Решение № 19 от 02.02.2026, Районен съд - Крумовград

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. К., 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К. в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин М. Чорбаджийски при участието на секретаря Цветка Вл. Петрова като разгледа докладваното от Марин М. Чорбаджийски Гражданско дело № 20255130100814 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК.

Делото е образувано по подадена искова молба от Г. Н. И., ЕГН **********, адрес: град К., ул. „Г.С.Р.“ ****, в която сочи че с ответника „Ай Ти Еф Груп“ АД, със седалище и адрес на управление: Столична община, район “Лозенец, гр. София, ул. „Сребърна“ № 16, бл. Парк Лейн, Офис Център, ет. 8, представлявано от Светослав Юрий Ангелов, сключили договор за потребителски кредит № 695222 от 26.07.2024 г. за предоставяне на финансова услуга от разстояние. Твърди, че датата на договора е посочена неправилно, което е устойчива практика на ответника, както е видно и от датата на погасителния план, а на 04.08.2024г. сключили Анекс № 698330 към договора за потребителски кредит № 695222, съгласно чл.1 т.1 от Договора, ответника предоставя на ищеца кредит съгласно условията на Кредитните продукти „Кредит до заплата“ и/или „Кредит на вноски“ на „Ай Ти Еф Груп“ АД, действащи към датата на подписване на договора. Кредита бил предоставен при следните параметри:

1.

Кредитен продукт - Кредит на вноски

2.

Сума на кредита (главница по кредита): 5000.00 лева.

3.

Срок на погасяване на кредита: 04.08.2026 г.

4.1.

Размер на погасителната вноска с одобрено обезпечение: 336.77 лева.

4.2.

Размер на погасителната вноска без одобрено обезпечение: 642.00 лева.

5.

Брой на погасителните вноски: 24

6.

Начин на усвояване на кредита: по сметка с IBAN: BG23BPBI79241072977403 7.

Годишна лихва за ползване на кредита: 48.92%

8.

Общо дължимата сума при надлежно и правилно изпълнение на задълженията по кредита 8082.48 лева.

9.

Годишен процент на разходите /ГПР/ по Кредита: 65.00%

Твърди в исковата молба, че съгласно чл.1 от Приложение № 5, в срок до края на следващия ден, считано от деня на сключване на договора за кредит (тоест денят, на който 1

Кредитодателят е превел/предал сумата на кредита по уговорения между страните начин), Кредитополучателят бил длъжен да учреди обезпечения под формата на поръчителство на две физически лица или Банкова гаранция в размер на 8082,48 лева, представляваща сбор на дължимата главница и лихва за ползване на кредита, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по настоящия договор. Твърди, че съгласно чл.4 от Приложение № 5 в случай, че Кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита или действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено, Кредитополучателят дължи на Кредитодателя неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение. Размерът на неустойката бил индивидуално определен за всеки кредитополучател и е в размер на 10,03 лева средно на ден, като неустойката на ден не трябвало да надвишава 1% /един процент/ от главницата по кредита. Горепосочената неустойка се начислявала в началото на периода на всяка вноска и се заплаща от Кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска. Твърди, че в договора за потребителски кредит никъде нямало клауза, че кредитора е поискал обезпечение/или е бил задължен да даде такова, но е видно от графа неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение в Погасителния план, че кредитора си бил намислил неустойка в общ размер на 7325.00 лева, която бил разсрочил към погасителните вноски, и която била в размер по-голям от отпуснатия кредит. Твърди, че не му ставало ясно за какво е добавена и такса в размер на 150 лв., тъй като ищецът не е заявявал и не е ползвал такива допълнителни услуги. Съгласно чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), кредитодателят нямал право да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Твърди, че е видно, че кредиторът е поискал обезпечение по кредита, което той да одобри и при неодобрението или непредоставянето му той си бил калкулирал неустойка в общ размер на 7325.00 лева, която е разсрочил за изплащане към месечните вноски дължими по кредита в размер на всяка вноска 23 месеца по 642.00 лв. + 1 месец по 641.82 лв. Кредиторът не включвал така наречената от него „неустойка“ към ГПР, като стремежът му бил по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал.4 от ЗПК. На практика вземането за неустойка представлявало скрито възнаграждение за кредитора. Твърди, че процесният договор за потребителски кредит № 695222 от 26.07.2024 г. нарушавал разпоредби на ЗПК, поради което бил недействителен.

Нарушение било налице, тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочване като абсолютна стойност на фиксирания лихвен процент по кредита в размер на 48.92% и годишен процент на разходите в размер на 65.00 %. Липсвало обаче ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия. Липсата на конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР в размер на 65.00 %, водело и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна било нарушение на основните изисквания за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл. 10,ал. 1 от ЗПК). При посочване на ГПР в договора не било достатъчно да бъде определен само неговия размер, който да е в рамките на предвиденото в чл. 19, ал. 4 от ЗПК - до пет пъти законната лихва. Задължително трябвало да бъде описана методиката на изчисляване на ГПР, която да е в съответствие с описаната в част 1 от приложение 1 към директивата, както и да се посочат данните, въз основа на които е направено това изчисляване. Твърди, че договорът за кредит бил нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, защото ГПР бил различен от посочения в договора, като кредиторът вписвайки ГПР от 65.00 % е заблудил потребителя. Към годишния процент на разходите не била включена неустойката в общ размер на 7325.52 лева, която е разсрочена и добавена към всяка анюитетна вноска.

