Решение № 80 от 30.06.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Плевен, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. И. като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Търговско дело № 20214400900127 по описа за 2021 година

Производството по настоящото т.д. № 127/2021 г. е образувано след като с решение № 60099 от 01.07.2021 г. на ВКС, ТК, II т.о., постановено по т.д. № 2212/2020 г., е отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК решение № 61 от 13.04.2018 г. по т.д. № 89/2016 г. на Окръжен съд – Плевен и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.

С депозираната от „Хета Асет Резолюшън Ауто България“ ООД /с предишно наименование „Хипо Алпе-Адриа – Аутолизинг“ ООД/ против „Ди Енд Ди Джи Инвест“ ЕАД /с предишно наименование „Генимекс Инвест“ ЕАД/ и С. Д. Е. искова молба е предявен иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземане, присъдено със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 04.10.2012 г., издадена по ч.гр.д.№ 39741/2012 г. по описа на Районен съд – София.

В исковата молба са наведени фактически твърдения, че на 12.01.2009 г. са били издадени в полза на „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ ЕООД от „Генимекс Инвест“ ЕАД гр.София /с настоящо наименование „Ди Енд Ди Джи Инвест“ ЕАД /в несъстоятелност/ гр. Плевен/ и авалирани от С. Д. Е. два записа на заповед – всеки за по 8091.72 евро и с падежи, съответно 01.02.2011 г. и 01.02.2012 г. Твърди се, че двата менителнични ефекта са редовни от 1 външна страна и съдържат всички необходими реквизити. Твърди се още, че на 24.08.2012 г. „Хипо Алпе-Адриа Аутолизинг“ ООД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Въз основа на това заявление е било образувано ч.гр.д.№ 39741/2012 г. по описа на Софийски районен съд и е била издадена заповед от 04.10.2012 г. за изпълнение на следните вземания на „Хипо Алпе-Адрия Аутолизинг“ ООД от ответниците като солидарни длъжници, а именно: за сумата от 8091.72 евро, дължима по запис на заповед от 12.01.2009 г. с падеж 01.02.2011 г.; за сумата от 6118.28 евро, дължима по запис на заповед от 12.01.2009 г. с падеж 01.02.2011 г.; за законната лихва върху общата сума от 14 210 евро, считано от 24.08.2012 г. до изплащане на задължението. Ищецът сочи се, съдът по заповедното производство е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в издадената заповед за незабавно изпълнение относно падежа на втория запис на заповед, съгласно която за такъв вместо 01.02.2011 г. да се счита 01.02.2012 г. Твърди също така, че „Генимекс Инвест“ ЕАД гр.София / с настоящо наименование „Ди Енд Ди Джи Инвест“ ЕАД /в несъстоятелност/ гр. Плевен/ и С. Д. Е. са подали бланкетни възражения по чл.414 от ГПК, както и че „Хипо Алпе-Адрия - Аутолизинг“ ООД е уведомено за подадените възражения по чл.414 от ГПК на 16.05.2016 г. и на 10.06.2016 г. е предявило иска по чл.422 от ГПК, който е предмет на разглеждане по настоящото търговско дело.

Ищецът претендира да бъде установено съществуването на вземането му към ответниците, в качеството им на солидарни длъжници, в размер на 14 210 евро, с левова равностойност 27 792,34 лева, произтичащо от записа на заповед, издаден на 12.01.2009 г. с падеж 01.02.2011 г. за цялата сума по него в размер на 8091,72 евро и от записа на заповед, издаден на 12.01.2009 г. с падеж 01.02.2012 г., предявен частично за сумата от 6118,28 евро, ведно със законната лихва върху цялото вземане, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.

Претендират се и направените по делото съдебно-деловодни разноски в исковото и в заповедното производство.

С определение № 843 от 25.10.2017 г., постановено по първоначално образуваното по исковата молба т.д. № 89/2016 г. по описа на Плевенски окръжен съд, съдът е прекратил на основание чл.637, ал.2 от ТЗ

2 производството в частта му срещу ответника „Ди Енд Ди Джи Инвест“ ЕАД /в несъстоятелност/ гр.Плевен. Определението не е обжалвано и е влязло в сила. Производството е продължило само срещу ответницата С. Д. Е..

