Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 405 от 29.01.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 10658/2023
Вид
Решение № 405
Подписан
29.01.2026
В сила
28.02.2026
Състав
Весела Петрова Кърпачева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 341, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.344, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.349, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.5, ал.1 · Закон за наследството
  • чл.69, ал.2 · Закон за наследството
  • чл. 76 · Закон за наследството
  • чл.9, ал.1 · Закон за наследството
  • чл.31, ал.2 · Закон за собствеността
  • чл. 32, ал.1 · Закон за собствеността
  • чл.33, ал.2 · Закон за собствеността
  • чл.34, ал.1 · Закон за собствеността
  • чл.76 · Закон за собствеността
  • чл.92 · Закон за собствеността
  • чл.98 · Закон за собствеността
  • чл.148, ал.2 · Закон за устройство на територията
  • чл.13, ал.1 · Семеен кодекс
  • чл.21, ал.1 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 405 гр. Пловдив, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от В. П. Кърпачева Гражданско дело № 20235330110658 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.34, ал.1 ЗС – първа фаза по допускане на делбата.

Ищецът С. Г. Т. е предявила срещу В. Ж. Г., Г. Т. Г., Ж. Т. Г. и Д. Т. Г. иск за делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, находящ се в гр.

П., район Ц., бул. „Ш. с.“ № ***, вх. *, ет. *, ап. *.

В исковата молба се излагат твърдения, че процесният имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, е бил собственост на общия наследодател Г.

Т. Г. по наследство, като след неговата смърт на **** г. имотът бил наследен при равни права от по 1/3 ид. част от преживялата го съпруга Т. Й. Г. и двете деца – Л. Г. Т. /майка на ищцата/ и Т. Г. Г. /наследодател на четиримата ответници/. Твърди, че с договор за покупко – продажба от ** г., обективиран в нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот, вписан под акт № **, том ***, дело № *** на Служба по вписванията при Имотен регистър Пловдив Т. Й. Г. продала притежаваната от нея 1/3 ид. част от имота на съсобственика си Л. Г. Т., като си запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване. Сочи, че с договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за дарение, вписан под акт № **, том ***, дело № ***г. на Служба по вписванията при Имотен регистър Пловдив ищцата придобила от своите родители - Л.

Г. Т. и Г. Е. Т. 2/3 идеални части от процесния имот, като прехвърлителите си запазили пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота. Твърди, че останалата 1/3 ид. част от процесния имот е придобита по наследство от ответниците от Т. Г. Г. /син на общия наследодател Г. Т. Г./, починал на *** г. Поради липсата на възможност за доброволно прекратяване на съсобствеността, моли за извършване на делба за имота при квоти 2/3 идеални части за ищеца и 1/3 идеална част общо за ответниците – или по 1/12 за всеки ответник.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, допълнен с молба вх. № **** г. от ответниците В. Ж. Г., действаща лично и като законен представител на малолетния Ж. Т. Г., и от непълнолетните Г. Т. Г. и Д. Т. Г., действащи лично и със съгласието на своята майка В. Г.. В отговора се възразява, че на основание чл. 76 ЗН, спрямо ответниците следва да се прогласи относителна 1 недействителност на договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за дарение, вписан под акт № **, том ***, дело №*** г. на Служба по вписванията при Имотен регистър Пловдив, с който ищцата придобила от своите родители - Л. Г. Т. и Г. Е. Т. 2/3 идеални части от процесния имот. В случай на уважаване на предявеното възражение по чл. 76 ЗН се излагат доводи, че делбата на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** следва да се допусне и извърши между Л. Г. Т., Г. Е. Т. и ответниците. Ответниците правят искане по реда на чл. 341, ал. 2 ГПК в делбата да бъде включен и друг имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ****, находящ се в гр. П., район Ц., бул. „Ш. с.“ № **, вх. *, ет. *, ап. **, като същата се допусне при квоти 1/6 идеална част за ответниците; 1/6 идеална част за Л. Т. и 4/6 идеални части за Л. Т. и Г. Т. в режим на СИО. Сочат, че съсобствеността е възникнала за Л. Г. Т. от наследяване от общия наследодател Г. Т. Г. и покупко – продажба през време на брака й с Г. Е. Т., както и по наследство за ответниците от наследодателя Т. Г.

