Решение № 2951 от 16.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2951 гр. София, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П. В. Боснешки при участието на секретаря Кирилка Анг. И.а като разгледа докладваното от П. В. Боснешки Гражданско дело № 20231100108955 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на В. С. М., ЕГН:********** и с адрес: гр. София, ж. к. *******, срещу Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Софиямед“ ООД (УМБАЛ „Софиямед“ ООД), ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Г. М. *******, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца както следва:

-сумата от 45 000лв., представляваща част от общия размер на иска от 80 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от медицински деликт от 02.11.2021г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 02.12.2021г. до окончателно плащане;

-сумата от 559,00лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от медицински деликт от 02.11.2021г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 02.12.2021г. до окончателно плащане;

Ищецът твърди, че на 28.10.2021г. му е бил извършен медицински преглед, на който му е препоръчанo оперативно лечение на артериовенозна фистула. В тази връзка на 01.11.2021г. ответникът е постъпил в ответната УМБАЛ „Софиямед“ ООД, отделение по съдова хирургия.

На 02.11.2021г. е проведена оперативна интервенция за отстраняване на констатираната фистула от екип - д-р Д. Н. Н.; д-р С.С. Д.; д-р П. М. Г.. В хода на възстановяването от последната, след малко повече от двадесет и четири часа след операцията, на 03.11.2021 г., около 21:30 часа, пациентът внезапно получил изтръпване на глезена, със силна пареща и режеща болка в областта на интервенираното място.

Наблюдаващият лекарски екип бил надлежно уведомен за симптомите. Въпреки последното, не били проведени изследвания и не били установени причините за тяхната поява.

Предвид продължаващото наличие на болка, оплакване от парене и изтръпване в долния ляв крайник интервенирана подбедрица, на дата 08.11.2021г., ищецът отново бил 1 приет в „УМБАЛ „Софиямед“ ООД. Бил извършен консултативен преглед от д-р Д. Н. (част от екипа провел оперативната интервенция на дата 02.11.2021г.). В хода на последния било установено, че пациентът страда от оплаквания от тръпнене в лявата подбедрица, след ексцизия на фибром. Били дадени препоръки за консултация с невролог и обсервация за травмиране на левия сафенен нерв в същата област. Във връзка с този преглед бил издаден Амбулаторен лист № 64 от 08.11.2021 г., по описа на „УМБАЛ „Софиямед“ ООД.

На 15.11.2021 г., отново бил проведен консултативен преглед, констатиращ по-рано установените симптоми в левия долен крайник от дата 08.11.2021 г., в „УМБАЛ „Софиямед“ ООД.

На 22.11.2021г., предвид силни болки, парене и намалена чувствителност по предната и вътрешната повърхност на лява подбедрица, в участъка от коляното до глезена, невлияещи се от прием на аналгетици (оплаквания с давност от м. 11.2021 г. след оперативна корекция на артериовенозна фистула), ищецът бил хоспитализиран в „МБАПНП Св. Наум“ ЕАД. Отново била проведена електромиография, с която е потвърдено наличието на изменения във фунциите на левия сафенен нерв. Лекарският екип е достигнал до окончателен извод за това, че при ищеца е налице травматична увреда в същия. Пациентът бил изписан на 27.11.2021г., без подобрение и с препоръки за провеждане на рехабилитация.

Във връзка с престоя била издадена Епикриза с ИЗ № 8048/2021 г. по описа на „МБАЛНП Св. Наум“ ЕАД.

От 06.12.2021г. - 22.12.2021г. ищецът провел тринадесет часа физиолечение по повод диагноза постравматична увреда на левия сафенен нерв. За последните бил издаден лист за проведени физиотерапевтични услуги от 22.12.2021 г., по описа на МЦ „Кортекс“ ООД.

Здравословното състояние на ищеца обусловило определянето на намалена работоспособност. Издадено е експертно решение № 0277/03.02.2022г. по описа на МБАЛ „Княгиня Клементина - София“ ЕАД, с което лекарите са оценили състоянието на ищеца 50% трайно намалена работоспособност.

