Определение № 4705 от 21.10.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4705 гр. София, 21.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20258002102141 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. В. И. ООД, подадена чрез процесуален представител адв. Д. К. и по касационна жалба на П. Д. Х., подадена чрез процесуален представител адв. А. Х. против различни части на решение № 167 от 01.11.2024г., постановено по в.гр.д. № 208/2024г. по описа на Апелативен съд – Варна.

С обжалваното въззивно решение след частична ревизия на първоинстанционно решение № 1536/29.12.2023г. постановено по гр.д. № 2334/2022г. по описа на Окръжен съд – Варна е постановено друго, с което на основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД Д. В. И. с ЕГН [ЕГН] е осъдена да заплати на П. Д. Х. с ЕГН [ЕГН] сумата от 10157.78 лева, представляваща равностойност на извъндоговорната й отговорност за предприета от ищеца в периода 31.08.2019г. до края на 2020г. в собствен и в неин интерес работа по изграждане на общите части на сграда в режим на етажна собственост, в която се намира и собственият на ответницата самостоятелен обект – апартамент № 7, находящ се на етаж 4, с площ от 63.74 кв.м., по отношение на който е притежавала право на строеж, съразмерно на притежаваните от нея идеални части от общите части на жилищна сграда, изградена в ПИ № ..................., находящ се в [населено място], [улица], с която сума ответницата се е обогатила неоснователно, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.11.2022г. до окончателното плащане на задължението, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 99548.51 лева.

Д. В. И. обжалва въззивното решение в частта, с която искът за обезщетение при гестия и в 1 собствен интерес е уважен, а П. Д. Х. – в частта, с която искът е отхвърлен до пълния предявен размер.

И в двете жалби се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се отправя искане същото да бъде допуснато до касационно обжалване и предявеният да се отхвърли изцяло, респ. да се уважи в пълен предявен размер.

Касационният жалбоподател Д. В. И. поддържа, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да обсъди всички допустими и относими доказателства, доводи и възражения на страните в тяхната съвкупност, както и да съдейства на страните за пълно изясняване на делото от фактическа и правна страна, за отделяне на спорното от безспорното. Поддържа, че съдът не е направил задълбочен анализ на доказателствата, нито е посочил конкретните доказателства, на които е основал изводите си за частична основателност на иска. Не е обсъдил възражението на ответницата за липса на сключен договор за строителство между ищеца, като инвеститор и „Ню Пауър Груп“ ЕООД, като строител в писмена форма по чл. 160 от ЗУТ. От събраните по делото писмени доказателства е установено, че строител на сградата е именно това дружество, както и че разходите за строителство на сградата са заплатени именно на него. Въззивният съд неправилно е кредитирал като писмено доказателство ксерокопие на договор за СМР от 01.07.2018г., своевременно оспорен и непредставен в оригинал от ищеца, вместо да го изключи от доказателствата по делото в нарушение на чл. 183 от ГПК. В този смисъл изводът, че строежът на сградата е осъществен и финансиран от ищеца, като строителството е възложено на трето лице е необоснован. В нарушение на чл. 266, ал. 1 от ГПК въззивният съд не се е произнесъл по доказателствени искания целящи да установят, че П. Х. и дружеството, на което той е едноличен собственик на капитала „Вип Консулт Инженеринг“ ЕООД използват едни и същи плащания, като основание на различни свои претенции за различни строителни обекти по различни дела. Поддържа, че в мотивите на обжалваното решение съдът не е обсъдил възраженията й за липса на доказателства за вложени от ищеца парични средства в изграждане на сградата, както и че част от претендираните СМР са извършени преди придобиване на правото на строеж за процесния апартамент.

В отговор на жалбата П. Д. Х. поддържа становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а евентуално за неоснователност на жалбата. Счита въззивното решение в тази обжалвана част за правилно и законосъобразно.

В касационната си жалба П. Х. поддържа, че правилно въззивният съд е приел, че извършените от ищеца плащания по договора за строителство от 01.07.2018г. за изпълнени СМР и за материали, вложени при изграждане на сградата, в която се намира и собствения на ответницата ап. № 7 в размер общо на 105 900 лв., представляват и разходи за изграждане на този обект, но необосновано е извел извод, че не се отнасят и за апартамент 7, като самостоятелен обект в сградата. От събраните по делото доказателства е установено, че претендираните СМР са извършени, а размерът на разходите за материали и труд, необходими за изграждане на ап. 7 с включен ДДС възлиза на 78989.34 лв., от които 58510.62 2 лв. за материали и 20478.72 лв. – за труд. Вложените в този размер разходи за изграждане на обекта са дължими от ответницата като обезщетение за предприета и в неин интерес работа.

