Акт от 16.11.2020, Окръжен съд - Видин

Р Е Ш

Е Н И Е-322

Гр.В.

16.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Видинският окръжен съд гражданско отделение в открито заседание на единадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

Председател : С. С.

Членове :1. Г. Й.

2. Д. В. при секретаря В. У. ........................................................... и с участието на прокурора..................................................................... изслуша докладваното от съдията Й. гр.д. № 441 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

С Решение №97/04.03.2020 г. по гр.д.№2218 /2019 г. на Районен съд-В. е осъдена Областна дирекция на МВР – В., с адрес: гр. В. представлявана от Директора П. К., да заплати на К.В.Ц. с ЕГН ********, със съдебен адрес:***, сумата от 1756.36 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.08.2016 г. до 01.08.2019г., получен след преобразуване на положени часове нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска в съда - 02.08.2019г., до окончателното плащане, както и сумата от 221.15 лева, представляваща лихва за забава върху главницата по периоди на възникване до предявяване на иска в съда - 02.08.2019 г.

Осъдена е Областна дирекция на МВР – В. представлявана от Директора П. К. да заплати на К.В.Ц. с ЕГН *******. … със съдебен адрес:***, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 652.94 лева.

Осъдена е Областна дирекция на МВР – В., представлявана от Директора П. К. да заплати по сметка на РС – В. сумата от 79.10 лева - държавна такса, както и сумата от 80.00 лева - разноски за вещо лице.

Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от О Д. НА МВР- В.,представлявана от П. М. К.- Директор с адрес: гр. В..

Иска се да се отмени решението на съда като неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон.Поддържа се ,че страните по делото били обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение. В закона нямало препращаща норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно както разпоредбите на КТ, така и на издадените въз основа на кодекса подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ.

Сочи се ,че ЗМВР бил специален нормативен акт, регламентиращ статута на служителите ,работещи в МВР като обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. С оглед специалния характер на акта, размерът на дължимото допълнително възнаграждение следвало да се определи съобразно специалните правила, посочени в закона и в издадените наредби на министъра и заповеди, въз основа на призната от закона делегация.Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 178 от ЗМВР били посочени допълнителните възнаграждения. Допълнителни възнаграждения се дължали за изпълнение на специфични служебни дейности -чл. 178, ал. 1, т. 2 и за извънреден труд - чл.

178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.

Сочи се ,че за процесния период правната уредба на нощният труд на служителите в МВР била регламентирана в чл. 187, ал. 1 от ЗМВР във вр. с ал. 3 на чл. 179 от с. з., както и в Наредба N 8121з - 592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з - 776/29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи, които били съобразени с функциите на МВР, както и с естеството на извършваната дейност. Посочените нормативни актове изчерпвали правната регламентация на нощния труд на работещите в МВР и било недопустимо субсидиарното приложение на НСОРЗ, както неправилно бил приел първоинстанционният съд.

Неправилно било прието, че на ищеца се дължи допълнително възнаграждение за положен от него извънреден труд, определено по правилата на НСОРЗ. Тази наредба била подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на нормите на КТ, поради което не можела да се прилага субсидиарно, нито по аналогия.Претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд, образуван след преобразуването на положения от него като работещ на смени и полагащ нощен труд по правилата на чл. 9 от НСОРЗ, се основавала на нормативен акт, който не можел да намери приложение в служебното правоотношение между страните, поради което същата била изцяло неоснователна.Сочи се ,че още едно основание за непригодността за прилагането на посочената разпоредба към държавните служители в МВР било това ,че че не са налице нейните предпоставки: аа/ подневно отчитане на работното време; бб/ работа на смени; вв/продължителност на нощно работно време, по малка от продължителността на дневното; гг/ трудово възнаграждение, заработено по трудови норми.

Само при кумулативното наличие на посочените 4 необходими предпоставки можело да се въвежда увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. От посочените четири необходими предпоставки, две - по б. „вв“ и „гг“ не били налице. В чл. 187, ал. 1 и ал.З от ЗМВР дневното и нощното работно време били с една и съща продължителност от 8 часа. Не била налице и работа по трудови норми за определяне размера на трудовото възнаграждение по чл. 247 и чл. 250 от КТ.Също така на 01.01.2018г. била влязла в сила нормата на чл. чл.

9Г /нов. ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018г./ от НРВПО, съгласно която отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9Б от Наредбата се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни.

По -късно по силата на §3 от Постановление на МС № 131 от 05.07.2018г. за изменение и допълнение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските /обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018г. в сила от 17.07.2018г./ в чл. 9Г думите „без превръщане на нощните часове в дневни“ се заличавали.

Тоест отчетените в повече часове и в двата случая били извънреден труд, като при превръщане на нощните часове в дневни броят им със сигурност бил над броя отработени часове, определени по чл.9Б НРВПО.

