Решение № 245 от 19.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. Пловдив, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Виктор Ас. Янков като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Наказателно дело за възобновяване № 20235000600434 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК.

Образувано е във връзка с постъпило искане от осъдения за възобновяване на делото, като в искането са били релевирани доводи за допуснати съществени нарушения по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.

Изложени са били и аргументи в подкрепа на претендираните нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, а именно за нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се възобновяване на делото, приключило с влязъл в законна сила съдебен акт, отмяна на постановеното решение, с което е била потвърдена осъдителната присъда на районния съд и оправдаване на подсъдимия по обвинението. При условията на алтернативност се иска преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление и намаляване на редукция на наказанието или налагане на наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК в минимален размер.

В съдебно заседание пред настоящия съд се поддържат наведените 1 доводи от страна на адв. П. Щ. – защитник на осъдения А. С. И..

Осъденият, в хода на съдебните прения, изцяло поддържа доводите на своя защитник.

Прокурорът от Апелативна прокуратура-Пловдив застъпва становище за неоснователност на искането за оправдаване на подсъдимия по обвинението, но намира, че релевираните от защитата доводи за наличието на маловажен случай могат да бъдат приети при все известна резерва за предходното приложение на института на чл. 78а НК по отношение на осъдения за престъпление с предмет наркотични вещества.

В последната си дума осъденият моли да се уважи искането му за възобновяване.

Разгледано по същество, искането е частично основателно.

С присъда № 176 от 27.09.2022 г. по НОХД № 20215330203463/2021 г. на Районен съд – Пловдив, подсъдимият А. С. И. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК за това, че на 22.11.2020 г. в ** без надлежно разрешително е държал високорискови наркотични вещества, както следва:

- метилендиоксиметаамфетамин (МДМА, екстази) с нето тегло 0,322 грама със съдържание на активен компонент 37 тегловни % МДМА на стойност 8,05 лева при единична цена грам 25 лева и

- амфетамин (фенамин) с нето тегло 1,569 грама със съдържание на активен компонент 10 тегловни % амфетамин (фенамин) на стойност 47,07 лева при единична цена на грам 30 лева, или всички наркотични вещества с нето тегло 1,891 грама на стойност 55,12 лева съгласно Приложение № 2 на член единствен от Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотични вещества за нуждите на съдопроизводството.

За така извършеното престъпление на осъдения е била наложена кумулативна санкция от една година лишаване от свобода и глоба от 2000 лева. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното на А.

И. наказание лишаване от свобода е било отложено с изпитателен срок от три години, след влизане на присъдата в сила.

Присъдата е била обжалвана от И. и неговия защитник пред ОС – Пловдив, който с решение № 108 от 06.03.2023 г. по ВНОХД № 2

20235300600136 по описа на съда за 2023 г. е потвърдил акта на първата инстанция. Решението на въззивния съд, като неподлежащо на редовен инстанционен контрол, е влязло в законна сила на посочената дата 06.03.2023 г.

На първо място следва да намерят отговор доводите за наличието на отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Твърденията за допуснати нарушения на процесуалните правила при събирането, проверката и оценката на доказателствените източници не се подкрепят от данните по делото. Не са допуснати абсолютни процесуални нарушения или такива, които да са ограничили правото на защита на осъдения. Осъденият и неговата защита аргументират оплаквания за безкритично възприемане показанията на Й. Д., която като наемател на жилището, в което е бил открит предметът на престъплението, е заинтересован свидетел. По отношение на заявеното от свид. П. сочат, че няма как да не подкрепи Д. доколкото е неин приятел.

Защитата намира, че в крайна сметка осъдителната присъда спрямо И. се дължи само на показанията на посочените свидетели, но в интерпретацията на заявеното от тях от инстанциите липсва логика. С това защитата намира, че инстанциите не са изпълнили задължението си във връзка със събиране и оценка на доказателствата.

В решението си въззивният съд е приел, че направеният доказателствен анализ на първата инстанция е подробен, а аналитичната дейност на районния съд е правилна и била споделена изцяло от втората инстанция на съда.

Съгласно решението на въззивната инстанция (л. 26 гръб – л. 27 гръб от делото на ОС), окръжният съд е възприел с доверие показанията на свидетелите М. П., Й. Д. и Т. В. като достоверни, последователни и кореспондиращи с останалите достоверни и взаимно допълващи се събрани по делото доказателства. Изрично е отбелязал това, че В., който е в приятелски отношения с подсъдимия, се е отрекъл в последствие от заявеното на подготвителната фаза, но следва да бъде възприето именно последното, доколкото корелира с останалите материали по делото. Отбелязал е и това, че Д. всъщност изобличава и самата себе си, посочвайки наличието на наркотично вещество – марихуана, прибрано в спалнята, която ползва в наетия апартамент. Въззивният съд, след подробен и съобразен с правилата на формалната логика анализ на материалите по делото, е достигнал до извод, че при все предметът на престъплението да е бил открит зад диван, на който са 3 седели три лица, съобразно показанията на П., Д. и В., същите са възприели подсъдимият А. И. да вади от джоба си полиетиленов плик с амфетамин, след което прави линия на кухненския плот, докато свид. Т. посочила, че без да има възприятия за това кой е оформил в линия вещество, били „поканени“ от Д. и П. да го „опитат“.

В този смисъл, изводът за достоверност на показанията на Д. е направен след съпоставка и анализ с наличните по делото доказателства и е мотивиран с убедителни съображения.

