Решение № 18337 от 30.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18337 гр. София, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20261110102563 по описа за 2026 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК от Г. И. С. и М. И. С. срещу „ЮЛ, с който се иска да се признае за установено спрямо ответника, че Г. И. С. не му дължи сумата от 355.07 евро, представляваща ½ от главница издаден изпълнителен лист от 28.03.2001 г. по гр. д. № 1439/2001 г. по описа на СРС, както и че М. И. С. не му дължи сумата от 355.07 евро, представляваща ½ от главница, както и сумата от 51.35 евро, представляваща ½ от договорната лихва по издаден изпълнителен лист от 28.03.2001 г. по гр. д. № 1439/2001 г. по описа на СРС.

Предявени е осъдителен иск с правна квалификация 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от Г. И. С. срещу ЮЛ с искане за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 195.81 евро, представляваща неоснователно получена сума, по изп. д. № ************* по описа на ЧСИ ЮЛ с рег. № *****, с район на действие СГС.

Ищците твърдят, че на 28.03.2001 г. по гр. д. № 1439/2001 г. по описа на СРС срещу техните наследодатели бил издаден изпълнителен лист за непогасени задължения за топлинна енергия. Било образувано изп. дело № ********* по описа на ЧСИ ЮЛ за процесните суми, като през 2025 делото било преобразувано и се водело изп. д. № *************. Посочва, че били конституирани през 2013 г. в качеството им на наследници. Посочва, че на 18.12.2025 г. била удържана от сметката на Г. И. С. сума в размер на 207.45 евро, от която сума била преведена на взискателя сумата от 195.81 евро.

Посочва, че преди изп. д. № ********* било водено друго дело пред ДСИ при СРС № 2578/2001 г., което било прекратено на 10.10.2008 г. Твърди, че процесните вземания били погасени по давност. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на 1 страната поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че въз основа на процесния изп. лист е образувано изп. дело № 2578/2001 при ДСИ при СРС, което било прекратено на 10.10.2008 г. и било образувано изп. дело № ********* по описа на ЧСИ ЮЛ.Сочи, че в хода на това производство са извършвани изпълнителни действия, поради което давността била прекъсната.

Поддържа, че било образувано изп. д. № ************* по описа на ЧСИ ЮЛ, по което били извършвани действия, който са довели до прекъсване на давността. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представеното удостоверение за наследници с изх. № РМЛ25 –УГ0118015 от 28.11.2025 г се установява, че Ц.М. С.а е починала на 27.11.2025 г., като вдовица и е оставила за наследници по закон: М. И. С. – син и Г. И. С. – син.

По делото е представен препис от изп. д. № ********* по описа на ЧСИ ЮЛ, от което се установява, че същото е било образувано с молба подадена от ответника на 10.12.2009 г., като с молбата на съдебният изпълнител на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ му е възложено да проучи имуществото на длъжника. Към молбата за образуване е приложен изпълнителен лист от 28.03.2001 г. по гр. д. № 1439/2001 г. по описа на СРС.

На 02.03.2010 г. е изпратено запорно съобщение до НОИ, с което е наложен запор върху пенсията на длъжника И.Г. С.. От представените доказателства се установява, че съобщението за налагане на запор е получено на 05.03.2010 г.

На 17.01.2012 г. е изпратено запорно съобщение до НОИ, с което е наложен запор върху пенсията на длъжника И.Г. С.. От представените доказателства се установява, че съобщението за налагане на запор е получено на 20.01.2012 г.

С постановление от 29.07.2013 г. са конституирани наследниците на починалия И.Г. С., а именно Ц.М. С.а, М. И. С. и Г. И. С.. С постановлението е наложен запор върху всички сметки на длъжника Ц.М. С.а открити в банката, наложен е запор върху трудовото възнаграждение на Г. И. С. в ********* и БАН, както и възбрана върху собствения на длъжниците имот, находящ се в *********

На 24.10.2013 г. са изпратени запорни съобщения до ********* и БАН, с които е наложен запор върху трудовите възнаграждения, които ще бъде изплащано на Г. И. С.. От представените доказателства се установява, че на 25.10.2013 г. и 29.10.2013 /датите на получаване на запорните съобщения от третите задължени лица/ са наложени запори върху трудовото възнаграждение 2 на длъжника.

На 24.10.2013 г. е изпратено запорно съобщение до ЮЛ, с което е наложен запор върху всички сметки на длъжника Ц.М. С.а открити в банката.

