Определение № 1429 от 21.04.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 964/2021
- Вид
- Определение № 1429
- Подписан
- 21.04.2021
- В сила
- 21.04.2021
- Състав
- Юлия Русева Бажлекова, Даниела Светозарова Христова, Светлана Кирилова Цанкова
Цитирани разпоредби
- чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266 · Граждански процесуален кодекс
- чл.132,ал.1, т.2 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1429 гр. Варна , 21.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Юлия Р. Бажлекова
Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20213100500964 по описа за 2021 година съобрази:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от адв.М.К., в качеството й на особен представител на И. Н. К. срещу решение № 260493 от 16.02.2021г., постановено по гражданско дело № 16194 по описа за 2019 г. на 48-ми състав на Районен съд – Варна, с което въззивникът И.К. е лишен от родителски права по отношение на детето Антон К., ЕГН ***, на основание чл.132,ал.1, т.2 СК и е определен режим, като е дадена възможност на бащата да вижда детето всяка първа и трета събота от месеца от 9 ч. до 14 ч., както и една седмица през лятото, когато майката не е в платен отпуск.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че от събраните по делото доказателства не се установяват твърденията, изложени в исковата молба, че въззивникът без основателна причина не полага грижи и не дава издръжка за детето. Твърди се, че бащата няма финансова възможност да заплаща определената за детето издръжка. Не се установяват и твърденията за образуване на изпълнително производство по отношение на присъдената в полза на детето издръжка. Излага също, че определения режим на лични контакти на детето с бащата е изключително ограничен и не съответства на възрастта на детето и неговия интерес. По изложените съображения моли решението да се отмени като се постанови ново, с което предявеният иск с правно основание чл.132, ал.1, т.2 СК се отхвърли, а в условие на евентуалност да се определи режим на лични контакти, като се даде възможност на детето да се вижда с бащата всяка първа и трета седмица от месеца от 17 часа в петък до 19 часа в неделя, един месец през лятната ваканция, всяка четна година на рождения ден на детето, всяка година на рождения ден на бащата, първата половина на пролетната ваканция и първата половина на коледната ваканция 1
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва и се изразява становище за потвърждаване на решението, постановено от ВРС.
Счита, че съдът е определил подходящ режим на лични контакти на детето с бащата, независимо от това, че по делото са представени доказателства за трайно дезинтересиране на бащата. С отговора е отправено искане за приемане като доказателство по делото на удостоверение изх.№8451/22.03.2021г., издадено по изп.д.№2026/20119г. по описа на СИС при ВРС.
Съдебният състав на въззивния съд, като взе пред вид относимостта, допустимостта, необходимостта и новостта на исканите доказателствени средства, както и след като съобрази разпоредбата на чл. 266 от ГПК, намира следното:
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013г., ОСГТК, доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Затова, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Спорът пред въззивната инстанция е досежно родителски права и режима на лични отношения на непълнолетно дете, с негов родител, тоест съдът следва да съобрази интересите на детето.
Доколкото във въззивната жалба и отговора не се твърдят новонастъпили обстоятелства, както и че пред пръвоинстанционният съд са събрани относимите към предмета на спора доказателства, включително е приет и възложения от съда социален доклад, изготвен от ДСП Варна, то следва да бъдат допуснато за приемане единствено приложеното с отговора на въззивната жалба удостоверение, издадено от СИС при ВРС.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 267, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, настоящият състав на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
2
ДОПУСКА да бъде прието като доказателство удостоверение изх.№ 8451/22.03.2021г., издадено по изпълнително дело №2026/20119г. по описа на СИС при ВРС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.05.2021 година от 10 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3