Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 547 от 14.08.2024, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно гражданско дело 429/2024
Вид
Определение № 547
Подписан
14.08.2024
В сила
14.08.2024
Състав
ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА, ЖАНЕТА ДИМИТРОВА ГЕОРГИЕВА, ИСКРА ПЕНЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 104 т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 118 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 122 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 70 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 547 гр. Велико Търново, 14.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500429 по описа за 2024 година С определение № 799/01.08.2024 г. по гр. д. № 543/2024 г. Окръжен съд Русе е повдигнал спор за подсъдност на изпратеното му за разглеждане гр. д.

№ 3288/2024 г. по описа на Районен съд Русе, образувано въз основа на искова молба, подадена от П. К. Г. против Община Русе.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност и закона, приема следното:

Производството е образувано пред РС Русе по искова молба /ИМ/, подадена от П. К. Г. против Община Русе, с която са предявени два обективно съединени иска: за признаване за установено между страните, че ответната Община не е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИMOT с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед РД-18- 91/15.12.2007 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. Русе и плoщ 2 429 кв.м. и за признаване за установено между страните, че ответната Община не е собственик на: ПОЗЕМЛЕН ИMOT с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед РД-18-91/15.12.2007 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. Русе и площ 2 403 кв.м..

1

С ИМ са представени удостоверения за данъчни оценки на имотите, издадени на 10.06.2024 г. от ДМДТ при Община Русе, от които се установява, че всеки от имотите е с данъчна оценка под 50 000 лв..

С ИМ са представени и актове за частна общинска собственост на същите имоти, в които е посочена данъчна оценка на всеки от тях към 12.04.2024 г. над 50 000 лв..

С писмо от 20.06.2024 г. депозирано пред РС Русе в изпълнение на указанията му Дирекция МДТ при Община Русе е посочила, че и двете данъчни оценки на спорните имоти са правилно определени на базата на декларираните от страните данни относно инфраструктурата в имота, тъй като Дирекцията няма задължение да съобразява действителните характеристики на имотите.

При тези данни с определение № 2486/25.06.2024 г. по гр. д. № 3288/2024 г. РС Русе е изпратил делото по компетентност на ОС Русе при условията на чл. 118 ал. 2 вр. чл. 104 т. 3 от ГПК като е приел, че всеки от исковете е с цена над 50 000 лв. и спорът е родово подсъден на окръжен съд.

С определението, с което е повдигната препирня за подсъдност ОС Русе е приел, че с оглед представените удостоверения за данъчна оценка на имотите от страна на ищеца спорът по всеки от тях е родово подсъден на РС Русе.

Великотърновският апелативен съд приема, че с ИМ са предявени два отрицателни установителни иска, които с оглед представените удостоверения за данъчна оценка на имотите от страна на ищеца са подсъдни на районен съд. Цената на иска е паричната оценка на предмета на делото и по искове за собственост и други вещни права върху имот се определя по данъчната оценка при условията на чл. 69 ал. 1 т. 4 вр. с т. 2 от ГПК. Налице е трайна практика на ВКС, в която се приема, че при предявените искове с предмет вещни права, когато съдът констатира, че липсва данъчна оценка на вещното право, той не определя приблизителна цена на иска, тъй като в този случай не е налице хипотезата на чл. 70 ал. 3 ГПК, а цената на иска се определя по пазарната цена на вещното право към датата на подаване на исковата молба. В конкретната хипотеза с ИМ са представени актуални към тази дата удостоверения за данъчни оценки на процесните недвижими имоти, които обуславят родовата подсъдност на спора на районен съд при условията на чл.

104 т. 3 от ГПК, тъй като данъчната оценка на всеки от имотите е под 50 000 2 лв.. Задълженията да посочи цената на исковете и да представи удостоверение за данъчна оценка на всеки от спорните имоти са на ищеца и същите са изпълнени от негова страна, поради което съдът следва да съобрази представените от ищеца удостоверения. Няма процесуална пречка надлежно сезирания съд да приеме, че представените удостоверения за данъчни оценки на имотите не отразяват действителните характеристики на спорните имоти, за които има данни по делото, но в този случай за да обоснове преценката си за родовата подсъдност на спора съдът не може да определи сам цената на исковете, а следва да даде указания на ищеца да представи актуализирани данъчни оценки на имотите, съобразени с тези характеристики.

С оглед на гореизложеното по правилата на родовата подсъдност компетентен да разгледа предявените искове на този етап от производството е районен съд, в случая Районен съд Русе.

Водим от горното и на основание чл. 122 от ГПК, Съдът ОПРЕДЕЛИ:

РОДОВО КОМПЕТЕНТЕН да разгледа предявените от П. К. Г. против Община Русе отрицателни установителни искове за собственост на недвижими имоти, находящи се в землището на гр. Русе, по които са образувани гр. д. № 543/2024 г. по описа на Окръжен съд Русе и гр. д. № 3288/2024 г. по описа на Районен съд Русе е Районен съд Русе.

ИЗПРАЩА делото на Районен съд Русе за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, но препис от същото следва да се изпрати на Окръжен съд Русе за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3