От представените доказателства се установява, че на 28.10.2013 г. /датата на получаване на запорното съобщение от третото задължено лице/ е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в банката.

На 12.12.2013 г. е съставен протокол, в който е посочено, че длъжникът Ц.М. С.а щяла да погасява задължението в размер на 100 лв. месечно от 1 до 15 число от м. декември.

С приходен касов ордер от 18.12.2013 г. Ц.М. С.а е внесла сумата от 100 лв., като е посочено основание частично погасяване по изп. д. № 3246/2009 г.

С приходен касов ордер от 13.01.2014 г. Ц.М. С.а е внесла сумата от 100 лв., като е посочено основание частично погасяване по изп. д. № 3246/2009 г.

С приходен касов ордер от 17.02.2014 г. Г. И. С. е внесъл сумата от 50 лв., като е посочено основание частично погасяване по изп. д. № 3246/2009 г.

С молба от 14.05.2020 г. подадена от взискателя ЮЛ по процесното изпълнително дело е поискано налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците, както и налагането на запор трудовото възнаграждение, както и да се насочи изпълнението към опис и оценка на собствените длъжниците движими вещи.

С молба от 22.10.2021 г. подадена от взискателя ЮЛ по процесното изпълнително дело е поискано налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците, както и налагането на запор трудовото възнаграждение, както и да се насочи изпълнението към опис и оценка на собствените длъжниците движими вещи.

С молба от 27.05.2025 г. подадена от взискателя ЮЛ по процесното изпълнително дело е поискано налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците, както и налагането на запор трудовото възнаграждение и пенсиите на длъжниците, както и да се насочи изпълнението към опис и оценка на собствените длъжниците движими вещи.

С постановление от 15.08.2025 г. на ЧСИ ЮЛ е образувано изпълнително производство по изп. д. № ********* под нов номер № *************.

На 10.12.2025 г. са изпратени запорни съобщения до четири търговски банки, с което е наложен запор върху всички сметки на длъжника Г. И. С. открити в банката. От представените доказателства се установява, че на 12.12.2025 г. /датата на получаване на запорното съобщение от третото задължено лице/ е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в банката.

На 10.12.2025 г. е изпратено запорно съобщение до НОИ, с което е наложен запор върху пенсията на длъжника Ц.М. С.а.

На 10.12.2025 г. е изпратено запорно съобщение до СДВР, с което е наложен запор върху МПС собственост на длъжника М. И. С.. От представените доказателства се установява, че на 16.12.2025 г. /датата на получаване на запорното съобщение от третото задължено лице/ е наложен 3 запор върху превозното средство.

На 10.12.2025 г. са изпратени запорни съобщения до ЮЛ, с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение, което ще бъде изплащано на Г. И. С.. От представените доказателства се установява, че на 12.12.2025 г.

/датата на получаване на запорното съобщение от третото задължено лице/ е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

С платежно нареждане от 20.01.2026 г. на взискателя по изп. д. му е била разпределена сума в размер на 195.81 евро с посочено основание изп. д. № *************, Г. И. С..

С удостоверение от 23.01.2026 г. издадено от ЧСИ ЮЛ е посочен актуалния размер на задължението дължимо от Г. И. С., както и че на 18.12.2025 г. в резултат на наложени запори върху сметките на този длъжник била постъпила сумата от 207.45 евро, като на взискателя била разпределена сумата от 195.81 евро.

С постановление от 17.03.2026 г. на ЧСИ ЮЛ е спряно изпълнението по изп. д. № *************.

Други изпълнителни действия частният съдебен изпълнител не е извършвал.

С определение № 7511 от 23.02.2026 г. постановено по гр. д. № 2563/2026 по описа на СРС, 39 състав е допуснато обезпечение посредством спиране на изпълнението по изп. д. № ************* по описа на ЧСИ ЮЛ.

При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. Предвид наведеното единствено основание за недължимост на сумата ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Настоящият съдебен състав счита, че при осъществяването на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, какъвто е и настоящият случай, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години. С оглед на което вземания по процесния изпълнителен лист се погасяват с петгодишна давност.

Според разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от 4

Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ, като примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността, в т. ч. насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Взискателят има задължение със свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само декларативен, а не конститутивен характер. Поради това новата давност започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, а от датата на предприемането от страна на взискателя на последното по време валидно изпълнително действие.