Решение № 2009 от 09.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2009 гр. Пловдив, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20215330112360 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание член 439 ГПК от ищеца Р. Т. Д., ЕГН ********** срещу ответника ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД, ЕИК 200644029.

Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД, ЕИК 200644029 недължимостта на сума от 3000 лева, представляваща просрочена главница по договор за издаване на револвираща международна карта и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ***г., 1 968,74 лева, представляваща просрочена договорна лихва за периода от 21.04.2009 год. до 14.04.2011год. ; 30 ,64 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 15.04.2011 год. до 26.04.2011 год. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.04.2011 год. до изплащане на вземането , както и сумата от 389.97 лева, представляваща разноски, за които суми е издаден изп. лист от ***г. от РС *** по ч. гр. д. № ***г. и е образувано изп. дело № ***г. по описа на ***, като погасено по давност.

В исковата молба се твърди, че срещу ищцата е образувано изпълнително дело № *** по описа на ***, peг. № ***, с район на действие 1

Окръжен Съд – Пловдив, на основание издадения на ***г. изпълнителен лист за заплащане на парични задължения по договор за за издаване на револвираща международна карта и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка, законна лихва и разноски по делото, като общото задължение към 25.05.2021 год. възлиза в общ размер на 7 776.77 лева .

Излагат се твърдения за това, че процесното вземане е погасено по давност.

Сочи се, че изпълнителният лист е издаден на ***г. , въз основа на влязла в сила заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, издадена от PC - *** ч. гр. д. № *** г. в полза на *** за сумата от 3 0 0 0 лева, представляваща просрочена главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка; 1 968,74 лева, представляваща просрочена договорна лихва за периода от 21.04.2009 год. до 14.04.2011год. ; 30 ,64 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 15.04.2011 год. до 26.04.2011 год. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.04.2011 год. до изплащане на вземането , както и сумата от 389.97 лева, представляваща разноски.

Твърди се, че по молба на взискателя *** въз основа на така издадения изп. лист има образувано на ***г. изп . дело № ***год. по описа на ***. С молба за образуване на изп. дело първоначалният взискател поискал прилагането на изпълнителен способ - запор върху трудовото възнаграждение на ищцата, като в периода 05.08.2013 год. - 27.12.2018 год. по изпълнително дело № *** год. постъпили следните с у м и , които били изплатени на взискателя, в следния хронологичен ред: На 05.08.2013 год. - сума от 100 ,29 лева; на 03.09.2013 год. сума от 100 ,29 лева; на 01.10.2013 год. сума от 100 ,29 лева; на 04.11.2013 год. сума от 100,29 лева и на 27.12.2018 год. сума от 225.35лева. Ищцата счита, че от 04.11.2013 г., на която дата взискателят е получил последната постъпила от запора на трудовото възнаграждение сума, е започнал да тече давностния срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД . Смята, че подадената от взискателя молба след 04.11.2015 г. и извършените последващи действия от съдебния изпълнител, не с а породили правни последици, доколкото тези действия не почиват на валидно изпълнително производство, доколкото и зпълнителното дело е подлежало на перем пция и всички последващи изп. действия, като удръжки от трудови възнаграждения в размер на 225,35 лв. са незаконосъобразни.

2

От ответника е постъпил писмен отговор за неоснователност на иска.

Излага, че давностният срок е прекъсван многократно . Счита, че давността е прекъсната за първи път на 28.06.2013 г. с образуване на изпълнително дело № ***г. по описа ***, доколкото в молбата за образуване на делото взискателят е посочил изпълнителен способ, слеващото прекъсване на давността е на 05.07.2013 г., когато ЧСИ е приложил поискания изпълнителен способ и е наложил запор върху трудовото възнаграждение на ищцата. От наложения запор има постъпили суми на 05.08.2013г., 03.09.2013г., 01.10.2013г. и 04.11.2013г. , които суми били изплатени на взискателя.