Г. – син на общия наследодател Г. Т. Г..

С Определение № **** г., във връзка с предявеното от ответниците възражение по реда на чл. 76 ЗН, и предвид разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, като ответници са конституирани Л. Г. Т. и Г. Е. Т..

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответниците Л. Г. Т. и Г. Е. Т., със становище за допустимост на възражението по чл. 76 ЗН, но намират, че то следва да бъде отнесено само към притежаваната лично от ответника Л. Г. Т. 1/3 идеална част от имота. По отношение на обективираното в отговора искане за допускане на делба и на друг недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор №****, се взема становище че в случай, че този имот бъде включен в делбената маса, няма пречка по отношение на същия да се допусне делба при квоти: за Л. Т. – 1/6 идеална част; за Л. Т. и Г. Т. – 4/6 идеални части в режим на СИО; за В. Ж. Г., Г. Т. Г., Ж. Т. Г. и Д. Т. Г. – общо 1/6 идеална част.

Постъпило е също така становище вх.№ *** г. от ищеца С. Г. Т., за неоснователност на възражението по чл. 76 ЗН и недопустимост на искането за включване по реда на чл. 341, ал. 2 ГПК в делбата на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, по съображение за липса на пълна идентичност между съсобствениците в двата имота и основанието, на което е възникнала съсобствеността.

С допълнителна молба, представена в първото по делото открито съдебно заседание от *** г. ответниците В. Ж. Г., действаща лично и като законен представител на малолетния Ж. Т. Г., и от непълнолетните Г. Т. Г. и Д. Т. Г., действащи лично и със съгласието на своята майка В. Г., правят искане за включване в делбената маса на още един недвижим имот, а именно: СОС с идентификатор № ***, находящ се в гр. П., ул. „Ч. я.“ № *, ет.*, с посочена площ в документа от 120,16 кв.м., изба с площ от 59,23 кв.м., таван с площ от 58,64 кв.м. Поддържат, че съсобствеността по отношение на имота произтича от наследствено правоприемство от общия наследодателя Г. Т. Г., който след смъртта си оставил за свои законни наследници съпруга Т. Й. Г., както и две деца Л. Г. Т. и Т. Г. Г., които са наследили по ¼ ид.ч. от имота. Намират, че съсобствеността е резултат от трансформация на имот, получен по дарение от съпругата на наследодателя – Т. Й. Г., която наред с другия бивш съсобственик по отношение на имота – нейната сестра П. Й. П., са запазили фасадата на къща паметник на културата и са реализирали ново строителство, на основание издадено строително разрешение № *** г. Твърдят, че строителството било реализирано по време на брака с общия наследодателя Г. Т. Г., поради което е налице съвместен принос на семейството при равно участие за съпрузите. Сочат, че с договор за продажба от *** г.П. Й. П. прехвърлила на съсобственика си Г. Е. Т. ½ ид.ч. от процесния недвижим имот.

Навежда възражение по реда на чл.76 ЗН за прогласяване на относителната недействителност на двете сделки, както следва – за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № **, том **, рег. № ***, дело № *** от *** г., вписан в СВ Пловдив под акт № **, том **, вх.рег. № *** г., както и договор за покупкопродажба, обективиран в нотариален акт № **, том **, рег. № ***, дело № *** от *** г., вписан в СВ Пловдив под акт № **, том **, вх.рег. № *** г., с които Т. Й. Г. прехвърля на дъщеря си Л. Г. Т. притежаваната от нея общо ½ ид.ч. от СОС с 2 идентификатор № ****. Сочат, че чрез прехвърлянето е накърнена притежаваната от тях общо 1/6 от ½ ид.ч. от имота. С допълнителна молба вх. № **** г. уточняват, че желаят делбата по отношение на самостоятелния обект да се допусне между тях и ответниците Л. Г. Т. и Г. Е. Т.. Заявяват, че не желаят делбата да се извърши с участието на прехвърлителя Т. Й. Г., като изтъкват, че претендираната относителна недействителност на двете сделки е по отношение само на частта, която касае твърдения да е придобит от тях наследствен дял от Г. Т. Г.. Считат, че тези сделки не са породили вещнотранслативен ефект по отношение на 1/6 от ½ ид.ч. от имота, тъй като никой не можело да прехвърли повече права, отколкото самият той притежавал. Сочат, че за разликата над 1/6 от ½ ид.ч. нямат претенции и не оспорват притежанието и от ответниците. Поддържат заявеното възражение по реда на чл.76 ЗН.