В настоящото производство исковата претенция се поддържа от процесуалния представител на страната адв. И. К. от АК-Ловеч.

Ответницата С. Д. Е. е навела възражения, че записите на заповед не съдържат всички реквизити по чл.535 от ТЗ и че е неприложима разпоредбата на чл.536, ал.3 от ТЗ. Позовава се на обстоятелството, че за място на плащане е посочено „при „Ситибанк“АД“, а такова дружество с конкретно седалище като място не съществува според Търговския регистър. Ответницата счита също така, че вземанията по записите на заповед не са изискуеми, защото те не са били предявени за плащане. Сочи, че към 01.02.2011 г. и 01.02.2012 г. вече не е била законен представител на „Генимекс Инвест“ ЕАД гр.София /с настоящо наименование „Ди Енд Ди Джи Инвест“ ЕАД /в несъстоятелност/ гр. Плевен/. Алтернативно ответницата навежда твърдения, че записите на заповед са издадени и авалирани, за да обезпечат задължение на „Генимекс Инвест“ ЕАД гр.София /с настоящо наименование „Ди Енд Ди Джи Инвест“ ЕАД /в несъстоятелност/ гр. Плевен/ по каузално правоотношение – договор за финансов лизинг от 12.01.2009 г., сключен между ищцовото дружество и „Ди Енд Ди Джи Инвест“ ЕАД /в несъстоятелност/ и че обезпечените със записите на заповед задължения по този договор са погасени.

В настоящото производство ответницата С. Д. Е. се представлява от пълнимощниците адв. Н. Я. от АК-Плевен и адв. А. Б. от АК-Русе.

След съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за установено следното:

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че в Софийски районен съд е било образувано ч.гр.д.

№ 39741/2012 г. по заявление от 24.08.2012г., подадено от „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ ООД, с искане за издаване на заповед по чл.417 от ГПК за общата сума от 14 210 евро въз основа на два записа на заповед от 12.01.2009 г. На 04.10.2012 г. по същото дело е била издадена заповед за изпълнение на следните вземания на „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ ООД от „Генимекс Инвест“ АД гр.София /с настоящо наименование „Ди Енд Ди Джи Инвест“ ЕАД /в несъстоятелност/ гр. Плевен/ и С. Д. Е., като солидарни длъжници, а именно: за сумата от 3

8091.72 евро, дължима по запис на заповед от 12.01.2009 г. с падеж 01.02.2011 г.; за сумата от 6118.28 евро, дължима по запис на заповед от 12.01.2009 г. с падеж 01.02.2012 г. /след поправка на ОФГ относно падежа/; за законната лихва върху общата сума от 14 210 евро, считано от 24.08.2012 г. до изплащане на задължението.

По делото е безспорно установено, че длъжниците по издадената заповед за незабавно изпълнение са подали в указания им срок възражения по чл.414 от ГПК, с оглед на което заявителят „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ ООД е бил уведомен, че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване съществуването на вземането си, което е сторено, като пред Плевенски окръжен съд е депозирана искова молба от „Хета Асет Резолюшън Ауто България“ ООД гр. София /с предишно наименование „Хипо Алпе-АдриаАутолизинг“ ООД/.

Не е спорно по делото, че оригиналите на процесните записи на заповед са приложени към заявлението по ч.гр.д.№39741/2012 г. по описа на Софийски районен съд, а към исковата молба са приложени заверени копия от същите.

Видно е, че записите на заповед са от 12.01.2009 г., всеки за сумата от 8091.72 евро и с падежи, съответно 01.02.2011 г. и 01.02.2012 г. Те са издадени в полза на „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ ЕООД от „Генимекс Инвест“ ЕАД гр.София /с настоящо наименование „Ди Енд Ди Джи Инвест“ ЕАД /в несъстоятелност/ гр. Плевен/ и са авалирани от С. Д. Е..

В настоящото производство като писмено доказателство по делото е приет договор за финансов лизинг № ********** от 12.01.2009 г. Същият е сключен между „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ ЕООД като лизингодател и „Генимекс Инвест“ ЕАД като лизингополучател. Лизинговият обект по договора е МПС – „Нисан Мурано“, а общата стойност на договора е в размер на 51 541,92 евро. Към договора за финансов лизинг е приложен погасителен план и справка за обезпеченията, в която е отразено, че за обезпечаване вземането на кредитора са издадени записи на заповед от „Генимекс Инвест“ ЕАД, авалирани от С. Д. Е..

