Решение № 736 от 21.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 736 гр. София, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов при участието на секретаря Радка Ив. Георгиева в присъствието на прокурора Д. Фр. П. като разгледа докладваното от Христинка Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100605898 по описа за 2024 година като разгледа докладваното от съдия Колева ВНОХД № 5898/2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 14.05.2024г., постановена по НОХД № 7586/2023г. по описа на Софийския районен съд, Наказателно отделение, 134- ти състав, подсъдимият А. М. Т. е признат за невиновен в това на 21.10.2020г. около 20:55 часа в гр.София, по Околовръстен път, между бул.„България“ и кв.„Драгалевци“, от лек автомобил марка „Нисан“, модел „Кашкай“, с рег. № ********, да е извадил пистолет, да го е насочил към лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ********, управляван от В.С.С., и да се е заканил с убийство против личността на В.С.С. с думите: „Искаш ли сега да те застрелям“, и това заканване да е възбудило основателен страх от осъществяването му, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК.

На основание чл.190, ал.1 от НПК направените по делото разноски са оставени за сметка на държавата.

Срещу първоинстанционната присъда в законоустановения срок е постъпил въззивен протест от прокурор при Софийска районна прокуратура, в който са изложени доводи за неправилност на атакувания съдебен акт. Иска се неговата отмяна и постановяване на нова осъдителна присъда спрямо подсъдимия, като му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години.

1

В проведеното по реда на чл.327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия и събирането на други доказателства.

В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция представителят на Софийската градска прокуратура заявява, че поддържа протеста, но не на основанията, изложени от прокурора при СРП. Според него събраните доказателства не установяват престъпление по чл.144, ал. 3, вр. ал.1 от НК, а престъпление по чл.325, ал.3 от НК- хулиганство, извършено при управление на моторно превозно средство.

Поддържа, че описаното в мотивите на районния съд поведение на подсъдимия представлява грубо нарушение на обществения ред и явно неуважение към обществото при управление на МПС. Прави искане присъдата да бъде изменена на основание чл.337, ал.1, т.2 от НПК, като подсъдимият бъде признат за виновен по чл.325, ал.3 от НК и, предвид чистото му съдебно минало, да бъде освободен от наказателна отговорност по чл.78а от НК с налагане на административно наказание глоба. Прокурорът изрично поддържа, че за такава правна квалификация не е необходимо изменение на обвинението.

Защитникът на подсъдимия А. Т.- адв. И. В., оспорва както протеста, така и направеното пред въззивния съд искане за осъждане по чл.325, ал.3 от НК. Излага съображения, че подобно произнасяне би било невъзможно без изменение на обвинението. Поддържа, че първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на доказателствата и правилно е достигнал до извод за недоказаност на обвинението.

Прави искане присъдата да бъде потвърдена като правилна.

В последната си дума подсъдимият А. Т. прави искане за потвърждаване на оправдателната присъда.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, III- ти въззивен състав, след като обсъди доводите в протеста, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното.

Протестът е подаден в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустим.

Разгледан по същество протестът е неоснователен.

Подсъдимият А. М. Т. е роден на ********. в Република Гърция, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан, трудово неангажиран. Към 21.10.2020г. той притежавал лек автомобил марка „Нисан“, модел „Кашкай“, с рег. № ********. Подсъдимият не притежавал регистрирано огнестрелно или газово оръжие.

Първоинстанционният съд е приел, че на 21.10.2020г. около 20:55 часа, в тъмната част на денонощието, свидетелят В.С. управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ********, в гр.София, по Околовръстен път, в посока от бул.„Черни връх“ към бул.„България“. На предната дясна седалка в автомобила пътувала свидетелката Н. П.а, с която С. живеел във фактическо съжителство. Автомобилът се движел в крайната лява лента на пътния участък. По същото време и в същата посока зад автомобила на свидетеля С. се движел управляваният от подсъдимия А. Т. автомобил марка „Нисан“, модел „Кашкай“, с рег.

№ ********. В автомобила заедно с Т. пътувал свидетелят Д.С., който се намирал на предната пътническа седалка. В хода на движението подсъдимият застигнал автомобила на свидетеля В.С. и тъй като преценил, че движещият се пред него автомобил не поддържа достатъчно висока скорост за крайната лява лента, Т. започнал 2 да подава светлинни сигнали с фаровете, с които дал знак на водача да освободи лентата и да му предостави възможност да го изпревари. Свидетелят В.С. не променил лентата си на движение и продължил да се движи пред автомобила на подсъдимия.

След като не бил пропуснат, подсъдимият отклонил автомобила си вдясно, преминал в съседната лента и се изравнил с управлявания от С. автомобил. В продължение на кратък период двата автомобила се движели успоредно един на друг.

Между подсъдимия и С. възникнал словесен конфликт, непосредствено породен от начина на движение на автомобила на С. в крайната лява лента и отказа му да я освободи. В хода на конфликта между участниците били разменени остри, обидни и нецензурни реплики. Свидетелят Д.С. се включил в пререканието, като жестикулирал с ръце към другия автомобил и показал среден пръст. След краткото успоредно движение на двата автомобила свидетелят С. намалил скоростта, подсъдимият го изпреварил и продължил движението си напред, с което непосредственият контакт между пътуващите в двете превозни средства бил преустановен.

След приключване на конфликта свидетелите В.С. и Н. П.а продължили движението си след автомобила на подсъдимия на кратко разстояние, достатъчно да възприемат регистрационния му номер. По-късно същата вечер двамата посетили 06 РУ- СДВР, където подали сигнал във връзка с възникналия пътен конфликт и съобщили регистрационния номер на другия автомобил.

