Разпореждане № 766 от 16.11.2020, Окръжен съд - Перник

РАЗПОРЕЖДАНЕ

Номер 766

16.11.2020 г.

Окръжен съд – Перник

Град Перник

Трети граждански състав

На 16.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Съдия:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20201700500665 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по жалба от Софийски окръжен съд против Решение № 979 от 22.07.2020 г. по гр. д. № 4/2020 г.на РС - Перник, в частта за осъждане на жалбоподателяответник да заплати на всеки един от ищците К. А. и М. А. сумата от по 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на забавено правосъдие във връзка с въззивните производства по гр. д. №613/2010г. по описа на РС- гр. С., което е установено с Констативни протоколи от 25.06.2015 г. на Инспектората към ВСС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба28.09.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от по 100 лв. –разноски и 10 лв. – такса по делото.

В жалбата по подробни съображения се поддържа неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част, тъй като не са налице кумулативно дадените предпоставки за отговорност на въззивния съд по чл. 2б, ал. 1 и 2 от ЗОДОВ, защото делото пред въззивния съд не е протекло в нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, респ. не е налице каузалитет между актовете на въззивния съд и твърдените от ищците морални вреди.

Оспорва се и размера на присъденото обезщетение като счита същия за завишен и несъответстващ на принципа на справедливост с оглед чл. 52 ЗЗД, и твърдените от ищците морални вреди. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и решаване на спора по същество от въззивната инстанция с отхвърляне изцяло на предявените искове, евентуално за намаляване на присъдените обезщетения. Претендира присъждането на разноски пред двете инстанции. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

Против Решение № 979 от 22.07.2020 г. по гр. д. № 4/2020 г. на РС - Перник е постъпила и въззивна жалба от Районен съд - С., в частта за осъждане на жалбоподателяответник да заплати на всеки един от ищците К. А. и М. А. сумата от по 2000 лв., 1 представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на забавено правосъдие при разглеждане и решаване на гр. д. №613/2010г. по описа на РС- гр. С., което е установено с Констативни протоколи от 25.06.2015 г. на Инспектората към ВСС; сумата от по 1000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на забавено правосъдие при разглеждане и решаване на гр. д. №613/2010г. по описа на РС- гр. С., изразяващи се в неправомерно заплатена държавна такса, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба- 28.09.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от по 300 лв. –разноски и 10 лв. – такса по делото.

По изложени в жалбата подробни доводи и съображения се поддържа неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част. РС не е обсъдил доводите и възраженията на ответника; ответниците са осъдени поотделно да заплатят на ищците различни обезщетения за едни и същи неим. вреди в противоречие на чл. 4, ал. 2 ЗОДОВ. РС не е обсъдил док. по делото, че в период на висящността на гр. д. №613/2010г. на РС- гр. С. негативните изживявания на ищците са породени от обстоятелства, сред които продължителността на производството по това дело е заемала място, което не може да се определи като значително. Не са налице кумулативно дадените предпоставки за отговорност на РС- гр. С. по чл. 2б, ал. 1 и 2 от ЗОДОВ, защото делото пред РС- гр. С. не е протекло в нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, респ. не е налице каузалитет между актовете на съда и твърдените от ищците морални вреди.

Забавянето в първоинстанционното производство се дължи основно на обратните искове, които не са били приети за разглеждане, но по жалба на наследодателя на ищците СОС първоначално е разпоредил разглеждането им, а впоследствие е обезсилил решението в тази му част. Оспорва неимуществените вреди на ищците да са настъпили от разглеждането на обратните искове, доколкото резултатът по делото е свързан с отхвърляне като неоснователни на главните искове. Исковете за имуществени вреди са изцяло неоснователни, тъй като държавната такса по обратните искове е дължимо платена на правно основание и задължението за внасянето й не е обусловено от последващата продължителност на производството и не подлежи на връщане поради недопустимост на иска. Претърпените от ищците вреди са следствие от предявяването и поддържането на недопустими искове. Оспорва се и размера на присъденото обезщетение за неим. вреди като счита същия за завишен и несъответстващ на принципа на справедливост с оглед чл. 52 ЗЗД, и твърдените от ищците морални вреди. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и решаване на спора по същество от въззивната инстанция с отхвърляне изцяло на предявените искове, евентуално за намаляване на присъдените обезщетения. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите-ищци не са подали отговори на жалбите.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивните жалби са допустими и са съобразени с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.

2

С въззивните жалби и отговорите страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.

Доколкото във въззивните жалби и отговорите страните не представят и не сочат необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на разпореждането.

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има характер на окончателен доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 27.01.2021 г. от 09,45 часа, за когато да се призоват страните и Окръжна прокуратура - Перник, като им се връчи препис от настоящото разпореждане.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

3