По искане на ответницата е допусната съдебно-икономическа експертиза.

От приетото заключение на вещото лице В. В. по същата се установява, че по цитирания по-горе договор за финансов лизинг са платени общо 38 843,50 лв., с които са погасени подробно описаните в заключението задължения за 4 такси, лизингови вноски и лихви. Непогасеното задължение по договора е в размер на 27 792,06 лв., която сума включва неиздължените лизингови вноски от № 7 /частично/ до № 20 по погасителния план, данък МПС, застраховка „Каско“, начислената наказателна лихва, такса за уведомяване на длъжника и такса за възстановено владение върху лизингов обект. При изслушването й в съдебно заседание вещото лице е пояснила, че с извършените от лизингополучателя плащания са погасявани по-рано възникналите задължения, които са били по-рано фактурирани, т.е. спазен е бил реда за погасяване на по-стари към по-нови задължения.

По делото е представено копие от молба на „Хета Асет Резолюшън Ауто България“ ООД /с предишно наименование „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ ООД/ до синдика на „Генимекс Инвест“ ЕАД /с настоящо наименование „Ди Енд Ди Джи Инвест“ ЕАД /в несъстоятелност/ по т.д. № 138/2015 г. по описа на Плевенски окръжен съд, с която на основание чл. 685, ал. 1 от ТЗ е предявено вземане на дружеството от „Ди Енд Ди Джи Инвест“ ЕАД /в несъстоятелност/ по договор за финансов лизинг № ********** от 12.01.2009 г. в общ размер на 29 079,92 лева.

Представено е също така и определение от 14.12.2016 г по т.д. № 138/2015 г. на Плевенски окръжен съд, с което е оставено без уважение възражението на длъжника „Ди Енд Ди Джи Инвест“ ЕАД /в несъстоятелност/ срещу приетото от синдик М. Н. вземане на кредитора „Хета Асен Резолюшън Ауто България“ ООД в общ размер на 29 205,91 лв.

Спорни по делото са въпросите дали двата процесни записи на заповед са редовни от външна страна, т.е. дали съдържат всички изискуеми от закона реквизити и в частност този по чл. 535, т. 4 от ТЗ, както и дали удостоверяват изискуеми вземания.

Съдът приема, че в случая и двата менителнични ефекта съдържат всички реквизити от необходимото им съдържание, съгласно чл. 535 от ТЗ. В текста им е посочено наименованието „запис на заповед“; обективирано е неотменимо и безусловно задължение на издателя да плати сумата по всеки един запис на заповед; посочен е падежът на плащането; индивидуализирано е лицето, на което трябва да се плати. Двата менителнични ефекта съдържат дата на издаването им и място на издаването им. Като място на плащането е посочено „при „Ситибанк“ АД“, което е оспорено от ответницата като 5 несъществуващо, а оттам и липсата на индивидуализиране мястото на плащане в менителничните ефекти. При липсата на изрично посочване мястото на плащане обаче, за такова следва да се счита мястото на издаване, съгласно разпоредбата на чл. 536, ал. 3 от ТЗ, което в случая е гр. София.

Записите на заповед са подписани от законния представител на търговското дружество – издател на същите. Върху самите менителнични ефекти е обективирано поръчителство от С. Д. Е. и е положен подпис на поръчителя, съобразно изискванията на чл. 484 от ТЗ.

Доколкото двата менителнични ефекта съдържат фиксирани падежи с изрично посочване на конкретни дати, не е било необходимо предявяването им за плащане, с оглед на което извършеното отбелязване върху тях, че са били предявени на падежните дати е ирелевантно. Падежите и по двата записи на заповед са настъпили преди подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.

В този смисъл двата записа на заповед са редовни от външна страна и удостоверяват изискуеми вземания.

Ищецът не се е позовал на каузално правоотношение, обезпечено със записите на заповед, но на такова се позовава ответницата С. Е..

Не е спорно между страните, че процесните менителнични ефекти за издадени като обезпечение по приложения договор за финансов лизинг от 12.01.2009 г., по който ответницата С. Е. не е страна. Ответницата не отрича, че се е задължила като авалист по тези менителнични ефекти.