В резултат на извършените полицейски проверки било установено, че автомобилът марка „Нисан“, модел „Кашкай“ с рег. № ******** е собственост на подсъдимия А. Т.. Впоследствие свидетелите В.С. и Н. П.а участвали в действия по разпознаване на лице по фотоснимки и посочили подсъдимия като водача на автомобила, с когото били влезли в конфликт на Околовръстния път.

За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е събрал следните обективно съществуващи и относими към предмета на делото доказателства и доказателствени средства: гласните доказателствени средства чрез показанията на свидетелите В.С.С. (л.4446 от съдебното производство, вкл. приобщените на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК- л.16 от ДП), Н. Е. П.а (л.46-47 от съдебното производство, вкл. приобщените на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК- л.22 от ДП), М.В.П. (л.47-48 от съдебното производство.), Д.С.С. (л.48 от съдебното производство); писмените доказателства и доказателствени средства: протокол за предупреждение от 04.11.2020г. (л.12 от ДП), справка относно извършена проверка за лице, притежаващо огнестрелно оръжие, издадена от 04 РУСДВР (л.14 от ДП), протоколи за разпознаване на лица и предмети от 25.05.2022г. (л.28, 31 от ДП), писмо от Отдел „Пътна полиция“ към СДВР с приложена справка от централна база на АИС КАТ от 30.03.2021г. (л.56- 58 от ДП), справка за съдимост и бюлетин за съдимост на подсъдимия А. Т. (л.12-14 от съдебното производство); експертни способи на доказване: съдебнопсихиатрична и психологична експертиза (л.33-л.42 от ДП).

При извършената цялостна проверка на доказателствената съвкупност въззивният съд намира, че първоинстанционният съд е достигнал до правилния краен извод за недоказаност на повдигнатото обвинение. Събраните доказателства позволяват да бъде установен с необходимата сигурност единствено фактът на възникнал пътен конфликт между лицата в двата автомобила, но не и инкриминираните действия по изваждане и насочване на пистолет и отправяне на закана с убийство против личността на свидетеля В.С. с думите „Искаш ли сега да те застрелям“. Доказателственият материал следва да бъде оценен не изолирано, а в неговата съвкупност, при съпоставка между отделните доказателствени източници и при отчитане на конкретните условия, при които свидетелите са формирали възприятията си.

Установената част от събитията се извежда от съвпадащите показания на 3 свидетелите В.С., Н. П.а и Д.С., подкрепени от писмените доказателства относно собствеността на автомобилите и проведените действия по разследването. Тримата свидетели са единодушни, че автомобилът, управляван от подсъдимия, застигнал автомобила на С., че били подавани светлинни сигнали, че двата автомобила се изравнили и за кратко се движили успоредно, както и че между пътуващите в тях възникнал словесен конфликт с размяна на обидни и нецензурни реплики. Свидетелят Савов не отрича собственото си укоримо поведение, а изрично признава, че е жестикулирал, размахвал ръка и показал среден пръст към другия автомобил.

Взаимното потвърждение между изложеното от посочените свидетели се ограничава до така установените обстоятелства. По фактите, съставляващи същинския предмет на обвинението- наличието на пистолет, начина на държането и насочването му, както и отправянето на инкриминираната закана, показанията са съществено противоречиви и не позволяват формирането на несъмнен извод за осъществяването им.

Обстоятелството, че свидетелите В.С. и Н. П.а живеят във фактическо съжителство не представлява основание показанията им да бъдат отхвърлени или предварително оценени като недостоверни. Личната им свързаност налага внимателна проверка на разказите им, но не замества конкретния анализ на тяхната вътрешна последователност, взаимна съгласуваност и съответствие с останалия доказателствен материал. В тази част въззивният съд не споделя изцяло съображенията на първата инстанция, която е свързала възможната им предубеденост предимно с личните им отношения. Независимо от това конкретният анализ на показанията на двамата свидетели разкрива противоречия именно относно съставомерните факти.

В разпита си в хода на досъдебното производство свидетелят В.С. заявява, че след като двата автомобила се изравнили, водачът на автомобила марка „Нисан“ произнесъл думите „Ще Ви застрелям“, след което извадил пистолет и го насочил към тях. Посочва и че другият автомобил извършвал криволичещи движения с цел да създаде впечатление, че ще удари управлявания от него автомобил. Пред първоинстанционния съд С. вече възпроизвежда репликата като „Искаш ли да те застрелям?“, уточнявайки, че е било „нещо от този род“. Също така първоначално заявява, че прозорците на неговия автомобил били вдигнати, когато възприел предмета, а впоследствие посочва, че свалил прозореца, след като чул викове от другия автомобил. Според последващото му описание пистолетът бил изнесен през прозореца, ръката на водача се намирала извън купето и оръжието било насочено към тях. Същевременно свидетелят сочи, че автомобилите се движели със скорост не пониска от около 80 км/ч, на разстояние около метър – метър и половина, а цялото взаимодействие продължило между пет и десет секунди в тъмната част на денонощието. Обективните условия, при които свидетелят твърди, че е формирал възприятията си- тъмната част на денонощието, движение с висока скорост, малко разстояние между автомобилите и кратка продължителност на събитието, не изключват възможността да е възприел описаното от него. Те обаче изискват показанията му да бъдат подкрепени от друг надежден и съгласуван доказателствен източник, особено относно вида на предмета, положението на ръката, посоката на оръжието и едновременно произнесените думи.