Моли съда да прогласи недействителността на целия договор за потребителски кредит № 695222 от 26.07.2024 г., сключен между „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 20225587, със седалище и адрес на управление: Столична община, район „Лозенец“, гр. София, ул.

„Среберна“ № 16, бл. Парк Лейн Офис Център, ет. 8, представлявано от Светослав Юрий 2

Ангелов, и Г. Н. И., ЕГН **********, адрес: град К., ул. „Г.С.Р.“ ****, на основание: чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл.10,ал.1, чл.И, ал.1, т.10 от ЗПК във вр. с чл. 19, ал. 2 вр.чл.22 от ЗПК с последиците на чл.23 от ЗПК. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор ответника, с който се твърди, че Договор за потребителски кредит № 695222 от 26.07.2024г. е действителен и излага съображения в тази насока. Твърди, че цената на иска посочена от ищеца е неправилна и тя следва да е главницата по договора за кредит, а именно 5000лева. Моли, да се отхвърли исковата претенция като неоснователна, необоснована и недоказана. Сочи, че адвокатския хонорар на ищцовата страна е прекомерен. Моли, да бъдат присъдени разноски на ответника.

В съдебно заседание ищеца не се явява не се представлява. В писмена молба адв. Й. поддържа предявения иск.

Ответникът редовно призован за съдебно заседание не се явява. В писмена молба адв.

Б. - К. моли съда да отхвърли предявения иск.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: страните по делото са в облигационни отношения. Сключили са Договор за потребителски кредит № 695222/26.07.2024 г., Анекс №698330 от 04.08.2024г. Неразделна част от договора са Общи условия към договор за потребителски кредит, Приложение № 1 към Анекс №698330, Приложение №4 към договор за потребителски кредит №698330, Приложение №5 към договор за потребителски кредит №698330, Погасителен план към 5 към договор за потребителски кредит №698330 и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на потребителските кредити – Приложение №2 към чл.5, ал.2 от ЗПК.

При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

Безспорно се установява, че между страните е сключен договор, който по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон ЗПК в релевантната за периода редакция. Приложими са и разпоредбите на 143 - 148 от Закона за защита на потребителите. Категорично е установено предоставянето на сумата по кредита в размер на 5000 лева, неоспорено и от двете страни. Основните възражения на ищеца са относно неустойка в размер на 7325 лева, лихви в размер на 2932,30лева, такса – 150 лева.

Настоящата съдебна инстанция не приема доводите на ответника, че цената на иска е в размер 5000лева, а не 15407,30 лева. Цената на иска при договор за кредит, включващ лихви, неустойки и такси, обикновено се определя от общия размер на претендираните суми (главница + лихви + такси + неустойки към момента на подаване), съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК. При искове за нищожност на договор цената на иска е пълния размер на задълженията по договора, който в случая не е 5000 лева, а 15407,30лева - описани в погасителния план към договора за потребителски кредит.

Съда на основание чл. 7 ал. 3 от ГПК е длъжен служебно да следи за неравноправни клаузи по договор с потребител. При преглед на доказателствения материал съда счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Съгласно тази разпоредба, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В случая в исковата молба са изложени твърдения за това, че не е спазено изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, поради наличието на други разходи, освен лихвата, които е следвало да бъдат включени в него. При така изложените твърдения, ищецът основава претенцията си на неизпълнение на задължението на ответника "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД да посочи в договора за кредит ГПР, съдържащ всички реални разходи за потребителя. В този насока са и дадените в т. 55 на Решение от 21.04.2024 г. по дело С714/2022 на СЕС: "с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както 3 и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3 буква Ж от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. В настоящия случай се установява начисляването на договорна неустойка, в размер на 7325 лева, поради което се доказват твърденията на ищеца за наличието на този разход, който е следвало да бъде включен в ГПР. Съдът намира този извод за валиден, доколкото в чл. 4 от Приложение № 5, неразделна част от Договора за потребителски кредит е уговорено, че "горепосочената неустойка се начислява в началото на периода на всяка вноска и се заплаща от Кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска. Неустойката по съответната погасителна вноска се заплаща в пълен размер във всички случаи на погасяване на кредита, включително при предсрочно погасяване на кредита". При тези данни размерът на ГПР ще надхвърли законовото ограничение. Поради изложеното, посоченият в договора ГПР от 65,00%, не отговаря на действителния такъв, а реалният му размер е по-голям.

Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г ал. 4 във вр. с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19 ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора /В този смисъл Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г., Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г.;Решение № 220 от 18.02.2020 г. наОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г./ ГПР представлява стойност, която се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените в договора плащания. Посочването на стойност по-малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. Годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съобразно разпоредбата на чл. 21 ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, се счита за нищожна. Съдът намира, че поради тези особености на сключения между страните договор, клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите, предвидени в чл. 92 от ЗЗД, което я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл. 26 ал. 1 от ЗЗД /в този смисъл Тълкувателно решение № 1/2009 г. ОСТК/. С оглед изложеното съдът, предвид и дадените му правомощия служебно да установява нищожност, намира, че начислената по договора неустойка не се дължи поради нищожността на клаузата от договора, която я урежда. В допълнение, съобразно разпоредбата на чл. 21 ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията, е нищожна.

Разпечатката съдържа 43 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4894a547-b1e2-4cbe-9b93-28c21475efe6