Първоначално извършената оперативна интервенция на ищеца не е била осъществена при съблюдаването на основен принцип при отдаване на медицинска помощ, а именно този за нейното качество. При извършване на манипулацията от 02.11.2021 г. хирургичният екип на УМБАЛ „Софиямед“ ООД е допуснал прекъсване/засягане на ляв сафенен нерв (лява подбедрица) при отстраняването на артериовенозна фистула в същата област. Посоченото неправилно действие от страна на медицинските лица се намира в пряка причинно- следствена връзка с развитите по-късно физически и психически болки и страдания. Поради това ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати търсеното обезщетение. Претендира и направените за производството разноски.

В законоустановения срок ответникът УМБАЛ „Софиямед“ ООД е подал отговор, с който е заявил, че така предявеният иск е допустим, но следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Твърди, че в процесния случай няма допуснати никакви пропуски в диагностиката и лечението на ищеца. Същият е лекуван и наблюдаван не само по правилата на медицинските стандарти и добрата клинична практика, но и постоянно по време на целия си престой в лечебното заведение. Иска се отхвърляне на иска като неоснователен доколкото не са налице елементи от фактическия състав на възникване на правото на обезвреда вследствие причинени неимуществени вреди. Не са причинени вреди на ищеца, претендираните от ищеца вреди, нямат пряка причинна връзка с действията на служители/работници на ответника.

Ответникът твърди, че експертно решение № 0277/03.02.2022г. по описа на МБАЛ „Княгиня Климентина - София“ ЕАД, с което лекарите са оценили състоянието на ищеца 50% трайно намалена работоспособност, е издадено за заболявания, които не са във връзка с 2 процесната интервенция. Освен това в същото е отбелязано, че има предходно решение на ТЕЛК.

Ответникът твърди, че в хода на проведеното лечение на пациента, са спазени медицинските стандарти и добрата медицинска практика, а резултатът не се намира в причинно следствена връзка с професионално осъществена дейност от който и да е от лекарите, ангажирани с процесния случай. Естеството, целите и методите на практическото приложение на този род медицинска дейност крие опасност от увреждане на човешкото здраве, независимо от спазване на общоприетите начала и методи на медицинската наука и практика. Рискът е необходимо присъщ на медицинската професия. Той обаче е явление, различно от лекарската грешка и предполага правилно проведени действия от страна на лекуващия екип. Претендира направените за производството разноски.

Третото лице-помагач „З. Д.Е.“ АД поддържа становището, изразено от ответника и изложените в него възражения. Смята исковете за неоснователни и недоказани, поради което моли да бъдат отхвърлени. Прави възражение за прекомерност на платеното от ищеца възнаграждение за адвокат (становището, л. 199 и изявленията в съдебно заседание от 25.01.2024 г., л. 179).

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че производството по делото е допустимо и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

От представения и приет по делото амбулаторен лист № 1203/28.10.2021 г. (л. 6) е видно, че на ищеца е поставена диагноза артериовенозна фистула (придобита) и му е препоръчано оперативно лечение, за което е било и издадено направление (л. 78).

От заключението на вещите лица д-р П. М. И. и проф. д-р И. П. Л. се установява, че посоченото образувание (артериовенозната фистула) представлява съдова малформация с ускорен кръвоток. Понякога има тенденция да се разраства и да обхваща или притиска важни съседни структури (например съседния му нерв - нервус сафенус) с разнообразни клинични прояви като оток, изтръпване, болки. Нервус сафенус е най-дългият кожен клон на бедрения нерв (нар. Феморалис) с единствено сетивна функция за допир, болка и температура дистално под капачката на колянната става по вътрешната повърхност на кожата на подбедрицата по вътрешната повърхност на стъпалото и изцяло на палеца.

