Решение № 1408 от 14.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1408 гр. Варна, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симона Р. Донева при участието на секретаря Веселина Д. Г. като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело № 20253110105411 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Р. Х. В., Д. К. В. и З. К. В., положителни установителни искове, за признаване за установено по отношение на ответника Община ******, че ищците са собственици на реална част с площ от 504 кв. м. от поземлен имот с идентификатор № *******.691 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18- *********г. на изп. директор на АГКК, целият с площ от 997 кв. м., находящ се в с. *******, общ. ******, обл. Варна, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м./, с номер по предходен план - кв. 3, парцел ******, при съседи ПИ с идентификатор № № *******.***, *******.928, *******.397, *******.929, а на реалната част: на запад - ПИ с идентификатор № *******.***, на север - ПИ с идентификатор № *******.397, на изток - ПИ с идентификатор № *******.929, на юг останалата част от ПИ с идентификатор № *******.691, защрихована и приповдигната с червена пунктирана линия на скицата на недвижимия имот, находяща се на л. 96 от делото, на основание §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, признато с нотариален акт № **, том I I , рег. № ***, дело № **/**** г., в полза на наследодателя им - К.Г.В., евентуално въз основата на изтекла в тяхна полза 1 придобивна давност, считано от 1990 г. и до момента на завеждане на исковата молба, с присъединяване владението на техния наследодател К.Г.В.

/съобразно размера на притежаваните права- Р. Х. В. - 4/6 ид. ч., Д. К. В. и З.

К. В. от по 1/6 ид. ч./, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В исковата молба и в депозираната уточнителна молба се излагат доводи, че К.Г.В., е починал на ******* г., като е бил в брак от ********* г. с Р. Х. В.. Сочи, че съгласно удостоверение № 1383 на Общински съвет - ******, с решение № 31 от ********г. на ИК на ОБНС - ****** и съгласно ПМС № 26/1987г., е предоставено право на ползване на К.В. върху земя за земеделско ползване в размер на 600 кв. м, находяща се в землището на с. *******, кв. 2, парцел ** по парцеларния план. Твърдят, че е одобрен проект № 153/20.12.1991г. и на 20.12.1991 г. от главния архитект е издадено разрешение за строеж на К.В. за постройка за сезонно ползване. Посочват, че от Община ****** е издадено удостоверение № 1581/20.09.1994г. в уверение на това, че К.В. е придобил правото и е закупил, предоставеното му по ПМС място в с.

*******, като впоследствие е издаден нотариален акт за собственост № **, том 2, peг. № ***, дело № ** от ******** г., с който К.В. е признат за собственик на земеделска земя с площ от 600 кв. м., находяща се в местност „*******”, землището на с. *******, общ. ******, обл. Варна, представляваща парцел ** в кв. 2 по плана на местността. Излагат подробни доводи за прилаганите планове за регулация, откъдето считат, че имотът, притежаван от К. и Р. В. попада върху УПИ *******.

Сочат, че с решение, постановено по гр. д. № 2300/2019г. по описа на ВРС е прието за установено в отношенията между страните, че Община ****** не е собственик на процесната реална част от недвижимия имот, потвърдено с решение по в. гр. д. № 1157/2021 г. на ВОС, последното недопуснато до касационно обжалване с определение по гр. д. № 4281/2021 г. на ВКС. Твърдят, че след постановяване на първоинстанционното съдебното решение и преди влизането му в сила, Община ****** съставя АЧОС № *********г. за УПИ ******* в кв. 3 по действащия план на с. *******, целият с площ от **** кв. м. Сочат, че от страна на община ****** отказано исканото с молба от 13.03.2024 г. деактуване на недвижимия имот.