С допълнителен отговор вх. № **** г. ответниците Л. Г. Т. и Г. Е. Т. излагат твърдения за неоснователност на искането за сключване в делбата на СОС с идентификатор № ***, доколкото по отношение на този обект не била налице съсобственост. Поддържат, че общият на страните наследодател Г. Т. Г., починал през*** г., никога не е притежавал права по отношение на имота, нито лично, нито в режим на СИО, тъй като имотът е придобит в лична собственост от неговата съпруга Т.

Й. Г., която е преживява съпруг си, придобита с договор за дарение от ** г., което изключвало СИО. Поддържат, че в резултат на описаните в отговора разпоредителни сделки ответниците са станали еднолични собственици на процесния имот. Оспорват наведените твърдения, че в резултат от преустройство на имота по време на брака между съпрузите, същият е станал СИО. Поддържат, че вследствие на строителното разрешение не се касае до разрешаване на строителството на някакъв нов, отделен, самостоятелен обект, върху който биха могли да възникнат нови вещни права, а единствено до преустройство на съществуващ вече обект – жилище. Считат, че заявеното от ответниците възражение били процесуално недопустимо, като целяло в настоящото производство съдът да признае права, за които липсва надлежен документ в полза на наследодателя. С допълнително становище от *** г. намират, че ответниците не правят възражение по чл.76 ЗН, доколкото липсват данни имотът да има наследствен характер, а единствено оспорват техните права по отношение на имота.

С определение № ****г. на основание чл.341, ал.2 ГПК в делбената маса е включен СОС с идентификатор № ***.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск за делба с правно основание чл.34, ал.1 ЗС, като производството е в първата фаза по допускане на делбата. Съгласно разпоредбата на чл.344, ал.1 ГПК в решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник. За възникването на потестативното право на делба следва да са се проявили в обективната действителност следните материалноправни предпоставки (юридически факти): на първо място, да е налице съсобственост между страните по спора, като участието на всички съсобственици е задължително и те имат качеството на задължителни необходими другари. В доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съгласно нормата на чл.154, ал.1 ГПК проявлението на тези обстоятелства.

Предмет на производството са три недвижими имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, за който ищцата е предявила първоначалния иск за делба, както и самостоятелен обект в сграда с идентификатор № **** и СОС с идентификатор № ****, включени в делбата на основание чл.341, ал.2 ГПК по изрично искане на ответниците. Доколкото за всеки от делбените имоти твърдяното основание за възникване на съсобствеността е различно, както и са наведени различни групи възражения, в това число и по реда на чл.76 ЗН, то съдът намира, че следва да разгледа правнорелевантните обстоятелства за всеки от тях поотделно.

3

По отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, находящ се в гр. П., бул. „Ш. с.“ № **, вх.*, вх.*, ет.*, ап.*:

По делото не е спорно, а и се установява от ангажираните писмени доказателства, че с нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № **, том *, нот.дело № *** г. Т. Х. М. е придобила правото на собственост по отношение на жилище № 6*, находящо се на втори етаж от жилищна сграда бл. № *, вх. *, състоящ се от две стаи, кухня с площ от 60,19 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение № * с площ от 4,37 кв.м., както и 0,636% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място. Съгласно удостоверение изх. № **** г., издадено от кмета на Район Ц., община П., жилище № *, описано в нотариален акт № **, том *, д.