Страните не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства (епикриза, л. 7-8 и копие на ИЗ 34582, л. 77-117), както от приетото и неоспорено заключение на вещите лица д-р П. М. И. и проф. д-р И. П. Л. се установява, че на 02.11.2021 г. ищецът е опериран в УМБАЛ „София Мед" ООД по повод на по-рано поставената му диагноза артериовенозна фистула (придобита).

Ищецът е постъпил на 01.01.2021г. в лечебното заведение, когато са му извършени множество изследвания, за които той е дал своето съгласие. На същата дата В. М. е подписал декларация за информирано съгласие за хоспитализация и лечение (л. 103), както и такава за конкретната операция, която е предстояло да бъде извършена (л. 107-108). Той е декларирал, че е бил информиран за възможните негативни непосредствени и късни странични ефекти от манипулациите и лечението (информираното съгласие на л. 103), за специфичните рискове за неговото състояние, както и за възможните усложнения по време и след операцията, както и рискът, който могат да създадат за по-тежко протичане на следоперативния период или за живота му (декларацията, л. 107). Показанията на свидетелката Е.Р.Г. също 3 потвърждават, че ищецът в качеството му на пациент е бил информиран за предстоящото му лечение и за възможните рискове, произтичащи от него.

Така на 02.01.2021 г. е извършена оперативна интервенция за отстраняване на придобита артерио-венозна фистула като е отстранено туморовидно подкожно образувание на лява подбедрица. Вещите лица по приетото КСМЕ са посочили, че извършването на оперативното лечение в подобни случаи е препоръчително предвид рисковете от поява усложнения, както и за поставяне на точна хистологична диагноза. В случая интраоперативно са били прекъснати хранещите съдове на формацията, след което е отстранено цялото образувание съгласно диагностично-лечебните алгоритми на клиничната пътека и е изпратено за хистологично изследване. В хода на пролежаването не са констатирани усложнения и пациентът е изписан на 03.11.2021г. със спокойна оперативна рана и препоръка за провеждане на контролни прегледи., което е отразено в приложената епикриза.

От отговора на вещите лица на 6-та и 7-ма задача от КСМЕ, както и от разпита им в съдебно заседание от 25.01.2024 г., се установява че след операцията е травмиран сафенният нерв на ищеца, в резултат на което при ищеца е снижен сетивният усет за допир, болка и температура по предновътрешната повърхност на лявата подбедрица дистално под горната трета до вътрешния малеол в областта на глезенната става, по вътрешната страна на лявото стъпало и целия палец. Няма двигателни нарушения, причинени от травматичната увреда на Сафенус нерва. Засягането на левия сафенен нерв на ищеца за първи път е установено на 16.11. 2021 г. от д-р Г. П. - 14 дни след процесната операция на 02.11.2021г.

По делото не са налице категорични данни за причините, довели до увреждането на нерва. Вещите лица в своето заключение са посочили, че увредата на ствола на сафения нерв е механична и най-вероятно е причинена от преразтягане на ствола му, а не от срязване, при екартиране (отделяне) на тъканите от артерията и вената за създаване на достъп за извършване на хирургичните манипулации (отговора на 7-ма задача от КСМЕ). Самата зона на оперативна интервенция е там, където минава сафенният нерв и понякога при отстраняване на ръбовете на раната, може да се травмира този нерв. Освен това понякога тези нервни структури имат много сетивни влакна, което са много нежни и не се виждат ясно, поради което могат лесно да се увредят. Те изискват повече инервация и кръвоснабдяване, поради което при увреждането им се засяга първо сетивността и след това двигателната функция. Макар и да не се установява конкретно поведение на лица от опериращия екип, довели до травмирането на нерва, то предвид, че тази травма не е била налице преди интервенцията, а след това категорично е налице, следва да се приеме, че травмирането на нерва е в резултат на извършената операция. Както от заключението на вещите лица, така и от разпита на свидетелката Е.Р.Г. се установява, че при интервенция като извършената на ищца е възможно да се стигне до увреждане като процесното.