Излагат доводи, че община ****** възпрепятства възможността им недвижимият имот да бъде нанесен в действащата КККР като самостоятелен 2 обект с индивидуален идентификатор. Сочат, че въз основа на решението, постановено по гр. д. № 2300/2019 г. на ВРС и подадена молба от Р. В. е издадена Заповед № 18- 1490/05.02.2024г., на Началника на СГКК – Варна, с която въз основа на съдебното решение посочената в него реална част от 504 кв. м е нанесена като нов обект в КК - ПИ с идентификатор № *******.**** с площ от 502 кв. м. Посочват, че заповедта е отменена по жалба на община ****** с решение, постановено по адм. д. № 2025/2025г. по описа на ВАС по съображения, че влязлото в сила съдебно решение на ВРС отрича правото на собственост на община ****** върху реалната част от УПИ ******, в кв. 3 по плана на с. *******, но не легитимира ищците по делото Р. В. и К.В., респ. наследниците му, като собственици. Излагат доводи, че К.В. и съпругата му са влезли във владение на процесния имот със знанието, разрешението и без противопоставянето на Община ******, която към момента оспорва правото на собственост на ищците. Твърдят, че през 1998г. е подадена Декларация по чл. 14 ЗМДТ и се заплащат данъци за земята и за построената върху нея сграда. Сочат, че поземленият имот е попадал първоначално в територия по §4а от ПЗР на ЗСГТЗЗ, която е била обхваната от земите на съществувалото преди ДЗС. Считат, че имотът, не е актуван като държавен и по отношение на него не са имали реституционни претенции други лица, не е бил предмет на одържавяване, отчуждаване или фактическо отнемане от страна на държавата, общината, ТКЗС, ДЗС, АПК или друга селскостопанска организация, както и че е предоставен за ползване на ищците през 1990 г. и същите го владеят от този момент непрекъснато, необезпокоявано и явно за всички. Сочат, че са придобили собствеността върху недвижимия имот по силата на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и по наследство след смъртта на К.Г.В., а в условията на евентуалност по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност с начало на периода ********г. до датата на настоящата искова молба, с присъединеното владение на техния наследодател, който го е владял до своята смърт, евентуално от 1994г., когато са заплатили неговата стойност, а Общината е приела сумата, опредЕ. с оценителен протокол в размер на 20 894 лева. Твърдят, че от 1990 г. имотът е застроен и ограден, като ищците са го обработвали и ползвали непрекъснато. За неприложима намират забраната по чл. 86 от ЗС доколкото Община ****** не е била собственик на недвижимия имот, като без правно основание е записана като собственик в разписни листи и регистри към планове. Оспорват издадения АЧОС № *********г. като незаконосъобразен в 3 частта, касаеща имота на ищците и представляващ реална част с площ от 504 кв. м от УПИ ****** в кв. 3, записан като резервен в ЗРП/****г. Молят за уважаване на исковете. Претендират разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК , е депозиран отговор на исковата молба от ответника – Община ******, в който се излагат доводи за неоснователността на исковете. Сочи, че наследодателят на ищците К.Г.В. е нямало как да трансформира правото си на ползване в право на собственост по отношение на процесния имот, тъй като същият не е съставлявал земя със земеделски характер, отговаряща на условията на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Затова и намира, че ищците не са придобили права по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, за което са се снабдили с Нотариален акт № **/****г. Оспорва наличието на идентичност на процесния имот с имота, предоставен за ползване с Удостоверение № 1383/1990г. и описан в Нотариален акт № **/****г. Намира, че ищците не биха могли да придобият права по давностно владение, доколкото не се позовават, че владението е осъществявано срещу собственици различни от държавата и общината. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗС, съществува законова забрана за придобиване по давност на държавна, респективно общинска собственост. Излага доводи, че от началото на 2019г., когато е образувано гр. д. № 2300/2019г. по описа на Районен съд - Варна, ищците не са осъществявали спокойно владение върху имота, предвид въведените от Общината оспорвания на правото им на собственост, откъдето извежда аргументи, че владението на ищците е смутено от Общината и с отправеното от нея до СГКК - Варна възражение по предприето по заявление на ищците изменение на КК и КРНИ на с. ******* в частта на процесния имот, оспорването на издадената по това заявление Заповед № 18- 149005.02.2024г. на Началника на СГКК - Варна, както и с факта на съставяне на АЧОС № ********* г., а в последствие и АЧОС № *********г., които не са оборени и тяхното легитимиращото действие не е отпаднало и до днес. Счита, че по силата на издадените АЧОС Общината се легитимира като собственик на имота, манифестирала е това свое право, както чрез вписването й като собственик в регистрите към действалите за територията планове, както и е декларирала имота, за който в последните години заплаща данък. Позовава се на съдебна практика, според която придобиването по давност на имот, който е бил земеделска земя и правото на собственост, върху който подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, е изключено до одобряване и 4 влизане в сила на ПНИ за съответната местност, какъвто план няма към настоящия момент, откъдето извежда доводи за липса на индивидуализация на недвижимия имот и невъзможността за прилагането на института на придобивната давност. Излага подробни доводи за необходимите елементи от състава на придобивната давност. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