Посочва се, че налагането на запор върху трудовото възнаграждение на ищцата я мотивирало да предприеме действия за погасяване на задължението й, като в периода от образуване на изпълнителното дело до декември 2018-та година, същата започнала да прави редовни плащания на дълга по сметка на ***, както следва - за 2013г. всеки месец след образуване на изпълнително дело до декември включително, за 2014г. всеки месец без месеците август, септември, октомври и ноември, за 2015г, и 2016 г. всеки месец, за 2017г. две плащания през януари и февруари и за 2018г, една вноска през месец декември. След преустановяване на плащанията в периода февруари 2017г. декември 2018г., *** депозирала молба по изпълнителното дело, с която е поискано прилагането на изпълнителен способ. На 27.12.2018г. в резултат на наложения от ЧСИ изп. способ постъпили суми. Счита за неоснователни твърденията на ищцата, че изпълнително дело № ***г. на **** е перемирано на 04.11.2015г., тъй като взискателят не се е дезинтересирал от производството, а с активното си поведение мотивирал длъжника да извършва плащания, поради което докато въпросните плащания са извършвани от длъжника не е текъл срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В този смисъл смята, че всяко от описаните плащания на ищцата са довели до прекъсване на давността, като последното такова е 27.12.2018 г., от която дата започва да тече нов давностен срок. Настоява се, че дори съдът да не приеме гореизложеното следва да вземе предвид Тълкувателно решение № 2/2015 по Тълкувателно дело № 2/2013 г., с което е обявено за изгубило сила Постановлението от 1980 г. от Пленума на ВКС. Изтъква се, че в този случай следва да се вземе предвид и актуалната съдебна практика, която приема, че давността се прекъсва с поискването от страна на взискателя да бъде предприето изпълнително действие, като отправянето на такова искане в 3 рамките на перемирано съдебно производство не е пречка същото да прекъсне давностния срок. Давностният срок за вземането е започнал да тече на 26.06.2015г. (датата на постановяване на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС) и срокът е прекъснат с отправяне на искане за налагане на запор на трудово възнаграждение на 03.12.2018г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно член 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните признават следните факти и обстоятелства, като същите са обявени за ненуждаещи се от доказване и те са: издаден в полза на **** изпълнителен лист от *** г. за сумата от 3000 лв. просрочена главница;

1968,74 лв. представляваща просрочена договорна лихва; 30,64 лв., представляваща наказателна лихва и че въз основа на този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № ***г. по описа на ***; че вземането е цедирано от *** на ответниковото дружество и че въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № *** г. по описа на ***.

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда (определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО). Ищецът основава претенцият а с и на обстоятелството, че е изтекла давността за вземането, считано от влизане в сила заповедта за изпълнение. С оглед изложеното следва да се приеме, че се позовава на юридически факт, настъпил след влизане в сила на заповедта, което обуславя приложимост на защитата по реда на чл.439 ГПК. Ето защо, спорът следва да се разгледа по същество.

4

Ищецът се позовава на изтичане на предвидения в разпоредбата на чл.433, ал. 1, т. 8 ГПК срок от последното валидно изпълнително действие – 4.11.2013г., и настъпила перемпция на изпълнителното производство, както и на изтичане на давностния срок за вземането. Разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването й от длъжника чрез възражение по реда на чл.414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение то не е подадено в срок, какъвто е разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в чл. 414, ал. 2 ГПК преклузивен срок, заповедта влиза в сила, като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл.424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. В действащия ГПК с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се получава крайният ефект на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането.

Съгласно т. 14 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес, поради което заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Последната се прекъсва с предявяването на иск за съществуване на вземането, като съгласно чл.422, ал.1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл.415, ал.1 ГПК. Ако установителен иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл.415, ал.1 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението. Освен това неподаването на възражение от страна на длъжника създава презумпция, че вземането е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист, съгласно нормата на чл. 416 ГПК. По изложените съображения нормата на чл. 117, ал. 2 ГПК следва да намери приложение и по отношение на вземане, за което е налице постановена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, влязла в сила поради неподаване на възражение от страна на 5 длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК.

Съдът приема, че в случая заповедта за изпълнение е влязла в сила на 15.08.2013 г. /двуседмич ния срок от връчване на поканата за доброволно изпълнение е започнал да тече от 31.07.2013г./ , като срещу заповедта не е било подадено в срок възражение от длъжника. В рамките на образуваното изп. дело № ***г. на ***г. е поискан, а на ***г. е наложен способът запор върху трудовото възнаграждение на длъжницата, като последната постъпила от запора сума е на 4.11.2013г. в размер на 100,29 лева. По време на висящността на изп. процес давност не тече според ППВС № 3/1980 г. , а образуването на изпълнителното производство прекъсва давността .

Понастоящем е прието ТР № 3/2020г. на ОСГТК, с което се прие, че докато трае изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла, като за тях давността започва да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. В периода 4.11.2013 до 4.11.2015г. взискателят е бездействал, с оглед на което изп. производство е прекратено по силата на закона на 4.11.2015г. поради перемпция, като в този период давност не е текла, нова давност започва да тече от 4.11.2015г. Следващото прекъсване на давността е на 3.12.2018г., когато взискателят ***е поискал от *** налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжницата. С постановление от ***г. изп. производство по изп. дело № ***г. е прекратено на осн. член 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Разпечатката съдържа 25 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4895fa36-479c-48cd-9bcb-92c257a72831