Определение № 250 от 15.04.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 250 гр. Варна, 15.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно частно търговско дело № 20243001000179 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК

Образувано е по частна жалба вх.№2332/05.04.2024 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, подадена от М. И. П. и Н. А. П., и двамата с постоянен адрес с.Кранево, обл.Добрич срещу определение № 100/21.03.2024 г. постановено по търг. дело № 53/2024 г., по описа на Окръжен съд – Добрич, с което молбата им за освобождаване от държавна такса и разноски в образуваното производство е оставена без уважение.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно.

Жалбоподателите твърдят, че не разполагат с налични материални средства за заплащане на дължимите такси и разноски в производството, но и нямат възможност да ги осигурят.

Позовават се на събраните пред окръжния съд писмени доказателства, в частност на нарочна декларация, от която смята, че може да се направи обоснован извод, че заплащането на определената държавна такса е непосилно, нито в частичен, нито в пълен размер. Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да бъде освободен изцяло от внасяне на държавна такса и разноски по делото.

Частната жалба с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

С определение № 100/21.03.2024 г. постановено по търг. дело № 53/2024 г., по описа на Окръжен съд – Добрич е оставено без уважение искането на М. И. П. и Н. А. П. за освобождаването им от внасяне на дължима държавна такса в размер на 15 829.87 лв., както и от заплащане на съдебни разноски в процеса.

Производството по търг. дело № 54/2023 г., по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по кумулативно субективно съединени отрицателни установителни искове, с които се иска да се приеме, че ищците не дължат спрямо ответника сума в общ размер на 395 746,73 лв., дължима въз основа на по договор за банков кредит от 30.08.2007 г. и допълнителни споразумения към него. За събирането на тези суми е образувано изпълнително производство по описа на ЧСИ Н., рег. № 810, въз основа на издаден изпълнителен лист.

Преценката за наличието на предпоставките за освобождаване от внасянето на 1 държавни такси и разноски по смисъла на чл. 83, ал. 2 ГПК се извършва от съда въз основа на представените доказателства за имущественото състояние на молителя, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното му задължение за внасяне на такси и разноски за производството по делото.

Видно от представената с молбата декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК жалбоподателите са съответно на 75 години и 43 години. Видно от декларацията на ищеца Н. А. П., същият е трудоспособна възраст, но не получава месечни доходи, не упражнява търговска дейност, няма сключен граждански брак, не е декларирал и притежавано от него недвижимо имущество или наличие на спестовни влогове. Ищцата М. И. П. е в пенсионна възраст, получава месечни доходи в размер на 446 лв., а от упражняваната от нея дейност като едноличен търговец получава годишно сумата от 200 лв.. Същата има сключен граждански брак, като съпругът получава месечен доход в размер на 550 лв.. Притежава жилище с площ от 70.00 кв.м., в с. Кранево, обл. Добрич, както и недвижим имот в съсобственост, находящ се в с. Прилеп, обл. Добрич. Лицето не притежава парични влогове, но е собственик на моторно превозно средство, лек автомобил марка „Ауди“, произведен през 2001 г.. Относно здравословното си състояние деклараторът сочи, че е освидетелстван с 80% трайна намелена работоспособност, по силата на решение от експертна комисия от 26.02.2019 г., за което получава 75 лв. социална месечна помощ. Нито един от ищците не получава доходи от аренда на земеделски земи, наем на недвижимо имущество, дивиденти от притежавани акции или дялово участие в други търговски дружества.

В практиката си касационната инстанция приема, че правната възможност за освобождаване от такси и разноски по делото по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК е установена в интерес на определена категория социално слаби лица, които са в обективна невъзможност да ги заплатят, с оглед да им бъде осигурен достъп до правораздаване. Преценката за наличието на предпоставките за освобождаване от внасянето на държавни такси и разноски по смисъла на чл. 83, ал. 2 ГПК се извършва от съда въз основа на представените доказателства за имущественото състояние на молителя, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното му задължение за внасяне на такси и разноски за производството по делото. Съгласно постановките на т. 12 ТР 6/12 ОСГТК на ВКС, преценката по чл. 83, ал. 2 ГПК се прави не само с оглед конкретно задължение да се плати държавна такса или разноски, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на такси и разноски в съдебното производство.

В настоящото производство се установява безспорно, че само единия от молителите получава месечни доходи и не реализира граждански плодове от притежавано недвижимо имущество. Доколкото същият е на възраст от 76 години и е с трайно намалена работоспособност, не могат да се споделят изводите на първоинстанционния съд, че лицето е трудоспособно. Действително другият молител е мъж, в трудоспособна възраст, но съдът не може да основава преценката си по чл. 83, ал. 2 ГПК на евентуални предположения за реализация на бъдещи доходи /в този смисъл определение № 44/18.01.2017 г. постановено по ч.гр.д. № 4453/2016 г., на IV г.о., гк, на ВКС/. Още повече, че преценката на съда за материалното състояние на молителите следва да се основава на имущественото им състояние към момента на искането, а не на предположения за реализиране на предполагаеми доходи /в този смисъл определение № 573/12.07.2011 г. постановено по ч.т.д.

№ 230/2011 г., на II т.о., тк, на ВКС/. С оглед установеното понастоящем имуществено състояние на молителите, дължимата от тях държавна такса за производството би ги затруднила, до степен да ги лиши от достъп до правосъдие.

Съпоставяйки така установеното общо материално състояние на странсше с размера на дължимата държавна такса /в общ размер на 15829,87 лв./, и като отчита общодостъпните данни за средностатистическите разходи за едно лице, публикувани на сайта на НСИ, за периода на отправяне на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК, съдът приема, че жалбата е основателна и молителите следва да бъдат освободени от дължимите държавна такса и 2 разноски в производството.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 100/21.03.2024 г. постановено по търг.дело № 53/2024 г., по описа на Окръжен съд – Добрич, като вместо него постановява:

ОСВОБОЖДАВА М. И. П., ЕГН ********** и Н. А. П., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес с.Кранево, общ. Балчик, обл. Добрич от задължението за внасяне на държавна такса и разноски в производството по образуваното търг. дело №53/2024 г., по описа на Окръжен съд – Добрич, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3