В проведеното о. с. з., ищците поддържат исковете. Молят за уважаване на същите. Претендират разноски.

В о. с. з. процесуалният представител на ответника моли за отхвърляне на исковете. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира разноски.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Ищците са представили по делото скица /л. 96/ със защрихована на тях процесната реална част, на която претендират да са собственици.

Представено е удостоверение за граждански брак № ****** от ********* г., от Градски народен съвет – гр. ********, от което е видно, че К.Г.В. и Р. Х. В. са сключили граждански брак.

Видно от удостоверение за наследници с изх. № АУ054757МЛ от 03.06.2021 г. К.Г.В. е починал на ******* г., като е оставил за наследници съпругата си – Р. Х. В. и дъщерите си – Д. К. В. и З. К. В..

От съдържанието на удостоверение № 1383 на изпълнителния комитет на Общински народен съвет – гр. ****** е видно, че на К.Г.В. му е предоставено за земеделско ползване земя с площ от 600 кв. м., находяща се в землището на с. *******, ***********, за ползване за селскостопанска продукция, по парцеларния план при граници: ползватели, съгласно Поставление № 26 на МС от 1987 г. и решение № 31 от ******** г. на ИК на ОбНС-с. ******.

Видно от представената окомерна скица е издадена виза за проектиране на постройка за сезонно ползване, послужила за издававане на разрешение за строеж № 467 от 20.12.1991 г. от ОНС – ****** в полза на К.Г.В. за постройка с площ от 45 кв. м. /л. 22/.

5

Към доказателствата по делото е приобщено удостоверение № 1581 от 20.09.1994г., издадено от кмета на Община ******, в уверение на това, че К.Г.В. е придобил право и закупил предоставеното му по ПМС място, находящо се в местност „*******“, в землището на с. *******, с обща цена от 20894 лева. Изрично в съдържанието на удостоверението е посочено, че имотът попада в зона на земеделско ползване и не влиза в ДПФ и АПК /л.19/.

Видно от нотариален акт № **, том **, рег. № ***, нот. дело № **/****г. на нотариус О.С. за собственост върху недвижим имот, придобит на основание § 4 „а“ от ПЗР на ЗСПЗЗ, К.Г.В. е признат за собственик на имот, описан като: Земеделска земя, с площ от 600 кв. м., находяща се в местността „*******“ в землището на с. *******, общ. ******, обл. Варна, представляваща ******* по плана на местността, при граници и съседи: път, имот, собственост на Н.Д., хавра, нива, заедно с построената в имота сграда с площ от 52 кв. м. При изготвянето на нотариалния акт са са представени копия от документи послужили за съставяне на нотариалния акт: оценителен протокол № 943/19.10.1993 г., скица № 1581/19.02.****г. и вносни бележки /л.