба с вх. № 58383/21.07.2026 г., подадена от ответника „ЕОС Матрикс“ ЕАД /универсален правоприемник на „ЕОС Матрикс“ ЕООД/, чрез юрк. Красимир Василев, в която е обективирано искане за изменение на постановеното по делото Решение № 1971/21.05.2026 г., в частта за разноските.

Молителят твърди, че присъденият в полза на процесуалния представител на ищците адвокатски хонорар, не е съобразен с действителната фактическа и правна сложност на делото, като надвишава минималните размери определени в Наредба № 1 от 09.07.20004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Молителят излага, че ищците, които в производството са заместили, на основание чл. 227 ГПК, своя праводател – ищец, починал в хода на делото, нямат право на отделни адв. хонорари. Тъй като реално извършената работа е заплатена от ищеца – наследодател приживе, преди завеждане на исковата молба, а отделно от това не са и представени доказателства за реално заплащане на такива хонорари за всеки един от наследниците на ищеца поотделно. Претендира се, че няма основание за присъждане на адв. възнаграждение за всеки наследник поотделно, тъй като защитавания интерес по делото е бил общ и идентичен за всички правоприемници, като реално по делото е предявено едно искане, което не обосновава присъждане на четири отделни хонорара. Посочва се, че с постановения акт, съдът не се е съобразил с трайната и непротиворечива практика на ВКС, формирана след постановяване на решението на СЕС по дело C-438/22, съдържаща отговор на въпроса следва ли да се съобразява съдът с Наредба № 1 от 09.07.20004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, при определяне на адв. възнаграждения.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, от страна на ответните страни, е депозиран отговор, в който се сочи, че депозираната от молба е неоснователна 1 и следва да бъде оставена без уважение. Излагат се доводи, че адв. хонорар е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, възразява се, че не са надлежно доказани присъдените адв. възнаграждения, предвид представените договори по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА с всеки един наследник поотделно. Прави се възражение за липсата на право на всеки един от наследниците на отделни хонорари.

Съдът намира молбата за допустима, същата е подадена в срока по чл.

248, ал. 1 ГПК, от лице, притежаващо процесуална легитимация за това.

Доколкото искането касае изменение на разноските, присъдени на насрещни страни /на процесуалния им представител по реда на чл. 38 ЗА/, представянето на списък по чл. 80 ГПК от молителя не е предпоставка, обуславяща допустимостта на производството, съобразно посоченото в т. 9 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК, ВКС.

За да се произнесе по направеното искане, съдът взе предвид следното:

С постановеното решение, съдът е уважил предявения иск, като е приел за установено по отношение на ответника „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК:

131001375, че ищците Д. В. К., Й. Т. К., И. Т. К., и М. Т. К., всичките като наследници на Т. П. К., не дължат сумите от 5721,14 лв., представляваща неиздължена главница по договор за кредит от 16.12.2010г., ведно със законната лихва от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК – 15.12.2011г. до окончателното изплащане на задължението; - сумата от 395,14 лв., представляваща договорна лихва периода от 15.01.2011г. до 12.12.2011г., - сумата от 35,51 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 15.01.2011г. до 12.12.2011г., - сумата от 123,04 лв., представляваща държавна такса и - сумата от 389,46 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. - сумата от 8041,02 лв. - законна лихва от 15.12.2011г. и до 21.02.2025г., предвид факт, настъпил след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание- погасено по давност право на принудително изпълнение за вземанията. Съответно, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съдът е осъдил ответното дружество да заплати в полза на процесуалния представител на ищците общ адв. хонорар от 4000 евро, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, ,пр. 1 ЗАдв., представляващ сбор от дължимо адв. възнаграждение, определено за всеки ищец /по 1000,00 евро/.

Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/09.01.2004 г. относно минимални размери на адвокатските възнаграждения, е в противоречие с чл. 101, пар. 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Съобразно посоченото решение на СЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи национална правна уредба, определяща по задължителен начин минимални размери на адвокатските възнаграждения, като вместо това следва да разреши въпроса за дължимите възнаграждения след като направи цялостна преценка на всички релевантни обстоятелства, включително вид, характер на спора, материален интерес, вид и количество на свършената работа, фактическа и правна сложност на делото, 2 предприети действия и др.

Следва да се отчете фактът, че след смъртта на ищеца Т. П. К. в хода на производството, същият е бил заместен, на основание чл. 227 ГПК от своите наследници – ищците Д. В. К., Й. Т. К., И. Т. К., и М. Т. К.. Същите, имат общ материален интерес по делото, еднакво становище, като пълномощникът им е извършвал еднакви процесуални действия, които в случаят се изразяват в подаване на молба, с правно основание чл. 227 ГПК и в подаване на молба за допускане на обезпечение. Реално, процесуалния представител е представил доказателства за това, че е сключил с всеки един от ищците по отделно договор за правно обслужване. Но от това не следва да обосновава присъждане на адвокатски хонорар за всяко лице поотделно.

Следва да се приеме, че в случаят материалният интерес е общ, позицията на процесуалния представител е еднаква и адвокатът е извършвал еднакви действия спрямо всички наследнци, а не спрямо всеки един от наследниците.

От друга страна, съдът приема, че делото не се отличава с фактическа сложност, с оглед обема доказателствения материал, липсата на специални познания, които да налагат необходимост от експертиза, липса на свидетелски показания, делото е проведено в едно открито съдебно заседание. Отчитайки липсата на особености по делото, обуславящи извършването на особени действия по организирането на ищцовата защита, както и това, че адвокатът се е явил лично в едно – единствено заседание, съдът намира за справедливо общо възнаграждение в полза на адв. С. Н. А. от 1 000 евро.

По изложените съображения и предвид основателност на сезиралата го молба по чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1, предл. 2 ГПК, решение № 1971/21.05.2026 г., постановено по гр.д. № 7286/2025 г. по описа на ВРС, XXXIII състав, в частта му за разноските, КАТО:

"ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК: 208597211 /универсален правоприемник на „ ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК: 131001375/, със седалище и адрес на управление: гр. София 1766, район "Младост", ж.к.

"Младост 4", ул. "Бизнес Парк - София" №1, сграда 15, вх. А, ет. 4, представлявано от Тихомир Вълчев, в качеството му на управител, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адв.С. Н. А., сумата 1000.00 евро, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказаната правна защита и съдействие в полза на ищците Д. В. К., Й. Т. К., И. Т. К., и М. Т. К., на основание чл.38 ал.1 т.3 пр.1-во от Задв."

Определението подлежи на обжалване, с частна жалба, пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

3

ПРЕПИСИ от настоящото определение, да се връчат на страните по делото, за сведение.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4