В отговор на жалбата Д. В. И. поддържа становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а евентуално за неоснователност на жалбата. Счита въззивното решение в тази обжалвана част за правилно и законосъобразно.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страни – ищец и ответник по делото с правен интерес от обжалване на съответна част от решението срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговарят на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Към всяка е приложено изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установени следните факти: първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от П. Х. срещу Д. И. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца общата сума от 99548.51 лв., съставляваща сбор от сумата от 88931.51 лв., претендирана като стойност на разходите за материали и труд за извършени в интерес и на ответницата СМР за изграждане на собствения й апартамент № 7 в сграда, находяща се в [населено място], [улица], ет. 4 и от сумата от 10617 лв., претендирана като стойност на предприета в интерес на ищеца и ответника работа в размер на разходите за труд и материали за изграждане на общите части на сграда в режим на етажна собственост, съразмерно на притежаваните идеални части от общите части на сградата към собствения на ответницата самостоятелен обект от 10.1017 % или 7.61 кв.м., ведно със законната лихва, като видовете СМР са подробно описани в исковата молба /т. 1-т. 29/.

Приел, че няма спор между страните, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място],[жк]с идентификатор ......................... С договор за покупко-продажба на право на строеж, сключен на 27.02.2019г., обективиран в НА № 65/2019г., П. Х. е продал на ответницата Д. И. „безсрочно право на строеж“ на апартамент № 7, находящ се на четвърти етаж на новостроящата се жилищна сграда на посочения адрес, с площ по площообразуване от 63.74 кв.м., състоящ се от: коридор, дневна с кухненски бокс, спалня, баня-тоалетна и тераса, както и съответните 10.1017 %, равняващи се на 7.61 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата; както и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, представляващо поземлен имот с кадастрален идентификатор № ........................ за сумата от 8000 лева, получена изцяло от продавача в деня на подписване на нотариалния акт.

От приети по делото разрешение за строеж, протоколи за откриване на строителна площадка, актове за приемане на извършени СМР и приемане на конструкция приел за установено, че е издадено разрешение за строеж № 66/29.12.2017г. на жилищна сграда в УПИ ХV-555, кв. 31, кв. Галата /ПИ .............................../, със ЗП 135.33 кв.м. и РЗП 746.86 3 кв.м., съгласно одобрени проекти. В разрешението за строеж и актовете за приемане на СМР като възложител на строежа е посочен ищеца П. Д. Х., а като строител – „Ню Пауър груп“ ЕООД. С акт обр. 14 била приета конструкция на обекта от 02.11.2019г.; с констативен акт обр. 15 е установена годността за приемане на строежа от 18.03.2021г.; а с удостоверение № 13/25.03.2021г. сградата е въведена в експлоатация.

От заключение на проведена във въззивното производство ССчЕ приел за установено, че П.

Х. е извършил банкови преводи на „Ню ПауърГруп“ ЕООД общо в размер на 105 900 лв. по договор за строеж в[жк], [улица], договор за строителство и СМР от 01.07.2018г., сключен между П. Х. и „Ню пауър груп“ ЕООД. При проверка в счетоводството, вещото лице е констатирало, че по делото са представени фактури за закупуване на строителни материали от „Ню Пауър Груп“ ЕООД, в които е посочено, че материалите са закупени във връзка с изграждане на жилищна сграда на [улица]. Вещото лице е констатирало, че в представените документи/фактури, за закупуване на строителни материали не е посочено, че материалите са доставени до обекта на [улица]. Въз основа на представените документи и след проверка в счетоводството на двете дружества, вещото лице е установило, че има извършени плащания от „Вип Консулт Инженеринг“ ЕООД, по издадени от „Ню Пауър груп“ ЕООД фактури, подробно посочени от вещото лице по №, дата на издаване, основание и суми в табличен вид на обща стойност 139 958.64 лв. В счетоводството на „Вип Консулт Инженеринг“ ЕООД към извършването на строителството на сградата приел, че е отнесена сума общо в размер на 991 134.78 лв. По делото не е представен договор за извършване на СМР, сключен между „Вип Консулт Инженеринг“ ЕООД и „Ню Пауър Груп“ ЕООД. Такъв не е бил представен и на вещото лице при извършената проверка в счетоводствата на дружествата.

След изграждане на сградата в груб строеж, но преди въвеждането й в експлоатация, ответницата Д. И. е отчуждила правото на собственост върху апартамент № 7, със степен на завършеност след груб строеж с договор за покупко-продажба от 11.02.2021г. по НА № ............../..........................г.

При тези факти от правна страна въззивният съд приел, че доколкото собственик на изградения от ищеца обект в описаната сграда е ответницата, то отношенията между страните за извършените СМР следва да се уредят в съответствие с правилата на водене на чужда работа без пълномощие – макар без наличие на сключен договор с ответницата, ищецът е предприел извършване на чужда работа – изграждане на жилищна сграда и апартамент № 7, находящ на четвърти етаж с площ от 63.74 кв.м., за който тя е притежавала право на строеж, като работата е била извършена в неин интерес. Строежът на сградата, включително и апартамента на ответницата приел, че е осъществен и финансиран от ищеца, като строителството е възложено на трето лице. От продаденото „безсрочно право на строеж“ от ищеца на ответницата и сключения договор за СМР от 01.07.2018г. с възложител П. Д. Х. и изпълнител „Ню Пауър Груп“ ЕООД, извел намерение на ищеца да извърши чужда работа без мандат. Направил извод, че работата е била извършена в интерес на собственика и за негова сметка и е водена добре. От представените нотариални актове за покупко-продажби на недвижими имоти – самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 4

№ ................................. за установен приел и интереса на ищеца да изпълни работата, изразяващ се в получаване на цената на съответния продаден имот.