Направеният от първия и от въззивния съд обстоен анализ и съпоставка на показанията на всички разпитани по делото свидетели поотделно и в тяхната съвкупност, както и с другите доказателствени източници са мотивирали становището, че са последователни, логични и безпротиворечиви за относимите обстоятелства. Във връзка с горното, следва да се посочи, че със свидетелски показания могат да се установяват всички факти, които свидетелите са възприели и които допринасят за разкриване на обективната истина, в това число и извън-процесуални изявления на други лица, включително и на такива, които в рамките на конкретния наказателен процес по-късно придобиват процесуалното качество на обвиняеми, стига да са лично възприети. Важно е качеството (достоверността), а не количеството на доказателствата. А в принципен план, е възможно едно доказателство да се окаже по-достоверно и да се противопостави на многобройни неистинни доказателства. Съвкупното обсъждане на доказателствата означава анализ, който отчита както смисъла и значението на всяко от тях поотделно, така и логическата връзка и взаимна обусловеност помежду им.

Доказателствената дейност на въззивната инстанция съответства на изискванията на НПК, доколкото фактическите и правните изводи относно извършеното от осъдения деяние са направени при спазване процесуалните задължения съгласно чл. 13, 14 и чл. 107, ал. 3 и ал. 5 НПК. Интерпретацията на доказателствените източници, направена от осъдения и защитата пред съда по възобновяване, подкрепя довод за необоснованост, тъй като съдържа подробен анализ на фактите и доказателствата, които не подлежат на проверка от настоящия съд. Съображенията за необоснованост не са законов повод за разглеждане на окончателния съдебен акт и не биха могли да бъдат предмет на настоящата проверка по възобновяване на наказателни дела, тъй 4 като необосноваността не е включена в касационните основания по ал. 1 на чл. 348 от НПК, към които препращат разпоредбите на чл. 426 от НПК.

Апелативният съд, в производството по възобновяване, не може да извършва проверка на приетите фактически положения и да заменя със свои тези на инстанциите по същество. Не подлежи на проверка и резултатът от упражненото право на съда по фактите да приеме едни и да отхвърли други доказателства, когато е изложил подробни съображения за решението си. С оглед изискването на разпоредбата на чл. 339, ал. 1 НПК, в посочения, погоре смисъл, въззивната инстанция е дала подробен отговор на всички възражения. Оплакванията, обсъдени на плоскостта на съществено нарушение на процесуалните правила при проверка и обсъждане на събраните доказателства, не намират подкрепа в данните по делото. Това е така, тъй като съдилищата по същество са изпълнили задълженията си по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. Взели са решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, ръководейки се от закона. Въззивната инстанция е възприела изцяло фактическата обстановка, установена от първия съд, като е извършила собствена преценка на доказателствените материали. Инстанциите са мотивирали актовете си съобразно изискванията на чл. 305 от НПК и на чл.

339 от НПК, като са обсъдили подробно инкриминираното деяние, включително и от субективна страна. Даден е бил отговор на всички изтъкнати от молителя доводи и възражения. Въззивната инстанция – ОСПловдив освен оценката на доказателствената дейност на първата инстанция, е отговорила подробно и на доводите на защитата за наличието на доказателствен дефицит във връзка с авторството на престъплението като ги е отхвърлила аргументирано. Отговорили са защо дават вяра на едни и не кредитират други доказателства, като по този начин са обсъдили и възраженията на защитата. Инстанциите не са подминали и обясненията на осъдения, съдържащи негови твърдения, като преценявайки цялата доказателствена съвкупност, са приели че се касае за проявление на тяхната двойствена природа с изцяло защитен характер. Не са налице нарушения във формалната логика на тези съдилища, като изводите им са били базирани на надлежно проверени доказателствени източници.

Във връзка с посоченото по-горе няма нарушение на процесуалните правила.

5

Посоченото основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК - с оплакване за нарушение на материалния закон, също не се подкрепя от данните по делото и се явява неоснователно. В същността си направеното оплакване оспорва обосноваността на съдебните актове във връзка с приетата фактическа обстановка. В искането за възобновяване на осъдения нарушението на материалния закон е обосновано с твърдение за несъставомерност на деянието по приетата правна квалификация. Твърденията не могат да бъдат споделени, защото признатото с присъдата и решението противоправно и обществено-опасно поведение на осъдения е правилно квалифицирано под инкриминирания състав.

Касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК предполага неправилно прилагане на материалния закон, което е последица от погрешно тълкуване на материално-правната норма и нейното неправилно прилагане в наказателния процес. В случая изложените в мотивите на атакуваната присъда и в решението на въззивния съд правни изводи убедително разкриват правилно приложения престъпен състав, поведението на осъдения законосъобразно е определено като държане на предмета на престъплението. На базата на възприетите от контролираните инстанции фактически обстоятелства, напълно законосъобразно е била ангажирана и наказателната отговорност на осъдения за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК, поради което не може да бъде уважено искането на защитата оправдаване на подсъдимия. Въз основа на установените фактически положения инстанциите са направили законосъобразен извод, че са налице обективните и субективните признаци на престъплението, за което е повдигнато обвинение и е осъден И., поради което не са допуснали нарушение на материалния закон. Действията на подсъдимия са установени по несъмнен начин и не е допуснато нарушение на чл. 303 НПК в претендирания от осъдения и защитата смисъл. Вмененото на И. престъпление не изисква предметът на престъплението да се намира постоянно в самия деец, тъй като е достатъчно, че може да упражни спрямо него съответно владение.