Евентуално се иска да се вземе предвид , че за периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г. било действало правилото на чл. 9г /нов - ДВ, бр. 41 от 2017г./ от НРВПО, съгласно което извънредният труд се отчита без превръщане на нощните часове в дневни. При сумирано изчисляване на работното време обаче отработените часове /фактически отработените часове, към които се прибавят часовете получени след превръщане на нощните часове в дневни е коефициент 1,143/ се определяли в края на отчетния период и се съпоставяли с работните часове при нормална продължителност на работното време за същия този период. Именно в края на отчетния период се извършвала преценка за наличието на положен извънреден труд и съответно тогава ставало дължимо възнаграждението за положен извънреден труд. Поради това правилото на чл. 9Г НРВПО намирало приложение за два от периодите на отчитане /01.01.2018г. -31.03.2018г. и 01.04.2018г .- 30.06.2018г./, но не и за положените за периода от 01.07.2018г. до 17.07.2018г. часове нощен труд, тъй като те попадали в отчетния период от 01.07.2018г. до 30.09.2018г. и по отношение на тях преценката за наличието на извънреден труд следвала да се извърши към 30.09.2018г., когато вече действала новата редакция на чл. 9Г от НРВПО/изм. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018г./ .

Предвид изложеното се иска да се отмени като неправилно и незаконосъобразно първоинстанционното решение , като се отхвърлят изцяло предявените от ищеца против ОДМВР

– В. обективно съединени искове, като се приемат същите за неоснователни и недоказани с произтичащите от това последици.

Иска се да бъдат присъдени разноските по делото, а именно юрисконсултско възнаграждение определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП, както и чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ - 300 /триста/ лева. за всяка инстанция.Алтернативно се иска в случай че не се уважи жалбата , да се намали адвокатското възнаграждение на насрещната страна като прекомерно.

Постъпил е писмен отговор от адв. В. М. като пълномощник на въззиваемия ,в който се изразяват подробни доводи относно неоснователността на въззивната жалба /л.13-15 от делото/.

Депозирана е и частна жалба вх.№8114/30.07.2020 г. от адв.В. М. пълномощник на ищеца (въззиваемия),с която се иска да се отмени определение от 03.07.2020 г. по същото дело ,с което е допуснато изменение на решението в частта за разноските .

Видинският окръжен съд ,за да се произнесе, взе предвид следното :

Делото е образувано по искова молба от К.В.Ц.

***, чрез адв. В. М. против ОД на МВР – В. с която са предявени искове с правна квалификация чл. 179, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.

Претенциите на ищеца произтичат от възникнало служебно правоотношение с ответника. Посочва се, че ищецът е служител на МВР като изпълнява задълженията си на територията на гр. В. на длъжност мл. инспектор група ООР повече от три години. Посочва също, че през цялото време е работил на сменен режим на работа като смените са били по 12 ч., поради което е полагал труд повече от 40 часа седмично.

Иска да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1000.00 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.08.2016г. до 01.08.2019г., както и сумата от 150.00 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за процесния период от 01.08.2016г. до 01.08.2019г. Претендират се разноските по делото.

По искане на ищеца на основание чл. 214 от ГПК с протоколно определение от 29.01.2020г. съдът е допуснал увеличение в размера на исковите претенции като искът за заплащане на незаплатено възнаграждение за положен извънреден труд се счита предявен за сумата от 1756.36 лева, а искът за заплащане на обезщетение за забава се счита предявен за сумата от 221.15 лева.

Ответникът в срока за отговор е оспорил иска като неоснователен и недоказан по размер. Не е оспорил, че ищецът се намира в служебно правоотношение с ОДМВР – В.. Оспорил е, че на ищеца се дължи възнаграждение за извънреден труд и нощен труд за процесния период като е посочил, че на ищеца е изплатено възнаграждение за всичкия положен от него извънреден и нощен труд. Оспорил е приложимостта на разпоредбите на ЗДС и НСОРЗ по отношение на служителите на МВР като са развити доводи, че статутът им се урежда единствено в ЗМВР, където е налице регламентация на заплащането им.

От фактическа страна не се оспорва, че страните се намират в служебно правоотношение на посоченото основание, както и не е се оспорва, че за исковия период от 01.08.2016г. до 01.08.2019г. ищецът е работил на сменен режим по график при сумарно отчитане на отработеното време между 22.00 ч. и 06.00 ч., времето на разположение и положения труд по време на официални празници.

От заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-икономическа експертиза, изготвена въз основа на представените разплащателни ведомости за начисленото трудово възнаграждение на ищеца, както и графиците за отработени смени, се установява че през исковия период ищецът е отработил 1792 часа нощен труд. Приравненият с коефициент 0,143 нощен труд в дневен възлиза на 256 часа положен извънреден труд, който се равнява на 1756.36 лева. Според заключението на вещото лице, обезщетението за забава на плащането на главниците за заявения три годишен период по периоди на възникване до 02.08.2019г. е в размер на 221.15 лева.

При така установената фактическа обстановка Окръжен съд-В. приема за установено от правна страна следното :

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на

ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите К. В. и Е. В. по отношение на съдебното решение може да са налице три вида пороци - нищожност, недопустимост и неправилност. Процесуалният закон урежда изрично служебните задължения на въззивния съд в хипотезите на нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение /чл. 269, изр. 1 ГПК/, но по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Разпечатката съдържа 41 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/488e670a-f421-4bc8-b1a5-fd99d882cdf4